Възходът на жените начело на крайнодесни партии

Когато се каже крайнодесен лидер, образът, който обикновено изниква в съзнанието е на мъж, силен, твърд, авторитарен и често гневен. Възходът на десния популизъм в Европа през последните 20 години е доминиран от бели мъже, гласуващи за бели мъже. Това обаче се променя и все повече бели жени се очертават като важна избирателна група. А поне половин дузина дами оглавяват десните популистки партии на Стария континент и бавно но сигурно вплитат в радикалната им идеология по-феминистките ценности за семейството, равенството на половете и състраданието. Авторката на книгата "В организирания расизъм: жените в движенията на омразата" Катлийн Блий обяснява приемането на все повече жени в крайнодесните партии.

"Крайнодесните движения и партии първо са много стратегически ориентирани и второ са големи опортюнисти. Жените са предимно средство за постигане на целите им и се смята, че по-лесно навлизат в процеса на дерадикализация." На сходно мнение е и друга изследователка на жените в крайнодясното пространство Евелин Лайдиг .

"Основната роля на тези жени в крайнодясното пространство е да нормализират и легитимират екстремистката идеология и идеи за широката публика. Това ги разграничава от колегите им мъже." 

 Най-пресният пример за успешната интеграция на дамите в смятаната за запазена само за мъже територия на популистките десни партии е лидерката на Алтернатива за Германия Алис Вайдел, която е доста противоречива личност. От една страна хомосексуалната й ориентация и фактът, че отглежда двете си деца с партньорка, родена в Шри Ланка противоречи на идеологията на партията, която почита традиционните семейни ценности и подхранва силни антиимигрантски настроения. От друга страна, трудовият й стаж като консултант в „Голдман Сакс“ и „Алианц Глобал Инвестърс“ привлича икономически консервативните привърженици на партията. Безспорен факт е, че въпреки тези противоречия Вайдел успя да преведе Алтернатива за Германия от периферията към сърцето на властта, отбелязва журналистът Ник Евънс.

"Сведетели сме как партията достига изключителни нива на персонализация. Само с една лидерка, която е известна в целия с разговора си с Илън Мъск. Вайдел все повече се превръща в лицето на партията и основния двигател зад успеха й. Тя се стреми да превърне партията от абстрактна идея за опозиция и съпротива в сериозен фактор на политическата сцена."

В Италия премиерката Джорджа Мелони е едно от най-разпознаваемите лица на европейското крайнодясно пространство. Мелони възроди мотото на Бенито Мусолини "Бог, държава, семейство" и успя да разшири електората на "Италиански братя" благодарение на политиката си, насочена към майките и услугите като достъпни ясли и облаги за работещите майки. Т. нар. "крайнодясна полова пропаст" все повече се стеснява и все повече жени гласуват или се включват в тези партии, казва Катлийн Блий.

"Мелони, както и всички крайно-десни политици, е изключително противоречива. Някои части от феминизма й вършат работа като политик. Но в същото време открито използва реторика срещу ЛГБТКю общността, срещу правата на жените и на мигрантите, когато й е угодно."

Жената, която може да бъде смятана за пионер на жените в крайнодесните европейски формации е Марин Льо Пен. Тя успява да "де-демонизира" партията, основана от баща й, да разшири електоралната й база и да я направи втората по популярност във Франция. Лидерите като Льо Пен играят двойна игра. Те едновременно отхвърлят феминизма като инструмент на левите, и избягват въпросите, свързани с равенството, като например квотите за половете в политиката. И в същото време използват идеята за женските права, когато им е изгодно, например като предтекст да атакуват масовата имиграция на социално консервативни мъже. По думите на Льо Пен трябва да се защити правото на всяка жена да носи къси панталони или минижуп.

"Марин Льо Пен е много умен и гъвкав политик. Тя иска да пропагандира расистки идеи на потенциалните избиратели, но е наясно, че има граница, и ако я прекрачи, това ще й струва гласоподаватели, вместо да прибави. Фактът, че Марин Льо Пен използва женските права в някои области, не ги използва в други, е идеален пример за опортюнистката й стратегия. Това е инструмент, с който казва, че иска да атакува етнически малцинства."

Един от основните пропагандни инструменти на десните популисти е анти-имиграционната и анти-ислямистка реторика. Според тях миграцията, особено от мюсюлмански държави, внася женомразки култури, застрашава женските свободи в Европа и увеличава сексуалните престъпления. Подобни страхове се насаждат като цяло без солидна обосновка, тъй като статистиката сочи, че повечето нарушения на закона са от местни жители. Политологът Сара Фарис измисля терминът "фемонационализъм", за да опише тази тенденция.

"Това е термин, който създадох, за да опиша начина, по който националистките десни партии използват широко известни феминистки идеи като равенството между половете, в анти-имигрантските и анти-ислямистките си кампании. Тази тендеция се засили след 11 септември и виждаме все повече националистки и десни формации да използват идеите за женски права в анти-имигрантските си и ислямофобски кампании."