“Кутия на доброто“: Терапия чрез музика

Когато отидеш на медицински манипулации в телавивската болница "Ихилов", можеш да получиш и концерт с джаз пиеси, забавна и танцова музика, любими мелодии от известни песни и дори оперни арии.

Музикантът зад рояла оглежда насъбралите се слушатели и свири нещо специално за тях. Пациентите знаят да него и още при влизане в болницата питат на информацията къде е залата с рояла и дали в този ден има музика. Оказва се, че има програма, наречена “Терапия чрез класика“. За нея пристигат не само пациенти, а и хора, които не са на лечение, но искат специално да послушат музика.

Пианистът Елад Корен разказва:
“Още по време на пандемията дойдох като доброволец и сега, когато ми остане свободно време, пак се отбивам за посвиря на болните. Живея наблизо. По време на войната, тъй като не ме мобилизираха, реших, че това ще бъде моят принос. Освен рояла на партера на тази болнична сграда, има пиана на два от етажите на центъра за рехабилитация. Там предпочитам да свиря по време на обяд или на вечеря. В началото на войната вторият етаж беше препълнен с войници с ампутирани крайници. За тях свирех оптимистични съвременни композиции. На третия етаж е рехабилитацията на хора от третата възраст. Там е нужна спокойна музика, позната им от младежките години. На тези две места обикновено не получавам молби кое произведение да свиря. Разчитам на собствения си усет. Край болните се нареждат да ме чуят и техните роднини, които ги придружават. Лекарите и сестрите, които са претрупани с работа, също си намират път през залата с пианото, за да успеят поне малко да послушат.

Във фоайето с рояла нещата са съвсем други. Често ме молят да изсвиря известна песен и се разплакват. Нямам представа тази музика какви неподозирани кътчета на подсъзнанието им отключва. Преди половин година сред слушателите ми седеше беловлас, изискан човек на инвалидна количка, с тежка степен на Паркинсон. Роднините му ми казаха, че е свирил на седем клавишни и струнни музикални инструменти, а освен това е бил хорист. Вече не можеше да каже дори една дума. Помолиха ме да изсвиря една от любимите му арии. Не беше никак лесна! За наше изумление старецът запя и се справи доста успешно, при това без предварително разпяване. И самият той, и роднините му се просълзиха от бурните овации.

Не съм учил терапия чрез музика, но съм наясно, че подходяща мелодия може да подобри медицинските показатели!“