"Седмицата на бързи обороти": горива и политически трусове по света

Седмицата, която изтече, мина на високи обороти – и в буквалния, и в преносния смисъл. Горивата поскъпват, войните не стихват, самолет едва не се разби, един президент напусна поста си. Какво се случи между миналата събота и днес?

По време на годишния политически форум „Валдай“ в Москва в четвъртък руският президент Владимир Путин предупреди, че при нападение срещу анклава Калининград Русия ще използва всички видове оръжия:

"Ако се стигне до пряко нападение срещу Руската федерация – в случая имаме предвид Калининград, но може би и други територии – тогава, разбира се, неизбежно и незабавно на дневен ред ще излезе въпросът за използването от страна на Руската федерация на всички видове оръжия, с които страната ни разполага."

В същото време той подчерта:

"Ние не заплашваме никого, нямаме намерение да нападаме никого, нито през 2029 г., нито през 2030 г., нито през 2050 г. Но ако се сблъскаме с агресия, ще трябва да отговорим. И гражданите на европейските държави трябва ясно да разберат това и да правят разлика между нашата позиция и тази на някои настоящи политически лидери в техните страни."

В речта си Путин категорично отхвърли възможността за частично примирие, обвързващо спирането на руските въздушни удари по украинските пристанища с прекратяване на украинските атаки срещу руски петролни рафинерии:

"Украинските сили започнаха да нанасят удари по нашите петролни рафинерии и открито обявиха целта си: да нанесат щети на икономиката ни. Постигнаха ли целите си? Частично: според нашите оценки сме загубили около 1% от БВП. Казват ни: 'Нека те спрат да нанасят удари по вашите рафинерии, а вие спрете да нанасяте удари по техните кораби. Нека да изнасят граждански товари, селскостопански продукти.' И в отговор на това от нас се очаква да спрем да поразяваме цели, които са чувствителни за тях в икономически план. Е, трябва да признаете, че това е просто нелепо."

По време на Съвета „Отбрана“ в Брюксел в понеделник беше обърнато специално внимание на засилващите се руски въздушни удари срещу цивилното население в Украйна и нарастващия риск от саботажи в Европа. Върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Кая Калас отправи следния апел и предупреди:

„Има атаки по цивилното население, затова Украйна спешно се нуждае от противовъздушна отбрана. По тази причина отново отправяме този призив - страните, които имат в резерв, спешно да ѝ ги изпратят.“

„Трябва да сме бдителни, защото от разузнавателната информация става ясно, че Русия планира още саботажи и атаки срещу нашата демокрация, за да раздели обществото ни и да ни сплаши, така че да се въздържаме от оказване на помощ на Украйна. Така че трябва да имаме това предвид – да се противопоставяме на тези заплахи, когато разполагаме с разузнавателна информация, за да можем да реагираме, още преди тези атаки да се осъществят.“

Темата за хибридните атаки бе засегната и от генералния секретар на НАТО Марк Рюте във вторник:

"Посланието ни към Москва е ясно. Ще правим още повече за Украйна, а не по-малко. Думата 'хибриден' звучи малко безобидно. А в крайна сметка това са тактики от сивата зона. И това, което виждаме, може да са дронове, саботажи или дори кибератаки. Но, вижте, ние разполагаме с всички необходими възможности за отговор. Те няма винаги да бъдат публични. Няма винаги да бъдат симетрични. Няма винаги да бъде 'око за око'. Но ние имаме възможностите за отговор, от които се нуждаем."

Междувременно, по време на посещението си във Франция – в Метц – родния град на Робер Шуман, един от бащите на европейската интеграция, папа Лъв XIV, редом до президента Еманюел Макрон, призова световните лидери към смелост в преговорите и готовност за компромиси:

"Днес, за съжаление, войната отново се появи, дори в Европа: поредното "безсмислено клане", което всеки ден взема безброй цивилни жертви. И днес, точно както през 1950 г., думите, съдържащи се в Декларацията на Шуман, остават актуални: "Приносът, който една организирана и жизнена Европа може да донесе на цивилизацията, е незаменим за поддържането на мирни отношения." Необходимо е да се ангажираме с търпелив диалог, да проявим смелост в преговорите и да бъдем готови да пожертваме определени позиции в името на висшето благо на мира."

Ден след ден в Европа все по-ясно се разбира, че войните се плащат и на бензиностанциите. Ситуацията в Близкия изток предизвика сериозен скок в цените на горивата, тласкайки Европейския съюз към тежка зима. На извънредна среща на енергийните министри от ЕС в Дъблин във вторник, европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен заяви:

"Вече надхвърлихме 100 милиарда евро допълнителни плащания за енергия тази година, без да получим нито една допълнителна молекула газ или петрол – 100 милиарда евро. Това, разбира се, ни показва колко е лошо да бъдем зависими, колко е неустойчиво да бъдем зависими от енергийни източници от други места по света. Преди бяхме зависими от Русия. За щастие, сега се измъкваме от това. Но въпреки това все още е факт, че когато цените на световния пазар се покачват, това вреди и на нашите граждани, вреди на нашите индустрии."

Вчера стана ясно, че лидерите на Г-7 са се договорили да освободят общо 100 милиона барела дизел и суров петрол от стратегическите резерви, за да ограничат скока на енергийните цени. В замяна Вашингтон се отказа от заплахата за забрана на износа на дизел, а страните от групата поеха ангажимент да не налагат ограничения върху търговията с енергийни продукти помежду си. Въпреки това ситуацията остава сериозна - еврокомисарят Дан Йоргенсен:

„Няма съмнение, че наближаваме зима, която ще бъде трудна. Не предвиждаме проблеми със сигурността на доставките, но предвиждаме много високи цени, и също така искам да напомня, че макар да няма конкретен проблем със сигурността на доставките, за хората, които не могат да си позволят горивото, това ще се усеща по същия начин. Дори и през нормална зима имаме близо 50 милиона души в Европа, които не са в състояние да отопляват адекватно домовете си. Така че тази зима може да бъде още по-лоша. Ето защо приемаме това много, много сериозно. Да не говорим за нашата индустрия, която също е под натиск.“

Основната причина за световната криза с горивата остава тлеещиятконфликт между САЩ и Израел и Иран, който навлезе в осмия си месец. Въпреки сринатият търговски трафик през Ормузкия проток и усложняването на ситуацията в пролива Баб-ел-Мандеб, американският президент Доналд Тръмп, който отхвърли иранско предложение за седемдневно примирие и поетапно отваряне на Ормузкия проток, увери, че пазарите бързо ще се стабилизират.

„Петролът ще поевтинее много, много скоро. Цената на петрола ще падне веднага щом се приключи с Иран, а с тях на практика е приключено още сега. В момента получаваме повече петрол от Ормузкия проток, отколкото преди войната.“

Съединените щати продължават да увеличават военното си присъствие в района.

Последиците от войната с Иран се отразиха върху сигурността на Великобритания. Миналата неделя британската полиция за борба с тероризма предотврати опит за саботаж и арестува петима души близо до военновъздушната база „Феърфорд“ в Западна Англия, която е важен обект, използван от американски военни самолети за удари в Близкия изток.Мъжете бяха освободени под гаранция още в понеделник. Техеран отрече да е замесен, но британският министър-председател Анди Бърнам заяви:

„Има сериозни индикации, че Иран има участие в случилото се през уикенда във военновъздушната база Феърфорд, но, разбира се, това остава едно продължаващо сложно и сериозно полицейско разследване, и, разбира се, ние работим в тясно сътрудничество с нашите колеги в Съединените американски щати.“

Бърнъм отвори и друга тема – отношенията с ЕС. Пред конференцията на лейбъристите във вторник той каза, че Брекзит е нанесъл повече вреда, отколкото полза, и че всички варианти – от статуквото до пълно членство – са на масата. В сряда обаче охлади очакванията за бърз референдум:

„Така че сега сме в положение, в което вече не можем да избягваме въпроса какви са нашите дългосрочни отношения. Вариант е да останем точно така, както сме в момента; може да разгледаме това, за което ЕС и Канада разговаряха наскоро. Смятам, че е правилно да проведем един доста спокоен дебат за това какви в общи линии са нашите възможности тук - има ли център на тежестта или консенсус около някоя от тях, и след това да видим накъде клони британското обществено мнение. Но да прибързаме отново с дадено предложение и референдум по него не би било правилно точно сега.“

Идеята на британския премиер възмути опозиционера и лидер на партията „Реформирай Обединеното кралство“ Найджъл Фараж:

„Изключително е, нали? Премиер, който иска единство. Е, идеята, че референдум за Европейския съюз ще донесе единство – ще донесе точно обратното, пълно разделение. Но също така, това е премиерът, който от първия ден ни продава идеята, че правомощията, чрез децентрализация, трябва да бъдат прехвърлени по-близо до хората за вземането на важни решения. Всякакви по-близки отношения, да не говорим за повторно присъединяване към Европейския съюз, биха върнали правомощията в обратната посока, към една безотчетна организация, на която не бихме могли да променим нито един закон, който тя създава. Затова намирам цялото това нещо за лицемерно.“

Най-драматичният сюжет тази седмица се разигра в небето над Близкия изток. Във вторник полет на авиокомпания flydubai от Дубай за Тел Авив със 174 души на борда, предимно израелски граждани, стана обект на опит за отвличане и самоубийствен атентат.По време на полета вторият пилот е нападал и намушкал с хладно оръжие капитанът и е насочил самолета в стръмно пикиране. Мотивът не е установен. Благодарение на светкавичната намеса на пътници от кабината и ранения капитан, нападателят е бил обезвреден, а самолетът извършиаварийно кацане на летище Табук в Саудитска Арабия.Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху направи извънредно изявление:

„Граждани на Израел, тази сутрин се случи много сериозен инцидент със сигурността на полет от Дубай за Израел. Почти всички пътници на полета са били израелци. По време на полета, докато са наближавали страната, единият от пилотите е намушкал другия пилот и очевидно се е опитал да разбие самолета с всички на борда. Приветствам тези герои, които проявиха изключителна съобразителност и смелост. Те спасиха много човешки животи; предотвратиха огромна катастрофа. Самолетът е кацнал безопасно на летище Табук в Саудитска Арабия. Всички пътници са вън от опасност. Пилотът, извършил намушкването, е арестуван и в момента се разпитва от саудитските власти.“

Драматичните минути на борда бяха описани от пътниците след пристигането им на летище „Бен Гурион“:

„Чухме викове, идващи откъм тоалетните, а след това майката на момичето изскочи с писъци. Тогава разбрахме, че нещо се е случило със самолета - той беше изгубил управление и падаше право надолу под 90-градусов ъгъл. Осъзнахме, че самолетът е извън контрол, знаехме, че нещо не е наред.“

"Видяхме момчетата, които всъщност ни спасиха. Огромно благодаря на тях, на конкретните хора, които в крайна сметка ни спасиха и се нахвърлиха върху терористите без колебание. Те разказаха: 'Чухме звуци от намушкване, затова веднага се втурнахме към пилотската кабина и успяхме да попречим на нападателя да осъществи плана си.“

Балканите също не бяха подминати от политически сътресения. Дългогодишният президент на Сърбия Александър Вучич подаде оставка в неделя след почти две години на интензивни студентски и граждански протестислед рухването на козирка на гарата в Нови Сад през ноември 2024-а, при което загинаха 16 души.Оставката е част от стратегията на Вучич да оглави листата на управляващата партия за извънредните парламентарни избори през октомври и да се бори за министър-председателския пост. Длъжността временно бе поета от Ана Бърнабич, а първият тур на президентските избори бе насрочен за края на декември.

„Служих вярно, почтено и честно. Утре сутринта, колкото и време да отнеме това да стигне до Народното събрание, ще предам задълженията си на г-жа Ана Бърнабич. Тя ще бъде изпълняващ длъжността президент на Републиката. До края на декември, съгласно Конституцията и закона – за да ви го кажа просто на технически език – ще трябва да проведем първия тур на президентските избори.“

Политическата безизходица продължава и в Румъния. В сряда румънският парламент гласува против кандидатурата на проевропейския либерал Зигфрид Мурешан за министър-председател.Това е третият пореден отхвърлен кандидат, номиниран от президента Никушор Данслед разпадането на широката проевропейска коалиция преди близо пет месеца. Държавният глава покани парламентарно представените партии на консултации:

„Вярвам, че това беше необходима стъпка, за да може всеки от нас – както политическите партии, така и гражданите – да разбере, че в политиката е нужен консенсус. При тези обстоятелства ще свикам политическите партии в Котрочени в понеделник за консултации. И в понеделник следобед ще предложа кандидат за министър-председател. Призовавам партиите да използват това време, за да проведат вътрешните си срещи и този път да предложат решения, които могат да бъдат успешни. И отново, за да се случи това, е необходим консенсус и всяка от партиите трябва да направи отстъпки, така че да може да бъде постигнат консенсус.“

И за да завършим позитивно се връщаме в Русия. Но не към официалните форуми, военните предупреждения или ударите с дронове, а към един нов социален феномен – уличните хорове. Стотици граждани в различни градове се събират на открито, за да пеят заедно, намирайки в музиката терапевтичен начин за преодоляване на стреса и изолацията.

„Предвид настоящата ситуация, винаги има за какво да се тревожиш, винаги нещо се случва. Но когато дойдеш на подобни събития, наистина забравяш за всичко. Наистина ти олеква на сърцето и осъзнаваш, че не всичко е загубено, че животът продължава и че всъщност той е невероятно богат и многообразен.“

„Знаете ли, в днешно време стана трудно големи групи от хора да се събират по улиците, но тук е напълно законно и нямаме друга цел, освен да обменим енергия и просто да пеем песни. Не водим никаква политическа кампания. В миналото хората можеха да се събират на демонстрации или да се срещат в парковете за големите празници – винаги се събираха много хора.“

„Когато нещата са доста напрегнати – имаме проблеми с недостига на горива, проблеми с обстановката като цяло и сирените – хората са склонни да се изолират и донякъде да си стоят вкъщи. Подобни събития правят точно обратното; те предлагат разсейване. Според мен тези събития носят добро на хората. Особено днес, това е една безплатна възможност да получиш тази прекрасна терапия за душата и да се откъснеш от ежедневието и напрегнатата среда.“