При неразрешени международни конфликти: Ценовият шок ще продължи

"Това са палиативни мерки. Ние не контролираме причината".

Така Руслан Стефанов, главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията, коментира обявения от правителството пакет от мерки срещу поскъпването на горивата.

Той определи инфлационния чек и премахването на акциза върху пропан-бутана като разумни решения при ограничените възможности на кабинета, но предупреди, че те няма да отстранят причината за ценовия натиск.

Стефанов обясни, че шокът идва от предлагането на рафинирани продукти, най-вече дизел, и е свързан с войните в Близкия изток и Украйна. Българското правителство няма инструменти да контролира тези процеси, а евентуалното поскъпване на кредита би увеличило допълнително разходите за обслужване на дълга.

Икономистът смята за правилно насочването към социално слабите на двете нови мерки в пакета - инфлационния чек и отпадането на акциза върху пропан-бутана.

Той смята, че еднократното отпускане на 50 евро също може да е от помощ за хората с най-ниски доходи.  

Стефанов обърна внимание и на работещите бедни и хората в сивата икономика. Според него излизането на доходите на светло изисква не само контрол, а и стимули. Като възможност посочи въвеждането на необлагаем минимум.

Икономистът оцени като добре насочено и премахването на акциза върху пропан-бутана, използван от домакинства, дребни производители и търговци. Предупреди обаче, че няма гаранция дали търговците ще намалят крайната цена с целия размер на данъчното облекчение, както и че при възстановяването на акциза може да се стигне до нов ценови скок.

Той подкрепя помощта, предвидена за училищния транспорт. За част от подпомагането на транспортния и земеделелския сектор обаче изрази резерви заради концентрацията на собствеността и възможността средствата да достигат основно до малък брой добре организирани производители.

Стефанов разграничи непосредствения ефект от въвеждането на еврото от по-широкия процес на приближаване на българските цени и доходи към европейските, т.нар. конвергенция.

България не контролира маржа и печелбата на "Лукойл Нефтохим", не контролира и самите възможности на рафинерията, отбеляза Руслан Стефанов.

Според него отпадането на забраната за износ би позволило повече приходи, но това не означава, че държавата може да ги използва за помощи, както е направила с печалбите на държавните енергийни предприятия през 2022 година.

Той смята, че при евентуалното търсене на китайски инвестиции би трябвало да се направи внимателна оценка заради повишения геополитически риск.

При изготвянето на бюджета за 2027 година икономистът очаква да има сериозни дебати и натиск за по-строга дисциплина. Той предупреди, че при затягане на глобалната парична политика дефицитите ще тежат все повече на данъкоплатците чрез нарастващите лихвени плащания.

"Ценовият шок ще продължи", прогнозира той, като свърза продължителността на натиска с неразрешените международни конфликти и разногласията между големите сили и икономики.

Стефанов вижда и риск заради политическите съображения около президентските и местните избори да не бъдат изпълнението дори заложените бюджетни цели.

"Добре организирани групи успяват да получат своите пари, без значение кой управлява".

Цялото интервю на Явор Стаматов с Руслан Стефанов може да чуете в звуковия файл.