Калинка Стойновска: Смисълът за човека и света са най-важни в един филм

Калинка Стойновска принадлежи към поколението, за което киното не е просто професия, а начин да гледаш на света. Калинка е дългогодишен кинокритик, редактор и главен редактор на списание "Кино".Автор на кино рубрика в програма "Христо Ботев" по Българското национално радио.

Завършва Руския държавен университет по кинематография в Москва и специализира "Кино" в Париж. Стойновска познава отблизо различни епохи в българското кино и култура, член е на Съюза на филмовите дейци в България.

Интересът ѝ към киното се заражда с подкрепата на нейната майка. Ходи на кино от ученическите си години. От училищните си години посещава заедно със своите съученички прожекции на заснети опери. Разказва, че след това много обичали да имитират играта и песните на героините.

През 1962 г., едва 18-годишна, Калинка е сред първите студенти, които заминават да следват в Москва. Тя постъпва в най-престижното Висше училище за изучаване на кино в Русия Института по кинематография (ВГИК). Заедно с нея учи голяма българска група от бъдещи творци, сред които Стефан Цанев, Иван Терзиев, Георги Дюлгеров, Дима Димова и Искра Димитрова.

Във ВГИК тя получава солидна подготовка от преподаватели от старата школа, които преподават историята както на съветското, така и на западното кино. През 1975 г. заминава на тримесечна специализация в Париж след конкурс във френското посолство, където преминава курсове във филмовото училище IDHEC и посещава прожекции в кварталните кина. Сравнявайки градовете, тя отбелязва:

"Париж е изумителен град...Има духовна широта, която аз я възприемах не само чрез киното, а чрез посещения на музеи, чрез ходене на театри, чрез срещи с хора. Докато Москва е един многолюден и мащабен град."

След завръщането си в София започва работа като редактор в държавното предприятие за разпространение на филми на ул. "Шишман" 31, пишейки рецензии за филмовия бюлетин, а около 1972 г. участва и в комисиите за прием на първите студенти по кино в България НАТФИЗ.

По-късно професионалният ѝ път я отвежда в списание "Кино", чиито корени датират от 1946 г. Списанието е първоначално създадено като "Кино и фото", а по-късно се преименува в "Киноизкуство".

Калинка Стойновска участва активно в съхраняването на изданието през трудните години на прехода след 1990 г. Благодарение на неспирната ѝ работа, списанието успява да запази облика си на интелигентно и сериозно издание, посветено на важните проблеми на българското и световното кино. Сред любимите ѝ български филми са филмите за миграцията от селото към града, както и творчеството на режисьори като Едуард Захариев („Преброяване на дивите зайци“, „Вилна зона“) и Людмил Кирков („Момчето си отива“, „Матриархат“, „Селянинът с колело“).

Калинка Стойновска никога не е искала да бъде актриса, сценарист или режисьор. Нейното най-голямо увлечение остава анализът на филмовите произведения и осмислянето им.

"Винаги съм смятала, че по-важно за мен е било да мога отстрани да гледам на киното...Преди всичко да се опитам да го осмислям, да го разбера аз самата, а след това, ако мога, да предам на тези, които могат да прочетат нещо от мен".

Според Стойновска най-важната съставка в един филм е неговият смисъл:

"Той може да бъде проследен във всички негови компоненти.. за мен смисълът, дълбокият смисъл за човека и за света, в който живеем."

Още в репортажа на Виктория Тодорова за рубриката "Горещи сърца" в "Рано в неделя".