Репортаж
Минералната вода - богатство за София! Защо не го използваме?
вторник 13 октомври 2026 10:56
вторник, 13 октомври 2026, 10:56
СНИМКА: Георги Нейков
Размер на шрифта
Япония е известна с културата на онсените и уважението към минералната вода. Но какво се случва, когато японската традиция срещне София - град, който има дълга история, свързана с минералните извори, които обаче остават почти на ниво спящи клетки, въпреки своя древен античен римски, а по-късно и османски произход? И може ли един японски ритуал да ни накара да погледнем по различен начин към собственото ни термално наследство?
В центъра на София минералната вода не просто тече, тя е част от историята на града, а за един ден стана и място за среща с японската култура. Пред Централната минерална баня се събраха хора, привлечени от една необичайна за София среща с японската традиция. Сред разговорите, любопитството и шума на града се появи и една дума, която за мнозина тук беше напълно нова - ашию. Какво точно представлява ашию и защо в Япония то не е просто процедура, а част от ежедневието и култура - разказа за БНР архитект Надя Иванова Ямазаки от Българската асоциация за термално-минерално наследство.
"Ашию е нещо много просто - аши е крака, а пък ю е топла вода. В Япония така са го измислили, че това нещо може да бъде навсякъде - един плитък басейн, който е разположен на площад или някъде на обществено място. Това е плитък басейн с топла вода, където хората могат да поспрат, да поседнат, да си потопят краката, да си починат малко, да си поговорят с някой съсед. В същото време всичко това има много благоприятно въздействие върху тялото, защото се стимулира кръвообращението, облекчават се стъпалата и краката и в този смисъл е нещо много просто, елементарно, но в същото време има много хубав ефект върху човека".
40 години, откакто е затворена Централната минерална баня, ние нямаме възможност да ползваме с тялото си тази вода, отбеляза Иванова. Според нея хората оценяват колко е важно това богатство да го ползваме. Тя посочи, че в София има 13 минерални бани, от които само 2 работят.
"Ние сме облагодетелствани, защото имаме основната база. Оттук нататък с малко усилия нещата могат да станат добре, за да могат да се ползват и всички да са доволни".
По думите ѝ се среща разбиране от общинските институции, но според нея те трябва да са по-бързи и гъвкави.
Япония има своята култура на топлата вода, а София има не по-малко богатства - минералната вода, която извира буквално в сърцето на града. Въпросът е какво правим с нея днес?
Ако в Япония топлата вода е част от ежедневието, то в София тя е буквално под краката ни и докато едните са превърнали тази традиция в част от градския живот, ние все още търсим начин да използваме собственото си минерално богатство. Какво губи София, когато минералната вода остава само при чешмите, споделя Елена Радева от Българската асоциация за термално наследство.
"Много малко европейски столици имат такъв ресурс, който е наличен. Ние имаме и Витоша, и минерална вода, която е уникална комбинация за гражданите и за гостите на София. Минералната вода има няколко ползи. Първо са здравословните ползи. Второ - минералната вода ни събира като общество. И другото нещо - минералната вода е основен ресурс, който може да превърне София в европейска столица на термалното наследство и култура. Управата на София трябва много добре да си помисли как използваме този ресурс и как го правим достъпен за гражданите и гостите на града".
Целия репортаж на Елица Ефтимова в предаването "Хоризонт до обед" чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Анастасия Крушева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!