Предизвикателство е да учиш на български език деца в мултиезикова среда

В навечерието на Международния ден на учителя в "Закуска на тревата" ви срещаме с дългогодишната начална учителка Байсе Касъмларлъ. Тя е от тези педагози, за които работата с деца е не просто професия, а призвание. Казва, че децата й дават сила и енергия, тя пък влага цялата си душа и сърце докато ги учи да пишат и четат. Учениците я обожават. За някои дори е като втора майка.

Байсе Касъмларлъ разказва, че започнала работа в училище на следващия ден след като получила дипломата за учител. 19 години преподавала в родния си край - в Тутраканско. Седем години била и директор на едно начално училище в региона.

През 2008 година Байсе Касъмларлъ решава да направи радикална промяна - напуска любимата работа, оставя близки и роднини, и заедно със семейството си емигрира в Белгия. Наясно била, че без да знае езика, в чужбина няма как да продължи да преподава, затова пристигайки в Брюксел веднага се записва на езиков курс по френски език.

След първоначалните изпитания и трудности, съдбата все пак се оказва благосклонна. И в Белгия Байсе Касъмларлъ започва да прави това, за което е призвана - да работи с деца...В продължение на осем години преподава български език в неделното училище "Пейо Яворов" към българското посолството в Брюксел.

В края на лятото Байсе Касъмларлъ приема поканата, отправена й от Асоциацията на българските турци в Белгия - BBTD, която е със седалище в Брюксел, да ръководи езиковите курсове и да преподава български език на деца, които са родени и израсли в Белгия, майчиният им език е турски, но искат да научат и български език.

"Първоначалната идея бе да съберем една група от 15 деца. Поканихме родители и се оказа, че желаещите са много повече. Затова решихме да направим две групи - една група в сряда, а другата в събота. В момента обучаваме 33 деца. Има още десетина, които са в резерви, защото все още нямаме възможност да ги поемем. Децата са много мотивирани и всяка седмица бързат и ми задават въпроса "Когато се приберем в България, ще мога ли свободно да говоря с продавачите? Ще мога ли свободно да пазарувам? Свободно да си попълвам документите". Българският език за тях се явява най - малко трети език, защото в основното училище учат френски или нидерландски, а в семейна среда говорят на турски език. Някои деца владеят английски, испански и всъщност българският език за тях се явява трети или четвърти език. В часовете по български език започваме от азбуката. Впоследствие учим личните местоимения, глагола "съм". Програмата, която сме приели, е програма към Европейската езикова рамка. Обучението по български език е на ниво А1.1. Там има определен брой часове, определени теми. Ние работим така, както се изучава български като чужд език", обяснява учителката.

От преподавателска гледна точка, какви са предизвикателствата в работата с деца, които живеят в мултикултурна и мултиезикова среда и говорят по няколко езика, а българският им е чужд език.

"Аз също си задавах въпроса как ще работя, защото това е голямо предизвикателство за мен. Досега съм работила с деца, които владеят езика, а тези, които не го владеят добре, живеят в България и познават езика частично. Докато тук децата не знаеха дори да поздравяват и много трудно успяваха да казват думата без влиянието на езика, който учат в белгийското училище. Отначало започна и със смях и "не мога да го кажа", с много повторения. Аз съм ентусиазирана, защото децата са мотивирани. Първата мотивация е дошла от семейството, че трябва да знаят езика. Втората мотивация е дошла от техния допир с реалността в България. Разказват ми за случаи, в които са влезли в магазина и не са успели да си купят сладолед например. Децата са достатъчно големи 12 - 14 - годишни и реално осъзнават, че българският език им трябва. По-старателните, по - бързо възприемащите са малките, докато големите бързат и са по - нетърпеливи да научат всичко.

Опитвам се да обяснявам, че всичко трябва да е "стъпка по стъпка", бавно, "тухличка по тухличка" трябва да градим знанията, защото няма да се случи бързо, както се случва на екрана, както се случва на телефона. След толкова години опит, това е най - голямото предизвикателство за мен - да промениш, да научиш на нещо деца, които имат по - стабилна основа на друг език", признава учителката Байсе Касъмларлъ".

Още чуйте в звуковия файл.

От преподавателска гледна точка, какви са предизвикателствата в работата с деца, които живеят в мултикултурна и мултиезикова среда и говорят по няколко езика, а българският им е чужд език.

"Аз също си задавах въпроса как ще работя, защото това е голямо предизвикателство за мен. Досега съм работила с деца, които владеят езика, а тези, които не го владеят добре, живеят в България и познават езика частично. Докато тук децата не знаеха дори да поздравяват и много трудно успяваха да казват думата без влиянието на езика, който учат в белгийското училище. Отначало започна и със смях и "не мога да го кажа", с много повторения. Аз съм ентусиазирана, защото децата са мотивирани.

Първата мотивация е дошла от семейството, че трябва да знаят езика. Втората мотивация е дошла от техния допир с реалността в България. Разказват ми за случаи, в които са влезли в магазина и не са успели да си купят сладолед например. Децата са достатъчно големи 12 - 14 - годишни и реално осъзнават, че българският език им трябва. По-старателните, по - бързо възприемащите са малките, докато големите бързат и са по-нетърпеливи да научат всичко.

Опитвам се да обяснявам, че всичко трябва да е "стъпка по стъпка", бавно, "тухличка по тухличка" трябва да градим знанията, защото няма да се случи бързо, както се случва на екрана, както се случва на телефона. След толкова години опит, това е най - голямото предизвикателство за мен - да промениш, да научиш на нещо деца, които имат по - стабилна основа на друг език", признава учителката Байсе Касъмларлъ".

Още чуйте в звуковия файл.