Петър Ганев: Има всички предпоставки за догодина да влезем в 3% дефицит

Ако новата власт иска да укроти бюджета и бюджетния дефицит и да го вкара в някакви рамки, това минава през разходната част.

Това заяви пред БНР Петър Ганев - старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Приходните мерки имат отношение към темата, но няма как да стане през еднократни ходове, като облагане на свръхпечалбата или вдигане на прага на ДДС - такива мерки не могат да затворят големия дефицит, който се отвори в последните години, категоричен бе той.

Според него с начина, по който се развива бюджетът тази година, е много вероятно ЕК да се окаже по-близо до реалността с нейната прогноза преди да види бюджета за 2026 г. Тогава те казаха, че дефицитът ще е 4,2%, а правителството гласува бюджет с 5,7% бюджетен дефицит, напомни икономистът.

"Нищо чудно в края на годината да се окаже, че Комисията е по-близо до реалността. Гласува се бюджет с твърде голям дефицит, максимално разтеглен, отчитащ всякакви възможни капиталови разходи, инвестиции".

Петър Ганев смята, че целта догодина трябва да бъде влизане в 3% дефицит. Според него реалният дефицит тази година ще бъде около 4,2%. По думите му имаме всички предпоставки за следващата година да влезем в 3% и сравнително бързо да излезем от процедурата по свръхдефицит:

"Ще трябва да го докажем и на практика. Няма да ни изкарат от тази процедура, само защото сме приели добра рамка в парламента, ще трябва и да я изпълним по добър начин".

Всички нови прогнози показват сходен тренд - икономическият растеж е застрашен и обикновено се реализира леко надолу, а инфлацията всички я реализират леко нагоре заради ситуацията с горивата, коментира още Петър Ганев в предаването "Преди всички". Той изтъкна, че за това има и вътрешни фактори, които са свързани с огромния импулс в потреблението. Въпреки скъпите горива, хората продължават да ги купуват и продължават да пътуват, даде пример икономистът. По думите му при храните няма някаква голяма тема в последните месеци. Според него проблемът е при услугите и той е провокиран от вътрешните фактори.

"Поне вътрешните фактори трябва да оберем, като намалим дефицита, намалим този свръхимпулс в текущите харчове, като се намерят мерки, които да имат отношение и към експанзията в кредитирането, но това не е облагане на свръхпечалби. БНБ трябва да намери път към правилната политика спрямо кредитите".

Относно данъка върху свръхпечалбата Петър Ганев коментира:

"Това ще има отношение спрямо тяхното поведение на пазара, но по-лошото е, че това създава огромна несигурност в икономическата среда, която отново дава сигнал, че заради бюджетни проблеми всеки сектор може да попадне под ударите на властта. Всяка година пращаме еднократни сигнали, че ако стане проблем, ще извикаме някой от по-големите бизнеси и ще кажем "Трябва да попълните малко от дупката", което няма как да е добър сигнал".

Вдигането на данъчните оценки на имотите беше очаквано, изказа мнението си икономистът. Според него това трябваше да се направи, защото от 15 години не са пипани. По думите му това няма да има директно отношение към цените на имотите, но ще направи по-справедлива базата. Но само с тази мярка няма как да очакваме, че ще се обърнат процесите на имотния пазар, категоричен бе той.

Цялото интервю на Диана Дончева с Петър Ганев в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.