Има ли желаещи да бъдат учители?

Има ли желаещи да бъдат учители или тенденцията младите да учат педагогика постепенно забавя ход? Седмица преди първият учебен ден на трудовата борса в Сливен има над 30 свободни позиции за града и селата? Какво означава това – че няма мераклии за учителската работа, не им се става „даскали“ на село, защото там заниманията са основно с деца от малцинствените групи, които в голямата си част не разбират или трудно заучават материала и това носи професионално неудовлетворение, особено сред младите учители, или просто това е част от един процес, който ще приключи в първите дни на новата учебна година. Другият важен въпрос е, ако не се появят кандидатите с нужните качества, ще останат ли празни учителски столове в пълни с деца класни стаи?

На трудовата борса в Сливен и региона са обявени общо 32 свободни работни места за висшисти, като най-многобройни са позициите в сферата на образованието. Търсят се преподаватели по редица дисциплини както в градските училища, така и в селата, което поставя на дневен ред въпроса за привлекателността на учителската професия и желанието на кадрите да застъпят на тези позиции. Според Ралица Василева, старши експерт в РУО Сливен няма място за паника или притеснение, за това, че има обявени толкова много вакантни места за учители само дни преди началото на учебната година.

Ралица Василева: Виждаме, че директорите назначават нови хора. Това, което те споделят, е, че се явяват на събеседване много кандидати, за тях е труден изборът. Разбира се, ако на места има проблем, те винаги могат да се обърнат към учители, които са с по-голям опит. Тази голяма бройка ни показва, че местата се запълват, тъй като имаме пенсионери учители в образователните институции или пък колеги, които сменят своето работно място от едно училище в друго. Тоест, това е една бройка, която се движи постоянно. Точно така. Сега няма как да се каже към този момент днес местата са повече в малките населени места и по-малко в града, говорим за свободните работни места.

Репортер: Тоест това е една бройка, която се движи постоянно?

Ралица Василева: Точно така. Сега няма как да се каже към този момент днес местата са повече в малките населени места и по-малко в града, говорим за свободните работни места.

Няма проблем и с набирането на кадри, потвърди пред БНР директорът на основно училището "Св. Климент Охридски" в село Блатец Иван Узунов.

Иван Узунов: Имаме две свободни места обявени, през тази седмица са обявени, до края на седмицата се приемат документи на кандидатите.

Репортер: А появиха се ли се кандидати? Ето, много работни места и вие също давате две работни места.

Иван Узунов: Да, в днешния ден поне аз, докато бях на работното си място, понеже всички кандидати идват при мен, за да се срещнат лично с тях предварително, преди провеждане на интервютата, минаха около десетина кандидати.

Репортер: Какви хора са? Подготвени ли са според вас? Могат ли да приемат предизвикателството на учител и то във вашия специфичен район, между другото?

Иван Узунов: Бих казал, че има доста, доста голям интерес. Идват всякакви хора. Идват доста, доста млади хора, предимно млади хора, като тяхната компетентност е педагогическа и то при някои от тях е добита през последните години, а някои дори идват и семестриално завършили, бързат да започнат работа.

Репортер: Какъв тип предпочитате – тези, които са минали през образователната система донякъде, или хора, които са чисто нови в системата?

Иван Узунов: Знаете ли, тук няма правило и така моя опит сочи, че че това няма почти никакво значение, по-скоро самата личност на човека има значение и неговата мотивация за работа, защото сме имали всякакви случаи, които сме наблюдавали богат педагогически опит и несправяне с работата, и точно обратното – когато дойде млад колега, който е силно мотивиран, ние виждаме да се постигат и прекрасни резултати.

Търсенето на учители в региона поражда съществени въпроси около предпочитанията на самите кандидати – избират ли те сигурността и динамиката на градското училище, или се насочват към предизвикателството да бъдат учители на село с всички произтичащи от това логистични и географски особености. Разговарям с Десислава Войнова, която е от младите учители в село Блатец. Нейната кариера в образователната система започва миналата година и вече е наясно с предизвикателствата на училището в малкото населено място.

Десислава Войнова: Удовлетворена съм от професията до момента и съм мотивирана да докажа първо на себе си, че учителската професия е от изключително значение за обществото.

В пълните с деца класни стаи обаче се крият и сериозни изпитания – голяма част от учениците, особено по селата са билингви - двуезични, което изисква постоянни усилия от страна на преподавателите не само за задържането им в образователната система, но и за тяхното ежедневно справяне с учебния материал. Това поставя и редица въпроси пред младите заинтересовани учители, да стигнат до умовете и сърцата на тези деца.

Десислава Войнова: Имала съм със сигурност дни, в които съм се прибирала недоволна от самата себе си, че не съм направила достатъчно, че не съм обърнала достатъчно внимание на конкретното дете... и в различни ситуации – според ситуациите в училище.

Репортер: По-добре ли щеше да бъде ако бяхте в града?

Десислава Войнова: Не мога да кажа дали би било по-добре да бъда в града, или би било по-добре да бъда на село...

Репортер: От друга страна, нали се събирате млади хора, което е по-добре и може би сте и по-креативни като екип?

Десислава Войнова: Смятам, да... по-креативни, по-нахъсани, по-мотивирани, с повече желание за новости, за което допринася и ръководството, и отличната база в училище, и колегите като цяло, екипът допринася.

След всичко казано до тук можем да потвърдим, че празни учителски бюра няма да има, а училищата са материално обезпечени. Големият проблем обаче е – доколко тези хора, които се търсят дори и чрез Бюрата по труда, са подготвени и мотивирани да образоват, а не само да се възползват от големите учителски заплати и отпуски. Разбира се, че има отдадени на професията, но някъде се губи връзката между учител и ученик.  Защото резултатите на матурите и международни оценявания са безпощадни и показват неграмотност опакована в диплома. Заявката е за нови образователни реформи, но дали и те ще дадат резултат – не е ясно. Ясно е, че часовникът отброява минутите до новата учебна година, а те са все по-малко. Дано резултатите от нея не са като отминалата. Успех на учители и ученици!

Репортаж на Стоян Радев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.