Собствеността върху земята в Гренландия не е била на масата за преговори

След месеци на напрежение и европейски натиск, американският президент Доналд Тръмп обяви преди седмица, че е постигнал споразумение с Дания и Гренландия за "постоянен контрол върху сигурността" на арктическия остров. Кулисите за официалната церемония по подписването беше Общото събрание на ООН в Ню Йорк.

Документът между Съединените щати, Дания и автономното правителство на Гренландия има амбицията да пренареди картите на глобалната сигурност в Арктика. В Копенхаген се усеща облекчение. В последната година датската външна политика премина през една от най-тежките си дипломатически кризи, откакто заплахите за суверенитета на острова от страна на Доналд Тръмп станаха съвсем реални. В основата на споразумението са гаранциите за сигурността на Съединените щати и НАТО срещу заплахите от Китай и Русия. Патетиката, добавена от Доналд Тръмп за купуване на острова е просто прах в очите и може би тактика за привличане на внимание върху колективната сигурност. Но ето, тази тактика сработи, макар и под натиск.

Журналист на БНР разговаря за Гренландия с датския анализатор на международните отношения към мозъчния тръст "Европа" в Копенхаген Емил Хансен.

- Споразумението за Гренландия вече е факт, дали то е успешно за всички засегнати страни?

- На пръв поглед споразумението е плод на класическа дипломатическа сделка, при която всяка страна може да обяви победа пред своята публика. Съединените щати постигат точно това, което искаха - разширяват мащаба на своите операции и военно присъствие в Гренландия. Освен това те успешно наложиха механизми за ограничаване на инвестициите на острова от страни, които не са членки на НАТО. Така Вашингтон има пълното право да твърди, че е защитил своите стратегически интереси в Арктика. Бяха направени и някои отстъпки. Но мисля, че Дания и Гренландия постигнаха нещо историческо. За първи път в официален документ се установява, че суверенитетът над тази територия принадлежи изключително на гренландския народ. Тук има и уловка. Споразумението де факто обвързва една бъдеща независима Гренландия да остане в рамките на НАТО. Европейските съюзници обаче могат да си отдъхнат, защото сигурността на региона остава в познатото русло.

- Нека погледнем по-дълбоко тези така наречени "червени линии" за Дания. В последната година се наслушахме на патетичните речи на американския президент Доналд Тръмп. Запазен ли е на практика датският суверенитет или просто е опакован в по-красиви дипломатически фрази?

- Не, червената линия този път наистина издържа. Основното и най-непреклонно искане на Копенхаген и Нуук беше суверенитетът да остане твърдо в рамките на Кралство Дания и Гренландия. Въпросът за собствеността върху земята изобщо не е бил и няма да бъде поставян на масата за преговори. Теоретично това би трябвало веднъж завинаги да прекрати абсурдните дискусии за купуване на Гренландия от Съединените щати или за превръщането ѝ под каквато и да е форма в американска територия. В този смисъл датската дипломация удържа фронта.

- Прави впечатление един детайл в документа - НАТО се споменава точно 12 пъти. Това изглежда като умишлен политически акцент, особено предвид резервите на администрацията на Доналд Тръмп към Алианса. Какво ни казва това за днешната американска стратегия?

- Този акцент е изключително важен и съвсем не е случаен. През последните месеци имаше сериозни колебания доколко Съединените щати остават ангажирани с трансатлантическото партньорство. Сега това споразумение идва като категорично доказателство, че бъдещата архитектура за сигурност на Гренландия е дълбоко вградена и координирана чрез НАТО. Това е голям успех за европейските съюзници, а генералният секретар на Алианса има пълното основание да бъде доволен.

НАТО остава единственият легитимен щит тук. Но има и друга реалност - икономическата изолация на противниците. Преди години Гренландия гледаше на китайските капитали като на възможен икономически трамплин към пълна независимост. Сега Нуук направи крачка назад. Новият договор дава право на Вашингтон на пряк контрол върху това какви икономически дейности се разрешават на острова. Интересно е, че държави като Австралия, които не са в НАТО, вероятно ще продължат да оперират там чрез свои минни компании, защото се приемат за партньори. Големият пропуск в документа обаче е липсата на конкретика за мащаба на американските корпоративни интереси. Това е нещо, върху което трябва да се съсредоточим в бъдеще. Колко американски компании за добив на (критични) минерали ще използват това споразумение, за да развиват дейност в Гренландия? Към момента това е въпрос без отговор.

- Ако погледнем в по-далечна перспектива - как това споразумение променя дебатите за пълната независимост на Гренландия? Реално ли е в бъдеще островът да е суверенна държава, която е член на НАТО?

- Прекалено рано е да се каже. Реално този конфликт сближи Гренландия и Дания и представи отношенията им като по-сигурен вариант за острова, отколкото изглеждаше преди. Когато става въпрос за бъдещето на Гренландия в НАТО, споразумението от тази седмица наистина предвижда, че тя трябва да бъде част от Алианса, дори ако трябва да кандидатства за членство. Така че те са един вид обвързани, дори в случай на независимост, да търсят споразумения за сигурност и отбрана чрез НАТО.

- Можем ли да приемем този документ като голям триумф за датската дипломация?

- Споразумението беше представено като огромен дипломатически успех от датското и гренландското правителства. Имаме нещо черно на бяло - туширането на конфликта по дипломатически път, след острата реторика и заплахите в медиите, е много важен резултат. Вече имаме документ, към който можем да се върнем и да го обсъдим при нужда. Изпълнението на споразумението винаги ще бъде предизвикателство. Фактът, че Мете Фредериксен, Доналд Тръмп и Фредериксен-Нилсен от Гренландия седнаха заедно и подписаха това споразумение, е огромен дипломатически успех, особено като се имат предвид алтернативите.

- Тогава какъв е залогът за самото местно население? Как се приема фактът, че американското военно присъствие реално се разширява с изграждането на две нови бази? Има ли страх от ескалация или милитаризация на региона?

- Премиерът на Гренландия изрично подчерта, че няма да има принудителни изселвания от районите на новите бази. Струва ми се, че те ще бъдат създадени по доста разумен и организиран начин. Американците увеличават военното си присъствие с нови две бази, но те имаха такава възможност и съгласно споразумението от 1951 г. и допълнителното споразумение от 2004 г.

- Настоящото споразумение задължава Дания да блокира чуждестранни инвестиции без предварителна консултация с Вашингтон. В текста почти нищо не се споменава за критичните суровини и редките метали, които всъщност са основният двигател на американския интерес към Гренландия. Защо се получи този резултат в подписания документ?

- Да, споразумението казва, че страни, които не са членки на ЕС, НАТО или не се считат за партньор, нямат право да инвестират в особено чувствителни сектори или дейности, което би могло да се тълкува, че се отнася до критичните суровини. Така Съединените щати ще имат думата кои страни  да инвестират в Гренландия. Но както казах, когато става въпрос за изпълнението на това споразумение, мисля, че тепърва предстои да видим доколко американските компании ще засилят дейността си във връзка с военните бази и работата по критичните материали. Мисля, че това е въпрос, на който все още няма отговор.

Цялото интервю с Емил Хансен чуйте от звуковия файл.