Мюзикълът "Бодигард" - опасността зад блясъка

Сидони Смит и Адам Гарсия - актьорите от мюзикъла "Бодигард", създаден по популярния филм с Уитни Хюстън са гости на БНР. 

Два разговора за любовта към музиката и опасната страна на известността. Сидони Смит се превъплъщава в Рейчъл - героинята на Уитни Хюстън от филма, а номинираният за награда "Оливие" Адам Гарсия влиза в ролята на бодигарда Франк Фармър. Познаваме го и от главната мъжка роля във филма "Грозна като смъртта".

Ще можете да гледате спектакъла от 2-ри до 4-ти октомври в зала 1 на НДК.

Кариерата на Сидони Смит не започва като певица. Нейният път до музикалните изпълнения на голяма сцена минава първо през цигулката.

"Помня го много, много ясно. Израснах, свирейки на цигулка и виола. Това е нещото, което учих в университета. Исках да изкарвам пари – нали знаеш, младият човек се опитва да работи, без да вреди на образованието си. Свирех в опери и мюзикъли като допълнителна работа, скрита в оркестрината. И помня как един ден седях и свирех в мюзикъла „Цигулар на покрива“. Изведнъж осъзнах, че бях запомнила нотите и не гледах тях. Извивах врата си назад с поглед към сцената, и си казах: „Мисля, че искам да опитам това“. Една луда мисъл, която знаех, че трябваше да превърна в реалност."

Как цигулката помага на Сидони да открие истинската сила на гласа си?

"Първо, цигулката е вероятно инструментът, който е най-близо до човешкия глас. Понякога се сещаме и за нещо като саксофон, но аз мисля, че струнните инструменти умеят да имитират човешкия глас. По време на университетските години моите професори ми казваха: "Знаеш ли, ти свириш прекалено много като певица" - това не звучеше като комплимент, а аз дори не знаех какво означава. Намирам за забавно това, че станах певица по-късно, но знам, че що се отнася до музикалността и разбирането на музиката от техническа гледна точка, до свободното разчитане на ноти и до собственото ми композиране, това ми помага да подхождам от различен ъгъл като певица.

Помня, когато бях съвсем млада, спечелих музикален конкурс и това беше наистина вълнуваща награда, защото успях да изсвиря концерта - всичките четири части, с огромен оркестър, а бях около 16 годишна. И все още помня, че носех лилава рокля - нося лилава рокля и сега, така че някои неща никога не се променят! Спечелването на конкурса и възможността да свиря голямо соло пред огромен оркестър беше страхотен момент за мен. И от време на време, когато правя концерт като певица пред оркестър, се чувствам сякаш двата ми свята са се обединили."

Сидони Смит признава, че преди да поеме ролята на Рейчъл Мадън не е имала особен интерес към филма "Бодигард".

"Бях съвсем млада, когато филмът излезе. Не беше нещо, от което се интересувах. Все пак, ставаше въпрос за романтичен филм. И колкото и да е смешно, когато започнах да се явявам на прослушвания за шоуто, тогава пък не исках да гледам филма, защото най-лошото нещо, което можеш да направиш, е да се опитваш да го имитираш, дори и да е случайно. И затова изчаках. Изиграх ролята за една година и тогава изгледах филма. Мисля, че това беше около 2016 г. Така че първия път, когато играх Рейчъл, беше в Германия, в Кьолн, и го изиграх напълно от нулата. Разгледах сценария, опознах Рейчъл и опитах да не копирам Уитни, въпреки че тя, разбира се, е толкова страхотна, че ти е в сърцето и в ушите. И тогава, щом бях приключила с този първи договор, си казах: "Да, сега ще гледам филма!" И той е абсолютно страхотен."

Сидони Смит признава, че Уитни Хюстън е един от най-влиятелните изпълнители в световната музика.

"Чувствам, че тя е оказала влияние по много начини. Дори някои от песните, които не предполагаш, че си чувал, ти всъщност ги знаеш! Защото тя не беше просто невероятна певица. Тя винаги е пеела впечатляващи песни. Комбинацията между двете е нещото, което прави изпълнителят световна звезда."

Кой е най-трудният момент в мюзикъла?

"От първата минута шоуто започва с гръм и трясък. С песента "Царицата на нощта". Аз стоя на много висока платформа, и понякога на тъмно, докато чакам шоуто да започне. Знаеш ли, това е моментът, когато може би пеперудите искат да излязат, понякога, и затова стоиш на много висока платформа и дишаш. Сравнявам моментът с това да те изстрелят от оръдие. Та да, това е трудната част от шоуто."

Сидони Смит признава, че има много любими песни от "Бодигард". Една е обаче онази, която изпълнява с цяло сърце.

"В момента е "Най-великата любов от всички". Постоянно се променя, но това е песента, към която винаги се връщам заради посланието. Знаеш, шоуто е романс, то е трилър и какви ли не други неща, но е много, много романтично. Харесвам това, че "Най-великата любов от всички" не е задължително за романтичната любов - песента е за това да се научиш да обичаш себе си, което е най-великото нещо на света."

Със Сидони Смит стигаме и до порочния блясък на известността. Една от важните теми в мюзикъла "Бодигард".

"Ами, да, чувствам, че тя е оказала влияние. Не е задължително то да се е родило от някакъв зъл дух; според мен когато повече хора познават теб, отколкото ти тях, хората усещат някакво чувство на собственост над теб и тогава нещата започват да стават опасни. Според мен в съвременната епоха хората виждат това при звездите от TikTok и YouTube, когато стотици хиляди хора те познават по име, знаят как изглежда спалнята ти, знаят името на майка ти и знаят неща за теб - те могат малко или много да почувстват, че имат тази парасоциална връзка с теб и да изискват много повече, отколкото ти реално им дължиш. А след това, в случая на някой, който не е много балансиран, това може да стане много опасно, нали?"

Сидони Смит гради свой образ, превъплъщавайки се в суперзвездата Рейчъл Мадън.

"Винаги казвам, че най-голямата радост е, че аз споделям обща роля с Уитни Хюстън, защото, нали знаеш, Рейчъл е нещото, което ни свързва. Това са същите думи, това е същата дилема, същите проблеми, но нейните бяха пропити с нейния живот и нейните преживявания, а моите са пропити с моите. И аз съм толкова щастлива, че получавам възможността да пресъздам хитовете, които тя направи толкова известни, докато е била с нас.

Поне както аз интерпретирам Рейчъл - тя е доста уязвима личност, но не може да го покаже, защото трябва да се защити, и то не толкова заради опасността, която съществува в пиесата, а понеже е в индустрията на развлеченията. Тя е майка и трябва да се грижи синът ѝ да е добре. Работодател е за много хора и трябва да се справя добре, за да може да изплаща заплатите на всички около себе си. Тя трябва да има тази здрава външна обвивка и за да може някой да види истинската ѝ същност, той трябва някак си да премине през всички тези пластове. Мисля, че именно това я прави сложна. Не знаеш на кого да се довериш, не знаеш кой те харесва заради теб самия или кой се опитва да извлече полза от това, че те познава."

Сидони Смит има силна връзка с немскоезичната сцена.

"Живях в Берлин седем години и работих из цяла Германия в продължение на около 18 години, така че съм много запозната. Играех в немската версия на "Бодигард" за около три години и казах сбогом на това в Щутгарт, Германия. И си мислех - ето какъв е животът - просто пускаш нещо и съм толкова благодарна, че то се върна при мен на родния ми език, но никога няма да забравя, че успях да изиграя толкова много невероятни герои в Германия."

Как Германия променя човекът и артистът Сидони Смит?

"Германия е добре позната със своята структура, и мисля, че като артист е важно да влееш някои от тези рамки и качества в живота си. Има много правила, много документи и бюрокрация, но всичко е организирано, има смисъл и всъщност работи в твоя полза, и това много ми харесва в Германия."

Да пътуваш по големите световни сцени - една сбъдната мечта, която те среща с много ценни хора.

"Истински дар е да виждаш толкова много различни градове, толкова много различни региони. Понякога, след края на шоуто, хората ти разказват истории. Веднъж срещнах майка и дъщеря, които споделиха, че последният път, когато са слушали песента „Винаги ще те обичам“ бил на погребението на баба им. Нито една от тях не е успяла да слуша песента оттогава и въпросната вечер било първият път, в който я чуват отново, и то с радост. Запознавам се с прекрасни истории като тази през цялото време и обожавам връзката, която можеш да изградиш с непознати – само чрез изкуство, само чрез споделяне на един прекрасен момент."

Сидони Смит за ролята на певицата Рейчъл Мадън в "Бодигар" за предаването "Понеделник вечер".

Австралийският актьор Адам Гарсия не е непознато лице за българската публика. Най-вероятно сте го гледали в главна мъжка роля при поредното излъчване на филма "Грозна като смъртта" по някоя от телевизиите ни. С днешна дата актьорът идва в България като част от мащабния мюзикъл "Бодигард". Ролята му е на телохранителя на суперзвездата Рейчъл Франк Фармър.

Киното или голямата сцена? Коя е първата артистична любов на Адам Гарсия?

"Определено сцената дойде първа. Аз все още съм и степ танцьор. През 1994-та отидох в Лондон с едно австралийско шоу за степ танци. Обичах театъра, но не мислех, че ще стана театрален актьор или актьор изобщо. Пристигайки в Лондон се влюбих в театъра. Там проходих, както бихте казали, там научих занаята. След това имах късмета да се окажа и във филми, и в телевизията. Имах много късмет но трябваше да се уча в движение. Но, да, театърът и мюзикълът винаги са били първата ми страст."

Един много специален спектакъл слага началото на звездното пътуване на Адам Гарсия.

"Шоуто се казваше „Hot Shoe Shuffle“. Мой учител по танци и много известен австралийски продуцент и режисьор на име Дейвид Аткинс създаде шоу със степ танци, там играех хлапето. Бях на 17 или 18 години. То е в стил от 40-те години на 20-ти век. Ангажиментът трябваше да бъде за шест седмици в малък театър. След това тръгнахме на турне в Австралия за една година. Това беше и първият австралийски мюзикъл, поканен да играе на Уест Енд, спечели наградата „Лорънс Оливие“ същата година за най-добра хореография. "

Как обаче Адам Гарсия получава ролята на бодигарда Франк Фармър?

"Аз се явих на прослушване за Франк Фармър още за оригиналния мюзикъл в Лондон през 2012. Срещнах се с режисьорката на спектакъла. Веднага щом влязох, разбрах, че няма да получа ролята. Човекът, който получи работата, беше висок, едър, знаете, вдъхващ респект тип. Аз все още имам младежки черти. Но успях да се срещна с нея, а аз бях голям фен на режисьорката Теа Шарок. И след това работих с продуцента на това шоу миналата година - Дейвид Иън. Участвах в шоуто „Chitty Chitty Bang Bang“, играейки ролята на Дик Ван Дайк, който е клоун. Дейвид дойде в последния ден и каза: „Мисля, че би бил чудесен Франк Фармър.“ А аз казах: "Как? Аз... танцувах наоколо с бамбук." Той просто каза: "Аз мисля, че трябва да го обмислиш. Ще го правим следващата година."

И така, аз бях много нервен, защото съм пълната противоположност на Франк. Но това е една от радостите да си актьор - че можеш да влезеш в кожата на някой друг и да се опиташ да бъдеш човек, който е сериозен, отговорен, безстрашен и уверен - всичко онова, което аз не съм (с изключение на отговорността). И така, ето как стигнах до ролята на Франк Фармър."

Защо историята на „Бодигард“ е толкова популярна повече от 30 години след излизането на филма?

"Това е любовна история. За забранена любов. Когато за първи път започнах да изследвам и да се подготвям за ролята, се оказва, че постоянно мисля за Ланселот и Гуиневир от "Крал Артур и рицарите на Кръглата маса". Ланселот се влюбва в кралицата и кралицата в него, но те знаят, че не могат да бъдат заедно, защото това би унищожило всичко. Има разбиране между двамата, въпреки че те са толкова магнитно привлечени един към друг. В „Бодигард“ има някой, който се опитва да навреди на Рейчъл Марън. От гледната точка на Фрак тази история е за избора между това да се поддадеш на любовта или да направиш онова, което трябва и да служиш. В това има нещо доста трогателно."

Темата за славата и това, което може да причини на талантливия човек е в сърцето на "Бодигард". Самият Адам Гарсия е получавал немалко внимание от световната публика.

"Славата е нещо много изкушаващо. Може да се стигне до липса на смирение или липса на скромност. Спомням си как, след първите ми успехи, брат ми ми каза, че у мен има промяна, имаше арогантност, имаше усещане за разглезеност, усещане за привилегия. И предполагам, че при Рейчъл има опасност да се превърне в дива. Когато всичко ти е поднесено наготово и всяко действие се случва по нейния начин. В това обаче има и много самота. Има изолация, когато си толкова голяма звезда - а аз никога не съм бил чак толкова известен. Никога дори не съм имал личен асистент или нещо подобно. Снимал съм се във филми, но не е същото като да си на нивото на Уитни Хюстън, или ниво Рейчъл, или ниво Мадона, или ниво Бионсе. Имаш цяла армия от хора, които винаги ще ти казват "да".

Работил съм с Линдзи Лоън, когато беше 17 годишна, и тя беше толкова сладка. Наистина харесвам Линдзи. Но имаше моменти, в които виждах, че нейният мениджмънт никога няма да ѝ каже „не“. Тя все още беше дете, макар и да бе почти навършила 18. Като баща знам, че трябва да поставяш граници. Трябва да имаш лимити, иначе всичко излиза извън контрол. И мисля, че за Рейчъл, Франк е граница - той е с много ясни ограничения за това какво ще се случи и какво трябва да се случи, и как хората трябва да се държат. И така, той е тази скала, която среща една неподвижна сила. Това е част от напрежението. Но да, славата може да бъде изкушаваща и, поне се надявам, че съм се научил да бъда скромен."

Колко различен е Франк Фармър от Фйеро - друг герой, в който се превъплъщава Адам Гарсия в мащабния мюзикъл "Злосторница"?

"Това също е много красива роля. Но Фиеро мрази ограниченията. Например, когато трябва да се облече в капитанска униформа и да се сгоди. Той мрази правилата. Той мрази авторитета. Той е просто свободен дух - почти пълната противоположност на Франк Фармър. Обединява ги единствено лоялността."

С Адам си говорим за продълженията, които получават някои популярни филми от 90-те години. Възможно ли е това да се случи и с "Грозна като смъртта" - продукцията, която през 2000 година превръща Адам Гарсия в световна звезда?

"Това е от онези филми, които, продължават да се излъчва навсякъде. Има истински почитатели. Превърнал се е в някаква класика, което е страхотно. Никога дори не съм предполагал, че мога да бъда част от филм, който се предава на следващите поколения. Срещал съм хора, които казват: „Обожавам този филм, той ми е любимият. Роден съм през 2005 г.“ и ти си казваш: „Филмът е по-стар от теб!“ И аз имам любими филми, които са по-стари от мен и които гледам отново и отново. Надявам се, че скоро ще видим продължение на "Грозна като смъртта"."

Адам Гарсия има малки роли в новите филми за Еркюл Поаро, направени от режисьора и актьор Кенет Брана. Филмите по романи на Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес“ и „Смърт край Нил“ също пожънаха успехи в българските киносалони. Какво е да работиш с носител на Оскар като Кенет Брана?

"Той е невероятно човешко същество. След като го срещнах бях взет в състава на неговата пиеса "Зимна приказка" по Шекспир. Той там играеше героят Леонт. Джуди Денч също бе в актьорския състав, трябваше да й партнирам. Да играя по произведение на Шекспир пред тези великани на изкуството - това беше много притеснително.

Той е изключителен човек. Толкова е любезен. Той е легенда в Шекспировите пиеси. В това представление, на някои от нас, ни бяха предложени и други малки роли. Кенет Брана ми се обади и ми каза: "Какво ще правиш следващата седмица? Можеш ли да дойдеш и да се включиш в снимките за филма ми?" Изпълних две роли в два от филмите за Поаро. И двете роли имат различен акцент, и в двете съм с фотоапарат. Много исках да участвам и в третата "Призраци във Венеция", но не успях. Надявам се да се появя в четвъртата част."

Ще видим актьора Адам Гарсия в ролята на Франк Фармър в „Бодигард“ – от 2-ри до 4-ти октомври в зала 1 на НДК.

Още чуйте в интервютата на Иван Русланов със Сидони Смит и Адам Гарсия в "Понеделник вечер".