Автор:
Весела Владкова
Интервю
Проф. Хендрик Хансен за изборите в Германия:
Тепърва ще осъзнаем негативното влияние на социалните мрежи върху политиката
"Антисемитизмът се разпространява в отделни местни структури на Левицата, а ръководството на партията се дистанцира от техни акции или публични изказвания. Това е стратегия"
Интервю с проф. Хендрик Хансен
събота 10 октомври 2026 12:36
събота, 10 октомври 2026, 12:36
СНИМКА: Архив, БНР
Размер на шрифта
Партия Левицата спечели регионалните избори в Берлин, но е изправена пред трудни преговори за съставяне на коалиция за управлението на германската столица, която е със статут на федерална провинция. Левицата е наследничка на компартията в бившата ГДР, към която през 2007 година се присъединиха левите радикали от социалдемократическата партия. Кметица на Берлин може да стане 45-годишната юристка с турски корени Елиф Ералп. Три седмици след вота обаче тя не успява да убеди социалдемократите и Зелените да влязат с нея начело в кметството на Берлин. Макар да започват предварителни разговори за управляваща коалиция, двете партии отхвърлят намерението на Левицата да национализира жилищната площ, собственост на големи корпорации в Берлин - недостигът на жилища е огромен проблем за столицата, а обещанието да бъде иззета частна собственост като мярка срещу тежката жилищна криза спечели на Левицата изборната победа. Над партията тегнат още обвинения в антисемитизъм, тесни връзки с организираната престъпност в Берлин, а от тази седмица и членството на кандидат-кметицата Ералп в лявата екстремистка организация "Rote Hilfe", в превод: "Червена помощ". Федералният конституционен съд е определил сдружението като "най-голямата лява екстремистка организация в Берлин".
Каква е тази организация и защо преустановеното членство на Елиф Ералп в нея е проблем за бъдещето управление на Берлин? Интервю с изследователя на политическия екстремизъм проф. Хендрик Хансен:
Нека кажа в началото, че не всеки член на тази организация е екстремист. Има много хора, които са се присъединили с наивната вяра, че така могат да противодействат на крайната десница и националистите. Говоря за граждански активисти, които обаче не си дават сметка, каква организация е "Червена помощ".
Това обаче не важи за Елиф Ералп. Интересното е, че тя напуска организацията миналата година, когато е издигната кандидатурата ѝ за берлинските избори. Ералп е юрист, адвокат и знае много добре, че в Германия няма политически затворници, които имат нужда от правната закрила на организации като "Червена помощ". Именно това е обявила тази организация като своя основна дейност.
Организацията "Червена помощ" подпомага задържани и осъдени за тероризъм леви екстремисти, които изпълняват две условия - не отстъпват от екстремистките си позиции и отказват да съдействат на правоохранителните органи. Има се предвид основно отказ от показания. Очевидно тук не става дума за хуманитарна дейност.
Организацията например подпомага една берлинска група, която се нарича "Антифа изток". В криминалните статистики и медиите обаче тя е позната като "бандата с чуковете", защото систематично напада и жестоко пребива скинари. А полицейското преследване на тази банда левите екстремисти определят като "криминализиране" на крайнолявото движение "Антифа".
Какво място заема организацията "Червена помощ" в лявото антифашистко движение и не е ли прекалено силно определянето ѝ като терористична организация?
Тази организация има структури в цялата страна, не само в Берлин. Според данни за миналата година тя наброява над 16 хиляди активни членове. Акциите, които организира, са в подкрепа и подготовка включително на терористични операции. Тя открито подкрепя разпуснатата германска радикална лява екстремистка организация "Фракция Червена армия", родена в студентските протести през 1968 година и извършила над 30 политически убийства в Германия.
RAF, "Фракция Червена армия", е разпусната през 1998 година, а дотогава - както сама се описва - води въоръжена борба срещу империализма и капитализма. Първите "учители" на терористите от RAF са от палестинската организация Фатах. В Германия дълго време се смяташе, че голямата опасност за държавното устройство идва от крайната десница. Подценен ли е в такъв случай левият екстремизъм, за който първо се заговори в Берлин?
Неотдавна в Берлин имаше серия терористични акции срещу цивилната инфраструктура. Цели квартали на столицата останаха дни наред без ток заради подпалени трафопостове и подстанции. Акциите се приписват на леви екстремисти. Освен това в Берлин наблюдаваме съюзяване между крайнолеви и екстремисти, преследващи чужди за Германия каузи. Голям скандал в изборната нощ предизвика присъствието на празненството на Левицата на един от известните палестински активисти Ибрахим Ибрахим. Той сам се определя като говорител на PFLP, Народен фронт за освобождение на Палестина.
Резултатът от изборите в Берлин беше определен от еврейските организации в Германия като "притеснителен" заради обвиненията в антисемитизъм на Левицата. Основателни ли са тези притеснения?
Според мен са основателни. Има квартали на Берлин, където не е желателно да се разхождате с кипа на главата или да излагате на показ някакъв друг еврейски символ. По отношение на Левицата е важно да се уточни, че партията не отрича правото на съществуване на Израел, за разлика от отделни нейни членове. Берлинската организация на Левицата обаче е по-радикална в това отношение. Няма да чуете официални изказвания, но ще продължите да виждате пропалестински демонстрации, организирани от партията.
На един от последните предизборни митинги на Левицата на сцената се качи рапърът Dahabflex, за да изпее Death, death to the IDF - смърт за израелската армия. На присъстващите им хареса - всички запяха заедно. Берлин е мултикултурен мегаполис. В квартали като Нойкьолн живеят много мюсюлмани и затова там омразата към Израел лесно си пробива път и се смесва с левия екстремизъм. След атаката на Хамас срещу Израел преди 3 години антисемитизмът избуя, а Левицата го прегърна.
Моето наблюдение е, че антисемитизмът се разпространява в отделни местни структури на Левицата. А ръководството на партията се дистанцира от техни акции или публични изказвания. Според мен това е стратегия. Подобна тактика следва и крайнодясната "Алтернатива за Германия". По този начин екстремистките партии бавно изместват границите на обществено приемливите послания. Послания, които до преди няколко години са били табу, днес вече са част от публичния диспут.
Защо тези послания се възприемат от млади избиратели, както видяхме на изборите в Берлин с подкрепата за Левицата, а преди това в Саксония-Анхалт с подкрепата за "Алтернатива за Германия"?
Това е много притеснителен феномен, който наблюдавахме на тези избори и който предстои да изследваме в детайли. На първо четене обаче мога да кажа, че огромна роля за избора на младите изиграха социалните мрежи. И Левицата, и "Алтернатива за Германия" са изключително силно представени там. Младите хора са много по-лесни за манипулиране. Тепърва предстои да осъзнаем, колко негативно влияние на политическия живот оказват социалните мрежи.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!