Първите професионални оркестри у нас започват с военната духова музика

Военните духови оркестри поставят началото на професионалното музициране в България след Освобождението. Те не са само част от армията и държавния церемониал, а имат съществен принос за изграждането на музикалната култура на новата българска държава.

Това разказа музикологът и изследовател на българските военни духови оркестри Галя Грозданова-Радева. 
По думите ѝ периодът от Освобождението до 20-те и 30-те години на XX век дълго време остава недостатъчно изследван.

"Това е времето, в което се полагат основите на българската музикална култура и на съвременния облик на модерна България, на Третата българска държава. Но това е един период, който винаги е пропускан в българската историография, музикология и въобще в теоретичните трудове на българските учени."

Грозданова-Радева определя това като историческа и научна несправедливост. Според нея част от причините са идеологически, а друга причина е липсата на достатъчно професионални изследвания и музикална журналистика в началото на XX век.

Изследователката посочва, че наличните до този момент сведения често не се основават на оригинални архивни документи, а на спомени на очевидци, публикации в пресата и по-късни интерпретации.

"Всичко, което е описано, макар и малко, до този момент не се базира на оригинални архивни документи, а по-скоро на разкази на очевидци или на изводите на различни автори, които са писали."

Началото е поставено през 1879 година

Първият военен духов оркестър в България е сформиран на 1 март 1879 година. В състава му влизат 20 музиканти – предимно чехи, както и няколко германци. Негов капелмайстор е Йозеф Хохоло.

Музикантите пристигат в страната, за да служат в Българската земска войска. Те поставят основите не само на военната духова музика, но и на професията "музикант" в следосвобожденска България.

"Те са първите и единствени професионални музикални състави в България след Освобождението. Тяхното начало е поставено на 1 март 1879 година със сформирането на първия военен духов оркестър."

В първите десетилетия след Освобождението възможностите за професионална реализация на музикантите са ограничени. Музиката като професия съществува основно в три направления – военен капелмайстор, военен музикант и учител по музика.

Военните капелмайстори, които в началото са предимно чужденци, имат висше музикално образование. Много от тях са завършили Военната музикална консерватория в Прага и са не само действащи музиканти, но и композитори.

„Това са хората, които дават началото на професията музикант в България.“

От военните оркестри към симфоничната традиция

Според Галя Грозданова-Радева развитието на военните оркестри има отношение и към създаването на други професионални музикални състави в страната. Симфоничният оркестър, както и операта, възникват в значителна степен от средата на гвардейския конен полк.

Така военната духова музика се оказва важен фактор за формирането на професионална музикална среда, за подготовката на изпълнители и за утвърждаването на публичния концертен живот в България.

Изследователката работи с архивни документи, фотографии и други исторически свидетелства, чрез които възстановява ролята на военните оркестри в обществения и културния живот на страната.

За нея това е важна част от българската музикална история, която предстои да бъде по-пълно проучена и представена.

Още чуйте в звуковия файл.