Седмица на Нобеловите награди и европейска солидарност с България

Атаката с дронове в българската икономическа зона в Черно море, довела до потъването на един кораб и сериозното повреждане на друг, отново повдигна въпроси за способността на ЕС да защити корабоплаването в крайно уязвимия морски район. Дроновете освен че оставят разрушения и жертви след себе си, поставят и сериозно предизвикателство пред общия европейски план за охрана на една от външните граници на общността, коментират западни медии. Според украинския президент Володимир Зеленски зад нападението стои Русия и то е част от стратегията на Москва да дестабилизира района. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи атаките като "неприемливи". "Търговските кораби - и невинните екипажи - са обект на нападения, като вече има човешки жертви в морето", коментира тя. Докато обстоятелствата около инцидентите се разследват, ситуацията в Черно море е все по-тревожна, добави фон дер Лайен. Еврокомисарят по разширяването Марта Кос определи като „шокиращи“ атаките с дронове в Черно море.

Нов опит за решаване на войната между Русия и Украйна правят украински преговарящи, които са в Съединените щати за двудневни разговори с американските специални представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър. Президентът Володимир Зеленски заяви: "Обсъждаме всичко - и обстановката в морето, и енергетиката." По-рано украинският президент обвини Съединените щати в бездействие, след като при руски удари през последните два дни загинаха близо 80 души. Той отправи критики заради стремежа на Вашингтон към икономически връзки с Русия едновременно с посредническите усилия за спиране на войната.

Бунтовете на френските гимназисти не показват признаци на отслабване. В последните два дни десетки хиляди излязоха по улиците да протестират срещу лошите условия в държавните училища, препълнените паралелки, дългите учебни часове и отсъствията на учителите. В Париж отново се стигна до тежки сблъсъци с полицията, въпреки обръщението на премиера Себастиан Льокорню, който обеща скорошни мерки за нуждите на образованието. "Гневът на гимназистите не идва отникъде. Никой не може да остане безразличен към техните тревоги" - призна Льокорню в обръщението си.

В Испания над 20 000 души се включиха в шествие в столицата Мадрид в памет на Марикармен Абаскал. 87-годишната жена се превърна в символ на протестното движение срещу високите цени на наемите и на жилищата в Испания, а принудителното извеждане на възрастната жена от дома ѝ на 23 септември де факто доведе до оставката на кабинета и свикването на предсрочен вот. В понеделник премиерът Педро Санчес свика избори на 29 ноември след като парламентът отхвърли два указа на правителството, свързани с жилищната политика.

Все още няма яснота около случая на белодробна чума в Русия. Смъртта на първата заразена - 28-годишната Дария Чипилова, лаборантка в Иркутския противочумен институт, бе отразена от няколко руски медии и предизвика сериозна тревога. Руските здрави власти увериха, че не са установени случаи на заразяване с чума сред контактите на починалата жена. Световната здравна организация е поискала информация от руските власти след медийни съобщения за втори случай на заболяване от пневмония от неустановен тип на служител в лаборатория в Русия. Брюксел също призова Москва да внесе яснота час по-скоро, а директорът на СЗО Тедрос Гебрейесус подчерта.

Южноафриканската юристка и защитничка на човешките права Нави Пилай получи Нобеловата награда за мир за 2026 година за усилията й за мир и в подкрепа на международното право. 85-годишната Пилай, бивш комисар на ООН за правата на човека, е на служба в Международния наказателен съд и е първата цветнокожа жена - съдия във Висшия съд на Южна Африка.

Учените Анри Каган и Кенсо Соай получиха Нобеловата награда за химия за решението си на химичната загадка за асиметрията на живота. Изследователите откриват как природата изключително създава правилната версия на дадена молекула - вместо нейния огледален образ. В органичната химия това свойство е известно като „хиралност“.

Франсис Халзен спечели Нобеловата награда за физика "за решителен принос към неутринната обсерватория „АйсКюб“ и откриването на неутрино с висока енергия от астрофизичен произход". Неутрино е фундаментална елементарна частица с много малка маса и без електрически заряд.

Нобеловата награда за физиология или медицина беше присъдена на трима учени - американецът Карл Дайсерот и германците Петер Хегеман и Георг Нагел. Отличието е за работата им по разработването на метод, наречен оптогенетика, който позволява да се проследи как нервните клетки формират спомени, чувства и поведение в мозъка. Изследването е важно да си обясним как отделни нервни клетки си комуникират една с друга в мозъка и как тече тази комуникация в здрав и в болен мозък.

Канадската поетеса и писателка Ан Карсън спечели Нобеловата награда за литература. Тя се награждава "за своето смело и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция е създало нови форми за съвременната литература". Карсън е известна и с преводите си на класическа гръцка литература, които силно повлияват на творчеството ѝ, вариращо от оперни либрета до литературна критика и романи в стихове като "Автобиография на Ред" от 1998 г.