Автор:
Весела Владкова
Интервю
Себастиян Куртенбах: Жилищната криза е отрова за демокрацията
"Жилищната криза не е проблем, който може да бъде решен в рамките на един мандат. Нужна е дългосрочна политика и приемственост, които да изземат темата от ръцете на популистите", смята социологът
Интервю със Себастиян Куртенбах
събота 10 октомври 2026 11:09
събота, 10 октомври 2026, 11:09
СНИМКА: Архив
Размер на шрифта
В много европейски държави хората се сблъскват с проблем, който у нас звучи непонятно - тук липсва всичко друго, но не и жилищна площ. В Германия чудесно разбират жилищния проблем на испанските наематели. Значително по-голямата част от германците живеят под наем, а недостигът на апартаменти води до невероятни гледки в големите градове, когато за оглед се извиват огромни опашки. Всяка смяна на работното място, раждането на дете или пък поредното увеличение на наема принуждава хиляди германци да участват в неравностойно състезание - самотни майки или хора с фамилно име, което навежда на мисълта, че кандидатът е чужденец, отдавна нямат никакъв шанс да спечелят кастинга.
Себастиян Куртенбах е социолог, автор на книга за жилищната криза, в която проследява връзката между битката за апартамент и радикализирането на обществото, което намира израз пред урните. "Жилищната криза е отрова за демокрацията", казва той.
"Жилищната криза тлее отдавна. Тя е свързана с много други обществени кризи. Веднага давам пример - тя блокира икономическото развитие в райони като Мюнхен, където компаниите не могат да си намерят кадри, защото те от своя страна не могат да си намерят жилище, в което да се преместят да живеят със семейството си. Берлин също губи привлекателността си за учени и изследователи, които просто не могат да си позволят космическите наеми в столицата.
Жилищната криза изправя особено младите пред изпитание - дали изобщо да създавам семейство, дали да търся по-добре платена работа в някой от големите градове, дали да емигрирам. Въпросите пред старите хора също са екзистенциални - стига ли ми пенсията за наема, къде ще отида, ако не мога повече да го плащам, всичко това предизвиква несигурност и страх за бъдещето, а страхът води до гняв и нерационално решение на избори".
От Вашите проучвания става ясно, че при постоянно растящи разходи за живот хората са склонни да се откажат от скъпи покупки и пътувания, но не са готови на компромис с жилището. Какво следва от това натрупано недоволство?
"Спада желанието да се социализираш. В подготовка на книгата разговарях с една млада майка, която отглежда детето си сама и не успява да намери жилище в Берлин. Думите ѝ бяха "Чувствам се нежелана в този град". Усещането за несправедливост води до по-лесното възприемане на емоционални политически послания. Точно с такива послания работят популистите - те обещават бързи и прости решения на сложни проблеми, които обаче не работят".
Какви са географските особености на популистките партии от гледна точка на начина, по който живеят техните избиратели?
"В Източна Германия това са селските райони. Но в Западна Германия са дори големи градове като Дортмунд в Рурската област. Като цяло може да се каже, че за популистите - дали леви или десни - гласуват в райони, които са преживяли или в момента преминават през структурна промяна, там, където безработицата расте, където инфраструктурата не се модернизира, където хората имат чувството, че не им се обръща внимание. И те искат промяна. Натрупва се разочарование, което става много лично, когато влезе в дома ти.
Нека дам още един пример за това разочарование - когато възрастна двойка излезе в пенсия и се окаже, че спестяванията през годините не са достатъчни за осъществяването на мечтата да имат собствено жилище. В Германия за много хора това е мечта. Или пък се наложи осъществената мечта - собствената къща - да бъде продадена, защото инфлацията изяжда пенсията и парите не стигат".
До каква степен жилищната криза е подходяща тема за популистите?
"Жилищната криза лесно се инструментализира. Ето например несъстоятелното обещание на Левицата в Берлин да национализира собствеността на големите корпорации, които притежават големи жилищни площи. Конкретно става дума за собственици на 3000 и повече апартаменти, на които обаче трябва да се плати обезщетение. Никой не знае колко и откъде ще се вземат тези гигантски суми, вероятно като кредити.
Според първи изчисления тази авантюра би струвала на Берлин между 7 и 11 милиарда евро, които според Левицата ще бъдат върнати през бъдещите наеми на жилищата. Никой не казва обаче, какво ще се случи, ако сметката не излезе. Берлин и без това е силно задлъжнял град. Но най-тъжното е, че никой не разбира, че смяната на собствеността няма да увеличи жилищната площ в Берлин, а това е същинският проблем - наемите са високи, защото не стигат жилища!".
Тези, които гласуваха за Левицата, не разбират ли какъв е проблемът?
"За Левицата гласуваха предимно млади хора, защото те са най-потърпевши от жилищната криза. Те гласуваха емоционално, а не рационално. Просто казаха "Така не може повече!". Интересно беше да се чуят тези избиратели след вота. Попитани какво мислят за национализацията на жилищна площ, повечето от тях казаха, че не си го представят. За мен изводът е, че в Берлин станахме свидетели на протестен вот в най-чистия му вид.
Берлин е университетски град. Студенти и докторанти не могат да си позволят наемите за стая в апартамент, който си делят с още поне трима души. Стипендиите се движат в рамките на 300-400 евро на месец, а наемите започват от 500. За собственика на четиристаен апартамент сметката излиза - той получава 2000 евро на месец, колкото нито едно семейство с две или три деца не може да си позволи".
Нека се върнем към смяната на собствеността. Елиф Ералп, която е кандидатката на Левицата за кмет на Берлин, все още не си е осигурила управляващо мнозинство, но влиза в преговорите с категорична заявка - "Пределно ясно е, че бъдещата управа на Берлин трябва да предприеме тази стъпка, защото избирателите гласуваха така. И защото това е начин да спрем спекулациите на имотния пазар в Берлин". Възможно ли е от правна гледна точка принудителната смяна на собствеността?
"Решението ще е на съда, който трябва да каже дали такава стъпка не противоречи на конституцията. Но дори съдът да позволи принудителната смяна на собствеността, въпросът за нейното финансиране остава отворен. Питам се дали тази авантюра няма да доведе до орязване на разходите например за образование или социални дейности - други важни за Левицата области. Така че очаквам дълъг съдебен спор, най-малко 10-15 години. Дотогава жилищната криза в Берлин ще си остане нерешена".
Тогава пак да попитам - защо берлинчани се подведоха по популистко обещание, което няма да им реши проблемите?
"Защото другите не предлагат решения. Защото вотът беше наказателен. Защото Левицата, но и крайната десница предлагат решение, независимо дали е изпълнимо.
Жилищната криза не дойде изведнъж, тя къкри под повърхността от десетилетия и е поредният проблем, към който традиционните партии не посягаха с години. Оставиха го на популистите. Смяташе се, че населението на Германия ще намалява, а то се увеличи - през 90-те години заради отварянето на границите към Източна Европа, след това и заради миграционната криза и последно - заради войната в Украйна".
Ден след изборите в Берлин канцлерът Фридрих Мерц побърза да съобщи, че правителството няма да позволи чуждите инвеститори да останат с впечатлението, че в Германия произволно се отнема частна собственост. "Левицата няма да се откаже от идеята си, която в чужбина предизвика тревога. Германия не може да си позволи да гони инвеститори и затова подготвяме законопроект, който да внесе успокоение сред нашите международни партньори", каза Мерц. Как оценявате реакцията на правителството?
"Това не е решение. Ако питате хората на улицата, ще ви кажат същото - това не решава проблемите. Нещо повече - берлинчани, които гласуваха за Левицата и с това наказаха традиционните партии, все още се надяват да чуят от християндемократи, социалдемократи, либерали и от Зелените какво решение на жилищния проблем предлагат.
В Берлин, но и в много други градове сме изправени пред сериозен обществен проблем. Домът засяга всеки от нас. Решението не може да дойде със законопроект. Решението ще дойде след съвместно усилие на политици, партии, неправителствени организации, граждански инициативи, църквите. Жилищната криза в различните райони на страната има различни измерения. Затова са нужни специфични мерки на местната власт. Правителството може единствено да подкрепи местната власт, която навсякъде в Германия се бори с огромни дългове и е с вързани ръце.
И още нещо важно - жилищната криза не е проблем, който може да бъде решен в рамките на един мандат. Нужна е дългосрочна политика и приемственост, които да изземат темата от ръцете на популистите".
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!