Любина Шумкова-Ганчева от Враца: Между горещото сърце и хладния разум

Следващата среща в традиционната ни рубрика "Горещи сърца" е вдъхновена от света на изкуството. Там ни води Любина Шумкова-Ганчева от Враца, която е разпознаваема в социалните мрежи със своите публикации за кино, литература и живопис.

Авторските ѝ текстове разкриват това, което ѝ носи досегът с изкуството и предпочитанията ѝ. Признава, че колкото и да е банално, този интерес се формира в семейството от родителите.

От уроците по балет като малка, през училището по изкуствата във Враца и филологическа специалност във Великотърновския университет, днес тя пренася събраните впечатления в дигиталния свят, като освобождаващо преживяване.

Голямата ѝ любов обаче си остава класическата литература и по-конкретно Фьодор Достоевски. Увлечението ѝ към него и творчеството му е толкова въодушевяващо, че дори носи тениска с неговия образ. За нея той е дълбок познавач на човешката душа, интелигентен, но и земен автор, и в цитатите от произведенията му намира спокойствие и личен емоционален тренинг.

"Трябва да пазим диалекта"

Като човек, свързан с литературата и словото, Любина обръща внимание и на северозападния диалект. Споменът за него е свързан най-вече с баба ѝ, която е живяла в село Лесура.

Като деца със сестра ѝ дори си правят импровизиран северозападен речник, записвайки изрази, които са им правели впечатление.

Сред думите, които си спомня, са "отваждам" и "отпръжвам".

Според нея във всяко село има характерни думи и изрази, но в различните населени места те често си приличат. Запазването на местната реч е част от съхраняването на паметта и идентичността на региона.

Между горещото сърце и хладния разум

На въпроса кое е по-важно - горещото сърце или хладният разум, Любина отговаря, че е необходим баланс.

"Хубаво е да е 50 на 50 - човек да е емоционален, но в същото време да може да преценява хладнокръвно докъде има една граница, която да спази", казва тя.

Сред най-личните ѝ спомени са сънищата за починалите ѝ майка и баба. Тя разказва, че именно тези сънища помни най-ясно заради усещането за спокойствие и близост.

"Когато сънувам майка ми, която е починала, и баба ми - тези сънища си спомням, защото усещането е за спокойствие, за съзнанието, че родителят е с теб, покрай теб и може да ти даде съвет", споделя тя.

В края на разговора Любина отправя послание към слушателите да бъдат автентични, активни и будни граждани.

За нея автентичността не означава да оправдаваме лошия характер или грубостта, а да съхраняваме собствените си вкусове, възпитание, морални ценности и личен поглед към света.

"Пожелавам на всички да бъдат автентични в чувствата си. За мен е много важно човек да е автентичен", казва Любина Шумкова-Ганчева.

По темата слушайте в интервюто на Ива Антонова с Любина Шумкова за рубриката на БНР "Горещи сърца".