Разкази от и за английския пъб - The Ash или на Ясенът от русенеца Иван Шарков

Съвсем близо до лондонското летище „Станстед“, в малкото селце Бъртън Енд, има пъб, наречен The Ash или на български Ясенът. Интересна стара постройка със сламен покрив, приветлива лятна градина... На пръв поглед – нищо странно. Само че този стар пъб в момента е собственост на българин.

Веселин Паунов с русенеца Иван Шарков, който е решил да се впусне в нещо като авантюра в една традиционна за англичаните и доста нетрадиционна за българите бизнес-ниша.

Английският фолклор е пълен с песни, възхваляващи дърветата. Известният английски писател Ръдиард Киплинг обаче е възпял в едно свое стихотворение величието на дъба, ясена и глога, а то е превърнато в песен.

Няма по-велики под слънцето от дъба, ясена и глога се пее в тази фолклорна песен. А аз се намирам точно пред китен селски пъб с името „Ясенът“ и разговарям със собственика Иван Шарков. И понеже след прекарани над 30 години на Острова, аз лично не познавам друг българин, който да е взел пъб в Англия, логичен ми се струва първия въпрос да бъде как се роди идеята или може би дори куражът Иван да се захване с подобен бизнес?

"Явно го имам в кръвта си това нещо, защото в едно село в Русенско имаме наследствена къща, която е била хоремаг в селото и моята идея, след като всичк, които живееха там, починаха, беше да се върна в България и да направя ремонт на тоя хоремаг и да го превърна в един малък селски ресторант, като основното нещо беше да продавам хляб, който аз лично правя, и наполитанска пица. Дали щеше да бъде пирето добре това в едно малко село не е сигурно. Но тази идея загуби своето значение, защото опитах да намеря хора, които да направят необходимия ремонт, но се оказа, че е изключително скъпо, а аз нямах тези средства. Затова реших да остана в Англия, все пак съм бил тук над 30 години, и реших да си опитам късмета тук. Случиха се някои неприятни неща в моето семейство и реших да продам къщата си и да пробвам ново начало. Да, опитахняколко пъба преди този, но истината е, че тук е много трудно да се вземе пъб, ако нямаш достатъчно опит. И, да, наложи ми се да платя доста пари, за да взема този пъб.

Ентусиазмът е добро нещо, но предполагам има и много трудности...

"Изключително е трудно да се работи в пъб днешно време. Първо, защото заплатите на персонала са доста високи, а за да се грижи добре човек за пъб е необходим достатъчно персонал. Иначе, всичко трябва да го върша аз, а това е непосилна задача. Естествено, правителството не ни подкрепя в никакво отношение, данъците са огромни. И реално, ако няма желание човек и не е готов да отдели огромна част от времето си, просто не си струва да се занимава с подобен бизнес."

Пъбът е съвсем близо до летище „Станстед“, откъдето и много българи летят до родината. Може ли да се каже, че това е предимство за пъба?

"Да, това беше идеята. Аз идвах няколко пъти в този пъб. Първо ми хареса като външен вид. Много красив, много романкита има в него. Селото иначе е много малко. Направих си „домашната работа“, както се казва, като проверих, че доста неща ще се строят в много близко бъдеще наоколо, което се надявах, че ще увеличи клиентелата ми. Другото беше, че сме много близко да „Станстед“ и че може би, такава беше първоначално идеята, ще мога да изнасям храна за обяд в близките офиси, а дори и на летището. Всъщност, това се оказа една неосъществена мечта, защото в днешно време почти всички бизнеси са в затруднено положение и те нямат възможност да харчат пари за персонала си. А персоналът, съответно, предпочита да пести парите си, вместо да ги харчи за скъпи обеди. От друга страна летището помага, защото има няколко хотела около нас и доста туристи минават, макари само веднъж, може би никога никой от тях няма да се завърне, но идват хората, прекарват си добре ,пишат хубави ревюта в Гугъл, което до голяма степен помага. Имаме много американци, които идват, много италианци. Опитваме се да бъдем приятелски настроени. Дори като видя, че компанията е „с настроение“ им предлагам да ги закарам обратно безплатно до хотелите, вместо да си вземат такси."

Предполагам все пак, че има и местна клиентела. Всъщност на кого най-много разчитате?

Да, имаме постоянни клиенти. Все пак разликата е огромна между пъбовете, които се намират в голям град или дори голямо село, защото като говорим за село, съседното е с 10 000 души, което за България би било като малък град. Но истината е, че те там си имат собствени пъбове. При нас се идва единствено с кола, така че дори и местните, котгато шофират тук, не могат да си позволят да пият повече от 3 до 4 бири и след това да карат обратно вкъщи. Имама поддръжка от някои хора, защото миналата година, донякъде за наше щастие, един от пъбовете беше затворил и неговите клиенти реално идваха при нас в продължение на 4 месеца. Понеже се държахме доста приятелски с тях и до ден днешен тези хора продължават да идват, но естествено не пият толкова, колкото пиеха преди."

В предварителния ни разговор споменахте и една особена категория посетители – така наречените „наблюдатели на самолети“...

"Известна част от нашите клиенти са така наречените „плейнспотърс“, които идват всекидневно да наблюдават излитането и кацането на самолетите. Понеже нашето летище са води за едно от най-безопасните, обикновено до тук летят всички лидери на държави, които пристигат на посещение във Великобритания, включително Тръмп. Тези „плейнспотърс“ идват доста често за снакс, за по бира или просто за кафе или чай. Те са приятни и интересни хора и е хубаво да се води разговор с тях. Мисля, че тази традиция е започнала по времето на „Конкорд“, който е излитал оттук е е било изключително шоу за любителите на самолети."

Да обърнем внимание на едно от главните неща – менюто. Придържате ли се към традиционните английски ястия или правите опит да предложите нещо българско или средиземноморско? Британците все пак минават за консервативни потребители...

"Да, когато започнах миналата година, единственото нещо, което промених, защото това беше типично, типично английски пъб, с типична „пъб храна“, както се нарича тук, беше да представя мусака. Истината е, че тя беше приета доста добре. Заменихме лазанята с мусака и, да, хората определено я харесваха. Но през лятото тази година спрях мусаката и реших да се концентрирам върху балкарска или българска скара. Защото, когато времето е хубаво, имаме толяма градина и хората обичат да хапват барбекю. Често казано, имах отново късмет, защото едно приятно младо момиче с много последователи в социалните мрежи, по случайност дойде тук, направи едно видео за нас и реално много българи научиха за нас от близките градове Халроу и Бишъпс Стортфорд. Да, предлагаме шишчета, кебапчета, кюфтета. Всичко е домашно производство от едно момче. Той ме снабдява с тези продукти. Трябва да каже, че определено се радват на голям успех, включително и сред англичаните, сред местните хора, които опитват и се връщат отново. Започнахме да правим традиционни салати като Шопска и Снежанка. Започнахме да правим италиански салати. Да, определено, повече хора започнаха да идват, включително румънци и албанци. Така че мисля, че това може да ни спаси."

Английските пъбове често имат много интересна история. Каква е историята на този пъб, който явно не е от вчера?

"Няма потвърдени данни, но, да, каквото знам, бих споделил. Реално това е сграда, която датира от края на 16-ти и началото на 17-ти век – не е сигурно точно кога е била построена. Характерна е с този типичен за времето си сламен покрив. Мисля, че основното, което сега се използва за този покрив е тръстика, но се добавят и други растения. Цялата идея е да може да задържа водата и тя да се стича надолу по покрива. Сградата не е била предвидена да бъде пъб, била е като център на ферма, но мисля, че към края на 19-ти век, собствениците, които са били по него време, я превръщат в „бирена къща“, тъй като им е било разрешено да продават бира. Знам ,че са имали проблеми с властите, защото са се опитвали да продават и спиртни напитки, но са били изгонени. След това са дошли нови собственици. От 1923 година фактически пъбът е взет от „Грийн Кинг“ - това е голамя компания за производство на бира. Реално, оттогава вече се превръща в истински пъб."

Понеже вече правих отделен материал за имената на английските пъбове, най-вече за екзотичните такива, нека да се спрем и на името – The Ash или ако трябва да бъде преведено на български – Ясенът.

"Да, имало е едно дърво, което е било много близо до сградата и оттам реално те решават да нарекат пъба The Ash. По-късно, на практика собствениците, които са преди мен, са били семейство. Жената, доколкото знам, е била много приятна, всички са я обичали и през 2011 година на нейната 5 -годишните, един от клиентите засажда втори ясен в нейна чест. Така че сега имаме две ясенови дървета тук."

Още чуйте в звуковия файл.