Радио разходка из Международния куклен музей "Перуше"

В "Закуска на тревата" ви предлагаме радиоразходка из Международния куклен музей "Перуше" в Брюксел, който е основан през 1938 г. и разполага с една от най - разнообразните и богати колекции сред европейските куклени музеи. В постоянната експозиция на музея в Брюксел има над 1000 кукли от цял свят - от Индия и Индонезия отпреди 200 години до кукли от Италия, Германия, Нидерландия и Русия.

Директор на Международния куклен музей "Перуше" в Брюксел е Димитри Жажено, който има много специална и силна връзка с България. Наполовина е българин, тъй като неговата майка, известната куклена актриса, режисьор и драматург Бисерка Асенова е родена в България.

Г-н Жажено, Вие сте директор на Международния куклен музей в Брюксел. Каква е неговата история? Кога и от кого е създаден?

"Международният куклен музей в Брюксел е създаден през 1938 година от учителя Перуше. След по-малко от две години ще празнуваме 90-годишнината от създаването му. Този музей е един от първите от този вид през 20 век. В него могат да се видят най-различни техники в кукленото изкуство, да бъде възприеман кукленият театър именно като изкуство. Това няма как да се знае, ако не познаваме добре както настоящето на кукления свят, така и миналото му, ако не познаваме различните техники и различните прояви на кукления театър по целия свят."

Музеят има изключително богата колекция от кукли. Можете ли да кажете колко на брой са експонатите в момента?

"Много е трудно да се каже точният брой на всички изложени кукли. Като куклен музей ние трябва да имаме постоянна експозиция. Разполагаме обаче с пространство по-малко от сто квадратни метра и около 1000 експонати има тук. Но тази бройка варира. В един момент са повече, друг път са по-малко. Много важно е да съществува този музей, защото това е мястото, където се съхранява паметта на театъра. Експозицията е съставена от исторически кукли, подаръци от приятели, кукли, на които сме попадали случайно. Знаете ли, интересното е, че създателят на театъра, както и моят баща, не са пътували много, за разлика от мен. Аз пътувам много. В началото по-скоро куклите са пътували, намирали са пътя до Брюксел, до тук. Малко обратният път се получава. Не колекционерът пътува, за да събира обектите, а те сами идват тук. И още нещо интересно има. Брюксел не е просто административен център. Това е град, в който се срещат хора от всички възможни сфери. Изключително отворен град, където пристигат всякакви хора. А заедно с хората идват и куклите. Например една кукла в експозицията ни е пристигнала тук още през 1939 г., донесена от холандски пътешественици. Между другото, холандците винаги много са пътували, за разлика от белгийците. Имаме и италиански кукли, които са много стари. Произведени са преди 200-250 години и са пристигнали при нас от Венеция. Те също са дошли в Белгия в края на 30-те години на миналия век, когато нашият музей е бил единственият от този род тук. Кукли от Англия също се появяват в Брюксел по това време. Говоря за куклата Пънч, главният герой от традиционния британски куклен театър `„Пънч и Джуди“. Разбира се има кукли от Германия, от Русия, от руския Държавен академичен централен куклен театър „Сергей Образцов“ в Москва, основан от него през 1931 г. Самият Сергей Образцов е бил приятел на баща ми. Лично Нина Ефимова – изключително важна фигура в историята на руския куклен театър – ни е давала кукли. Знаете ли, нямам специална програма откъде и какви точно кукли за музея търся. Това е спонтанен процес. Имаме много кукли от Индонезия, от бунраку - традиционния японски куклен театър. Японската кукла е специално подарена на нашия музей от японското посолство през 1958 г. Сега има редица куклени музеи. Само в Германия има пет, толкова има и в Испания. В Италия са 7-8. И всички те са родени през 80-те и 90-те години на миналия век. В сравнение с нашия те са доста млади. Да имаш такъв музей, означава да имаш един задълбочен поглед към развитието на кукленото изкуство."

Всяка една кукла в музея е уникална и много ценна. Но все пак, кои според Вас са най - ценните експонати в тази колекция? Кои са куклите с най - интересна история?

"Много от куклите тук имат интересна история. Не знаем имената на много от създателите им, с изключение на тези, които идват от Запад. Има разлика между западния и източния куклен театър. При нас кукленият артист не се занимава с правенето на кукли, а в източния свят артистът е и създател на куклите. При нас отношението между артиста и куклата като че ли е твърде рационално. В Япония например, процесът по изготвянето на една кукла, е цял ритуал. А що се отнася конкретно до мен, аз съм точно по средата на тези два подхода. Като директор на театъра и на музея имам кукли, които не са мои, но ги усещам, че ми говорят. А когато някоя кукла от Индонезия или Япония или от която и да било друга държава се озове в Брюксел, тя вече заживява съвсем друг живот."

При всяко представление на театър "Перуше", по време на антракта, Вие отваряте вратите на музея и децата имат възможност да го разглеждат. Кажете, кое е най - интересно за тях? Какво най -- често Ви питат децата? Тогава Вие влизате в ролята на екскурзовод и ги разхождате из музея, разказвате им истории.

"Те харесват куклите с големи носове или с голяма уста, най-вече смешните персонажи. Пък и някои от децата вече познават тези персонажи. Например френския Гиньоло или английския Пънч или италианските Пулчинела и Арлекино. Така че имаме това наследство от миналото. Италианските персонажи например, са на повече от 500 години. Не знам дали има много куклени музеи в Китай, например, така че децата там да се запознават с историята на куклените герои. А това е много важна функция на музея – да ти показва не само технологията на кукления театър, но и историята на героите."

Как се поддържа един такъв музей? Имате ли помощ от държавата?

"Колекцията и музеят са частни. Подкрепя се от Съвета на музеите в Брюксел. И трябва да отговаряме на два главни критерия - да сме отворени за посещения в конкретни дни и да имаме постоянна колекция. Така че създаваме институция. Трябват ни хора, които да се грижат за инвентара. Всъщност аз не искам да ръководя някаква институция. Искам Музеят да бъде място за представления , за живо изкуство."

Нужни ли са специални условия, при които да се съхраняват куклите? Има ли нещо, което задължително трябва да се осигури, да се напари, за да се съхрани това богатство по - дълго време?

"Куклите не обичат резките промени на температурата. Така че, ако температурата се мени от 15 до 35 градуса, това не е добре. Хубаво е, че мястото, където държим куклите температурите са между 15 и 20 градуса. И влажността е изключително важна, когато говорим за запазване на куклите.

Тук влажността не е толкова висока, колкото на други места в Брюксел. Имам проблеми и с прахта, разбира се, която постоянно трябва да се почиства. Има и нещо друго, куклите също се изхабяват, остаряват по същия начин, както и хората. Не можем да ги съхраняваме вечно, трябва да ги оставяме да си отиват, това е естествен процес."

Защо е важно родителите да водят децата си не само на куклен театър, но да отделят време и за Музея на куклите?

"Да, защото това е не просто забавление. Това е професия. И тук съвсем не съм аз важният. Децата трябва да знаят, че преди мен е имало много други хора, които са се занимавали с тази професия. И преди тези кукли, които те сега виждат, е имало много други кукли и майстори на кукли. Най-старите кукли са от времената на Древния Египет, даже наистина най-старите кукли са отпреди новата ера. Много по-стари са от всички азбуки. Вероятно са възникнали тогава, когато хората са се замисляли върху ролята на сенките и проблясъците на огъня. Първите представления вероятно са правени още в пещерите. А куклите ни помагат и по-добре да разбираме съвременния свят - да критикуваме, да се надсмиваме над политиците, да правим сатира, да провокираме. И за децата, и за възрастните е полезно да гледат куклен театър. Интересно е и това, че от всичко може да се направи кукла. Включително от рециклирани материали, от изхвърлени бутилки. Всичко е възможно. Достатъчно е да имаш въображение."

Още чуйте в звуковия файл.