Синдромът на раздразненото черво: Когато стресът и храненето влияят

В рубриката "Минути за здраве" ще обърнем внимание на причините, които водят до появата на Синдрома на раздразненото черво. Ще изясним връзката между стреса и чревния дискомфорт, както и начините за справяне с този проблем.

По темата разказва д-р Александър Маринов, гастроентеролог в Университетска болница "Лозенец":

Синдромът на раздразненото черво е едно от най-често срещаните функционални нарушения в гастроентерологията. Макар самото определение „синдром“ понякога да звучи стряскащо за пациентите, става дума за състояние, при което се нарушава взаимодействието между мозъка и червата.

"Това е едно състояние, често срещано, което представлява функционално нарушение на червото и се получава едно разстройство на взаимодействието между мозък и черво“, обяснява д-р Маринов.

По думите му червата имат собствена нервна система, която е свързана с централната нервна система. При синдрома на раздразненото черво могат да настъпят промени в моториката на червата, както и промени в чревната микробиота.

Болка, подуване и промени в изхожданията

Симптомите могат да бъдат различни и да се проявяват с различна сила. Сред най-честите са коремната болка, подуването, тежестта и дискомфортът след хранене.

"Пациентите могат да усещат болка в корема, подуване на корема, тежест, дискомфорт след нахранване", посочва специалистът.

При част от пациентите натрупването на газове и раздуването на червата могат да предизвикат спазми и усещане за дискомфорт, който се мести в различни части на корема.

Синдромът може да бъде свързан както с диария, така и със запек. При някои хора двете състояния се редуват.

Стресът и сънят също имат значение

Появата или засилването на симптомите може да бъде свързано с предхождаща чревна инфекция, но и с фактори като стрес, тревожност и нарушения на съня.

"Някои емоционални състояния на пациента, повече стрес, тревожност, нарушения в съня могат да имат отношение към оплакванията, обяснява д-р Маринов.

Именно връзката между нервната система и червата е една от причините синдромът да не трябва да се разглежда единствено като локален проблем на храносмилателната система.

Важно е да не се пропусне друго заболяване

Преди да бъде поставена диагноза синдром на раздразненото черво, лекарят трябва да прецени дали зад оплакванията не стои органично заболяване.

Диагностичният подход през последните години се е променил. При поставянето на диагнозата се използват т.нар. Римски критерии, които отчитат продължителността и характера на симптомите, както и наличието на други заболявания и алармиращи признаци.

Сред симптомите, които изискват особено внимание, са кървене при изхождане, необяснима загуба на тегло, анемия и нощни симптоми, които събуждат пациента.

„Винаги нощните оплаквания, които будят пациента, са симптоми, на които трябва да обърнем повече внимание“, подчертава д-р Маринов.

При наличие на такива признаци лекарят трябва да прецени необходимостта от допълнителни изследвания. Колоноскопията не е задължителна за всеки пациент със симптоми на синдром на раздразненото черво, но решението за изследването трябва да бъде индивидуално.

Храненето е част от подхода към лечението

Лечението е насочено основно към контрола на симптомите, тъй като те могат да бъдат различни при отделните пациенти.

Сред основните препоръки са по-редовно хранене, достатъчен прием на течности и физическа активност. При част от пациентите може да бъде приложена и т.нар. low-FODMAP диета, при която се ограничават определени ферментиращи въглехидрати, които могат да засилват газообразуването и чревните симптоми.

"Основното нещо е да променим стила на хранене на пациента – да има редовно хранене, да се въздържаме от фастинга, да приема достатъчно течности и да има физическа активност", казва специалистът.

В зависимост от конкретните оплаквания лекарят може да назначи и медикаментозно лечение, включително средства за повлияване на спазмите. При някои пациенти се използват и медикаменти от групата на антидепресантите в ниски дози, когато това е подходящо за конкретната клинична ситуация.

А пробиотиците?

Пробиотиците често се използват при стомашно-чревни оплаквания, но ефектът им при синдрома на раздразненото черво не е еднакъв при всички пациенти.

"Трябва изключително внимателно да подбираме пробиотика и неговите щамове, защото той може да показва влияние върху симптоматиката на пациентите", отбелязва д-р Маринов.

Затова изборът на пробиотик не би трябвало да бъде автоматичен, а да се съобразява с конкретните оплаквания и индивидуалните особености на пациента.

Храненето "на крак" също може да създава проблеми

В забързаното ежедневие бързото хранене и храненето в движение са често срещани. Според специалиста промяната на тези навици може да помогне за намаляване на дискомфорта.

Препоръката е храненето да бъде бавно и спокойно, с по-малки порции и по-редовен режим. Добре е да се ограничат и газираните напитки.

"Хубаво е да препоръчаме на пациентите да се хранят бавно, в продължение на 15-20 минути, да не ядат в движение, да ядат по-малки порции, но по-редовно", съветва д-р Маринов.

Кратката разходка след хранене също може да бъде част от по-здравословния ежедневен режим.

Наред с хранителните навици обаче остава и един от най-трудните за контролиране фактори - стресът.

"Най-важното е да опитаме да се борим със стреса, който ни заобикаля навсякъде", казва специалистът.

При синдрома на раздразненото черво подходът често изисква внимание не само към храносмилателната система, но и към начина на живот, съня, храненето и психоемоционалното състояние на пациента.

Интервю на Мая Данчева с д-р Александър Маринов в рубриката "Минути за здраве" в "Закуска на тревата".