Защо и днес в Китай си разменят Лунни сладкиши?

Програма Хоризонт

неделя 27 септември 2026 08:15

неделя, 27 септември 2026, 08:15

Лунен сладкиш за Празника "Средата на есента"

СНИМКА: Зорница Близнашка

Размер на шрифта

В Китай днес е последният почивен ден от т.нар. Лунен фестивал - един от най-романтичните празници, които отбелязват в Далечния изток.

Празникът "Средата на есента" (Mid-Autumn Festival или 中秋节 или Zhōngqiū Jié ) настъпва всяка година на 15-тия ден от Осмия месец на Лунния календар.

Йероглифите, с който се изписва наименованието на празника - 中 (zhōng) е "среда", а 秋 (qiū) е "есен"

СНИМКА: БНР

Неговата история може да бъде проследена 3 000 години назад. Свързан е и с есенната реколта, тъй като се вярва, че в този период Луната е най-пълна и свети най-ярко, а молбите на хората за това тя да бъде добра достигат по-лесно до боговете.

Тази година този ден се падна в петък - 25 септември, но заради комбинацията с почивните дни се получи дълъг уикенд и от няколко дни насам малки и големи из Китай си разменят специални малки, кръгли кексчета с йероглифи и с различни пълнежи, наречени Лунни сладкиши (mooncake или 月饼 или yuèbǐng).

Лунно кексче, изобразяващо събралото се семейство край масата по време на Празника "Средата на есента"

СНИМКА: БНР

С ядки, кокос, сладък червен боб или с паста от лотос, осолен жълтък от патешко яйце, мача, манго и други екзотични плодове като дуриан - лунните кексчета са символ на пълната Луна и събралото се под нейните лъчи семейство, т.е. на единство, мир и хармония.

Неслучайно Лунният фестивал е и вторият по-важност празник след Китайската Нова година, за който всеки се завръща у дома, за да бъде заедно с близките си.

Лунно кексче с пълнеж от паста от семена на лотос

СНИМКА: БНР

Интересен факт е, че в китайската литература Луната е и символ на разстоянието между хората, но и начин те да бъдат заедно, тъй като където и да са всички могат да гледат една и съща Луна в небето.

Именно там, според една от легендите, свързани с този празник, живее Нефритеният заек (玉兔 или Yùtù),заедно с Чан Ъ (嫦娥 или Cháng'é) - жената на смел войн, някога спасил Китай със стрелите си от жарките лъчи на 9 от 10 слънца в небосвода.

За храбростта си Хоу И (后羿 или Hòu Yì) получил еликсир на безсмъртието, който при опит да бъде откраднат бил изпит от неговата любима.

Така Чан Ъ се превърнала от човек в божество и се понесла към Луната, откъдето бди до днес заедно със заека, приготвящ вълшебната отвара. Често изобразяван с чукче и хаванче за билки, сянката му може да бъде видяна върху Лунната повърхност, както и силуета на Богинята на Луната.

А според една от версиите, Чан-Ъ се събира за кратко със своя любим именно благодарение на характерното за Лунния фестивал сладкишче.

То е символ и на щастието също както светещите традиционни китайски фенери от хартия, който и тази нощ ще озаряват небето над Китай и други държави в района.

Традиционни китайски фенери от хартия

СНИМКА: БНР

13 от тях са представени до днес на Международния фестивал на изкуствата край Великия китайски канал, който тази година съвпада с Лунния фестивал.

Преди единия от концертите, които са част от програмата на Международния фестивал на изкуствата край Великия китайски канал в Пекин

СНИМКА: БНР

Провежда за четвърти път в източната част на Пекин, съчетавайки музика, танци, храна и традиционни занаяти, а сред участниците има представители и на Норвегия, Франция, Италия, Германия и Нова Зеландия, които и тази нощ ще наблюдават Луната заедно.

Китайски фенери, озаряващи нощта в район Юнхъ, намиращ се в китайския град Цанчжоу, провинция Хъбей.

СНИМКА: БНР

По публикацията работи: Зорница Близнашка

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!