"Жертвени макове" - паметта за Добруджа през съдбата на преселниците

Третата и последна част от трилогията "Благословената земя" на Стефка Станчева - романът "Жертвени макове", се връща към съдбата на севернодобруджанските българи, преселени в Южна Добруджа. Историята е свързана с последиците от Крайовския договор и размяната на население през 1940 г.

За авторката темата е и лична. Стефка Станчева е от севернодобруджански род и разказва, че нейните предци са преживели преселването от Северна в Южна Добруджа. Болката от това преживяване дълго е останала неизказана в семейството.

"Аз съм от Севернодобруджански род, на хора, които действително са преживели това, което аз описах в книгата – преселването от Северна в Южна Добруджа и тяхната мъка."

В "Жертвени макове" писателката поставя в центъра не големите исторически личности, а обикновения човек – този, който е изградил дома си, обработвал е земята и е мислел за бъдещето на децата и внуците си.

"Няма имена, които да са оставили след себе си следа. Това е обобщеният малък човек, който се бори за родовите устои. И друго какво разбрах? Разбрах, че земята за добруджанеца е всичко. Тя е майка. Тя е връзка с поколенията назад", каза Стефка Станчева.

Преселението като загуба на дом и памет

Авторката описва драмата на хората, които внезапно трябва да напуснат домовете си. В началото те дори не вярват, че това ще се случи. Според разказа на Станчева датата на тръгването е съобщавана непосредствено преди преселването, което оставя хората пред тежкия въпрос какво могат да вземат със себе си и какво трябва да оставят.

"Тяхната драма е изключително голяма - какво да пренесат, какво да оставят. Минавайки през гробищата, какво да поставиш на този гроб за последен път."

За да изгради художествения свят на романа, Станчева се е опирала на записани спомени на преселници, на истории от собственото си семейство, както и на разкази на други хора, преживели преселването.

Важна част от книгата е и отношението към новодошлите в Южна Добруджа. Първоначално те са посрещнати с готовност за помощ, но впоследствие между местни жители и преселници възниква разделение. Новодошлите са наричани „преселци“, отделяни са в самостоятелни махали и постепенно част от тях започват да изпитват срам от произхода си.

Историята през погледа на следващите поколения

"Жертвени макове" съпоставя две поколения - хората, преживели преселението, и техните внуци и правнуци, които днес се опитват да възстановят семейната памет.

Станчева изгражда три съвременни женски образа – внучки на севернодобруджанки, чрез които поглежда към събитията от миналото и към начина, по който те продължават да влияят върху настоящето.

Сред важните места в романа е село Еникьой в Северна Добруджа, откъдето е по-голямата част от рода на писателката. Другата част от семейните ѝ корени е свързана със село Голям Гаргалък.

"Благословената земя" - три романа за Добруджа

Трилогията започва през 2022 г. Първият роман - „Добруджанският феникс“, излиза през 2024 г., „Мигът на Дора“ - през 2025 г., а „Жертвени макове“ - през 2026 г.

Станчева каза, че чрез трите книги е искала да покаже многообразието на Добруджа и характера на хората, които са свързани с тази земя.

"Исках да покажа това, каква душа носят добруджанци, колко милеят за своята Добруджа."

В края на трилогията авторката поставя акцент върху паметта - върху необходимостта историята да не бъде забравена и върху силата на хората, които продължават да градят бъдещето на Добруджа.

Сред фигурите, които Станчева преоткрива по време на работата си, е журналистът, писател и общественик Яни Хаджиански-Калиакрински. Тя разказва, че именно работата по неговата биография и дейност я е насочила към идеята да разказва за личности, които са работили всеотдайно, без да търсят публичност.

Какво означава независимостта днес?

Станчева свърза историческата тема за свободата с личната независимост на съвременния човек.

"Независимият човек трябва да усеща докъде се простира свободата му. Да си независим от кого и от какво. Какво можеш да кажеш, какво да премълчиш. И може би това, свободата на личността, това е независимостта."

Макар да поставя финална точка на трилогията, авторката признава, че темата за Добруджа продължава да я вълнува. Тя вече работи върху нов проект, отново свързан с региона, но засега не разкрива подробности.

Премиерата на "Жертвени макове" е на 25 септември от 18.30 часа в Етнографския музей в София, с вход свободен.

Още чуйте в звуковия файл.