Храна за утрешния ден: Решения за хората и планетата - как се постига?

В конференцията: "Храна за утрешния ден: решения в услуга на хората и планетата", която се проведе наскоро в София, гостува Балаж Чех, старши съветник по развитие на мрежата в Европейската федерация на хранителните банки. Той е основател и президент на Унгарската хранителна банка, има над 20 години опит в тази дейност, а през 2012 г. стана носител на наградата Доброволец на годината в Унгария.

Какво Ви подтикна през 2005 г. да създадете хранителната банка на Унгария и какво Ви задържа в тази сфера повече от 20 години?

"Историята започна с моята съпруга. Тя живя във Франция в продължение на 10 години и ми разказваше за организация, наречена "Хранителна банка", и това, което тя прави. По онова време в Унгария нямаше подобно нещо. Започнахме да разговаряме с приятели и ни се стори, че това е чудесна идея, която трябва да се осъществи и в Унгария. Всъщност ни отне години да намерим правилните партньори. Най-накрая през 2005 г. бяхме достатъчно голям екип и създадохме организацията. По онова време вече се бяхме свързали с Европейската федерация на хранителните банки и бяхме поискали помощ. Разбира се, федерацията се зарадва и ни помогна със знания и опит - така започнахме дейността си с хранителната банка. Тогава си представях хранителната банка като много по-малка организация, отколкото е в действителност в момента. Мислех си, че това е просто една стая с няколко рафта и малко храна на тях. Оказа се обаче, че днес разполагаме със склад от 2500 квадратни метра, пълен с храна. Организацията се разрасна много по-бързо и стана много по-голяма, отколкото първоначално смятахме. Мисля, че добрите резултати, които имаме, и въздействието, което успяваме да окажем, са нещата, които ме поддържат постоянно мотивиран - и затова все още продължавам да се занимавам с това."

От две години сте ключов експерт в развитието на мрежата на Европейската федерация на хранителните банки, как успявате да съвместявате двете длъжности?

"Всъщност това е много добра комбинация от задачи, защото на европейско ниво виждам повече различния опит на отделните членове, мога да участвам в дейности за обмен на знания и да помагам с консултации. Но това винаги е малко далеч от същинската работа. Докато в ролята си в Унгария мога да бъда много по-близо до реалния живот. Така че да седиш в склад и да виждаш храната, срещу това да седиш в офис в Брюксел и да работиш само с документи и онлайн срещи - за мен това е перфектното съчетание между международното консултиране и практическия опит на терен."

Добре ли се справяме в Европа с организацията на хранителните банки?

"От една страна, бих могъл да кажа, че се справяме добре - членовете на Европейската федерация на хранителните банки са разпределили през изминалата година 860 000 тона храна на около 13 милиона души в Европа. Това са огромни числа с голямо социално и екологично въздействие. От друга страна, все още виждаме голям потенциал - това биха могли да бъдат милиони тонове, тъй като според статистиката в Европа се пилеят общо 60 милиона тона храна. Хранителните банки разпределят по-малко от 1 милион тона, така че има огромен потенциал за растеж. Бихме могли да спасим много повече храна и да помогнем на много повече хора в нужда. Пилеенето и излишъкът на храна се случват на всички етапи от хранителната верига - от селското стопанство, през производството, търговията на дребно, ресторантьорския сектор, до домакинствата. Почти половината от отпадъците се генерират в домакинствата, откъдето е доста трудно храната да бъде спасена и дадена на хора в нужда. Всички останали звена от веригата обаче са потенциални партньори на хранителните банки. Причините за появата на излишъци са много: логистични проблеми, грешки в планирането, приключили промоции, сезонни стоки (като коледни продукти през януари или великденски през май), наближаващ срок на годност или естетически дефекти. Има много причини един хранителен продукт да стане излишен за производителя или търговеца, въпреки че е напълно годен за консумация. Хранителните банки са тук, за да изградят мост между тези източници на излишък и организациите, подпомагащи хора в нужда, и да доставят тази храна до мрежата за социални грижи."   

Вие сте на гости в България за събитие по проекта FOODclic. Каква е вашата оценка за нивото на развитие на хранителното банкиране в България?

"Българската хранителна банка е уважаван член на семейството на Европейската федерация на хранителните банки от много години насам. Мисля и вярвам - а и го видях на събитието - че тя е уважавана организация и в българското общество. Българската хранителна банка показва стабилен растеж и развитие през последните години. Тя вече помага на много хора и работи с редица компании, но както и в останалата част от Европа, виждаме този потенциал и в България. Виждаме, че все още има голямо количество излишъци, които биха могли да бъдат спасени, така че обемът и въздействието на Българската хранителна банка биха могли да бъдат още по-големи. Ето защо сме тук - като част от дейностите за развитие на мрежата на Европейската федерация на хранителните банки, ние се опитваме да подкрепим това със знания и опит от други части на мрежата, за да подпомогнем по-нататъшното ускоряване на този процес на развитие."   

В последните години преживяхме поредица от кризи - Covid 19 и войната в Украйна. Как тези кризи промениха работата на хранителните банки в Европа?

"Мисля, че първата голяма криза, която преживяхме заедно, беше COVID кризата. Всъщност тя заздрави мрежата. Повечето хранителни банки продължиха да работят през цялото време на пандемията. По онова време имахме доста тясно сътрудничество относно това как да се справим с новата ситуация и как да продължим да работим, като същевременно гарантираме безопасността на нашите доброволци. Успяме да споделим много знания и опит. Например, тъй като Италия беше една от първите страни, в които COVID се разпространи, тя обикновено беше с няколко седмици или месеци пред останалите държави. Така че това, което италианските колеги споделяха, по-късно се случваше и в другите страни, а за нас беше изключително полезно да го знаем предварително и да бъдем по-добре подготвени. От COVID насам това сътрудничество е още по-силно. Виждаме също, че все повече хранителни банки се опитват да бъдат специално подготвени за кризисни ситуации. Това прави и Българската хранителна банка - тя не просто се опитва да реагира на дадена криза, когато тя вече е налице, а се стреми да бъде подготвена, като създава и подготвя процеси предварително и изгражда хранителни резерви, които могат да бъдат мобилизирани много бързо и лесно в случай на криза. Така че това се превръща в част от нашето ежедневие и смятам, че хранителните банки стават все по-добре подготвени за бъдещи кризисни ситуации."

А как войната в Украйна се отразява на работата на хранителните банки в Европа?

"Имаме организация на хранителната банка в Украйна и когато войната започна, бяха вложени много ресурси, за да се помогне на ситуацията в страната. За щастие, имахме много финансови донори, а също така хранителните банки и техни партньори предлагаха както финансова подкрепа, така и подкрепа с храна. Опитвахме се да помогнем за развитието на организацията на хранителната банка в Украйна, за да могат те да подадат ръка на хората там. В същото време се опитвахме да подкрепим и организациите членки в мрежата, които активно помагаха на бежанците от Украйна - особено в съседните страни като Полша, Словакия, Унгария и Румъния, където имаше много бежанци. Там също бе предоставена подкрепа с храна и финансова помощ. Кризата все още продължава. За съжаление, финансовите източници като че ли започват малко да пресъхват - първата вълна, при която много компании и частни лица помагаха финансово, вече премина, така че сега е много по-трудно да се получи финансова подкрепа. Въпреки това Украинската хранителна банка продължава да работи и да бъде активна, като дори развива дейността си. Наскоро те внедриха и инсталираха голяма кухня в голям камион. Използват този камион като мобилна кухня и отиват на местата, където са най-уязвимите хора, за да им осигуряват топла храна - което е изключително важно, особено през зимния период."  

Новата рамкова директива за отпадъците въвежда задължителни стъпки в управлението на хранителните отпадъци. Кои държави вече са готови с тези амбициозни цели и кои имат да наваксват?

"Някои европейски страни започнаха съответните национални законодателства по-рано. Един от пионерите беше Франция, където законодателството е в сила от няколко години. Също така и в Италия вече има такова законодателство и в тези страни вече виждаме конкретни примери и положителни резултати. Други държави в момента са във фаза на изготвяне на законодателство, като целта е то да е прието до следващия юни." 

Ако трябва да препоръчате нещо на публичните власти в България, за да се развие още по-добре хранителното банкиране в България, какви ще бъдат вашите съвети?

"От това, което виждам в съществуващото законодателство и в нещата, които действително улесняват и подпомагат преразпределението на излишъка от храна, е положителното стимулиране на корпорациите. Вместо да се създават законови задължения, доброволното участие и сътрудничество с хранителните банки, съчетано с положителни данъчни стимули, според мен е по-доброто решение и носи по-добри резултати. От друга страна, капацитетът за преразпределение също трябва да бъде подкрепен. Защото дори ако хранителните банки получават храната безплатно, нейното разпределяне до хората в нужда изисква складиране, логистични разходи и разходи за работна ръка - така че това е скъпа дейност. Виждаме, че дори има средства от Европейския съюз, които могат да бъдат пренасочени към тази дейност. Онези държави, които са инвестирали финансови ресурси за увеличаване на капацитета за преразпределение, са по-успешни, тъй като трябва едновременно да увеличаваме предлагането и търсенето, за да постигнем по-голям успех. Даряването на излишната храна е най-доброто решение и е много по-добро от използването ѝ за животинска храна или за производство на биогаз, защото смятаме, че годната за консумация храна трябва да се изпраща на хора в нужда. Именно така можем да постигнем и най-голямото социално и екологично въздействие."   

Вие пътувате много и имате впечатления от различните кухни в Европа? Какво мислите за българската кухня и дали имате любима българска храна?

"Всъщност харесвам българската кухня - обичам да ям месо и зеленчуци, а вашата кухня е една от любимите ми. Имам и някои любими ястия: например вчера опитах гювеч, който определено ще приготвя отново, когато се върна у дома, или поне ще се опитам да го направя в моята кухня вкъщи. Днес опитах таратор и миш-маш, като и двете ястия са много специални и наистина ми харесаха. Винаги запомням вкусовете, а след това търся рецептите и се опитвам да пресъздам същите вкусове у дома в нашата семейна кухня." 

При отварянето на вашия хладилник вкъщи личи ли по нещо, че работите в хранителна банка?

"Донякъде да! Живея в семейство с деца, а всеки, който живее с деца, знае колко е трудно да управляваш кухня без абсолютно никакво пилеене на храна, когато децата ти постоянно очакват нещо друго и различно от онова, което си сготвил. Но всъщност това, което правим в нашата кухня, е, че ако имаме някакъв излишък, обикновено го замразяваме или го слагаме в хладилника. Аз използвам фризера и това е моето най-доброто и ефективно решение. Когато има някаква храна и не съм сигурен дали ще я изядем или не, за по-сигурно я слагам във фризера, откъдето мога да я извадя по-късно. Участвах в измерване на хранителните отпадъци в домакинствата, тъй като в Унгария имаме редовни измервания и всеки може да кандидатства като доброволец. За щастие се оказа, че сме под средното ниво за Унгария, така че смятам, че работата в хранителна банка оказва положително влияние и върху моето семейство."

Още чуйте в звуковия файл.