Арт зона

Интервю

Елеонора Иванова - Нори: В театъра място за лъжа няма, а само за истина

Интервю с Елеонора Иванова - Нори

понеделник, 5 октомври 2026, 12:08

Елеонора Иванова - Нори

Елеонора Иванова - Нори

СНИМКА: Калина Стоянова

Размер на шрифта

Актрисата Елеонора Иванова, по-позната като Нори, е от онези хора, за които професията сякаш не е случайно попадение, а нещо, което са знаели от много рано. "Винаги съм знаела, че ще бъда актриса", разказва тя. Като дете често разигравала сценки и измисляла истории, а близките ѝ неведнъж ѝ казвали: "Голяма си актриса". "Аз винаги съм си казвала – да, актриса съм. Това е факт", спомня си Нори.

В семейството ѝ няма театрали или артисти, но родителите ѝ я срещат от малка с книгите и хубавото кино. Самата тя като дете е по-затворена и интровертна. Един от любимите ѝ филми е "Цар Лъв", който гледа стотици пъти и обича да имитира хиените и да разиграва драматичните сцени. Истинският поврат обаче идва, когато попада в артистична среда и среща млади хора, които живеят с литературата, музиката и театъра. "Там не се чувствах аутсайдер. Там се чувствах съвсем на мястото си", казва тя.

Тъкмо тогава Нори разбира колко важна може да бъде ролята на един ментор за младия човек. Днес самата тя е асистент в школата, в която някога е учила. "Ролята на ментора не е баш родител, не е баш учител, не е баш приятел, а е някой, на когото можеш да се довериш, някой, на когото може би мъничко се възхищаваш и все пак е авторитет", споделя актрисата.

Парадоксът е, че човек, който определя себе си като интроверт, се чувства изключително добре на сцената. Нори обяснява, че за нея е по-лесно да бъде пред стотици зрители в ролята на друг човек, отколкото да говори открито за себе си. "Когато излезеш на сцената, ти разкриваш себе си, но не съвсем. Все пак ти играеш роля. Аз не показвам себе си. Аз не разкривам собствените си страхове, собствените си слабости. Аз ги преработвам."

Сред ролите, които са я променили, тя посочва Лулу -  първата ѝ голяма роля на сцената на Театър "София", която получава непосредствено след завършването си. "Тя толкова ме изхвърли от всичко, което съм си представяла. Беше ми много трудно, но много ме калѝ. Аз много я обичам до ден днешен", казва Нори. Друг важен спектакъл е "Игри в задния двор" -  история, посветена на насилието и неговите последствия. След представленията актьорите са разговаряли с ученици, които са гледали спектакъла. За Нори именно тези срещи са сред най-ценните моменти в професията. "Това е най-голямата награда за един актьор. Не мисля, че има нещо по-важно от това."

Актрисата говори откровено и за егото в изкуството. Тя дори има татуировка на бедрото с думите "изгори егото" - напомняне, което е предназначено преди всичко за самата нея. „Според мен егото е отрова. Според мен с его изкуство не става“, категорична е тя. За Нори театърът е колективна работа, която не приключва с премиерата. Напротив - тогава започва истинската отговорност към зрителя. "Ние сме екип. Това е групова работа. Ние трябва да направим нещо. Работата не свършва с премиерата."

В разговора тя разказва и за работата си в киното – от "Чалга" до "Дяволски игри", където си партнира с международни актьори. За ролята си на Барбара в „Чалга“ Нори казва, че не осъжда героинята, а се опитва да я разбере. "Аз не осъждам хора с мечти, различни от моите. Аз осъждам себе си като артист. А осъждам и нас като общество, че ние на тези хора, които имат тези мечти, не сме им предоставили друга културна алтернатива."

За нея изкуството има именно такава задача - да създава пространство за разговор и разбиране. "Когато видим някой, когото не разбираме, да се опитаме да се поставим на неговото място. Това е нещо, което според мен липсва в нашето време - диалог с другия, диалог на теми, които не разбираме докрай."

В момента Елеонора Иванова - Нори репетира "Корени. Не свиква с тъмното окото" с режисьор Маргарита Младенова - спектакъл с участието на цялата трупа на Театър "София", посветен на 60-годишнината на театъра.

А когато говори за бъдещето, актрисата не посочва една-единствена мечтана роля или сцена. Мечтае за "страхотни колеги, страхотни режисьори, страхотни екипи" и за работа, която я провокира и е споделена. Сред ролите, които силно иска да изиграе, е Уини от "Щастливи дни" на Самюъл Бекет.

И въпреки че всичко започва с детските ѝ лъжи и игри, самата Нори днес прави важно разграничение: "В театъра място за лъжа няма. Там има място само за безкрайна истина."


Още в интервюто на Калина Стоянова с Елеонора Иванова в "Нощен Хоризонт".

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!