Вижте кои четири сектора предлагат най-високи доходи на младите висшисти

Новият рейтинг на висшите училища отчита, че доходите на завършилите военно дело в България са нараснали с 280% за 5 години. Доходите в математика и информатика растат значително по-бавно

Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество", който прави този рейтинг, коментира пред БНР, че в рейтинговата система се отчитат доходите на младите специалисти, завършили в последните 5 години, а не на утвърдените кадри с дългогодишен опит в съответната сфера:

"По-високите доходи на завършилите "Военно дело" са логично следствие от променената среда за сигурност и за България, и за Европа като цяло в резултат на руската агресия срещу Украйна и в резултат на продължаващите провокации на Русия срещу сигурността и мира в Европа. Проявления на такива провокации са и ударите по нашето Черноморие, но те не се изчерпват с това! Българското информационно пространство е под атака вече в продължение на много дълго време. Инфраструктурата на българския военнопромишлен комплекс е под атака и за това има множество доказателства. В този контекст, не само в България, а в цяла Европа се сменят бюджетните приоритети на държавата. Отделят се повече средства за отбрана и сигурност и това води и до увеличаване на средствата за възнаграждения в тези сектори.

Въпреки че сред завършилите "Военно дело" безработицата е практически нулева, доходите са изключително високи и реализацията е на практика на 100%, една четвърт от местата държавна поръчка в тези университети остават незаети, което показва, че дори при тези обстоятелства относително малка част от хората са склонни да посрещнат предизвикателствата на кариерата в армията. Вторият въпрос е дали тези повече средства водят до по-голяма сигурност.

Има превъоръжаване на армията, но това как действат службите, а и всички институции, до голяма степен зависи от политическото ръководство на държавата", подчерта Стойчев в "Хоризонт до обед":

"Аз съм убеден, че различните български институции са достатъчно компетентни да изпълняват задачите, с които те са натоварени. Въпросът е дали има политическа воля тези институции да си свършат работата.

Качеството на образованието, което дават българските ВУЗ, съответства на нуждите на пазара на труда", коментира Стойчев.

"Безработицата сред тези млади висшисти - завършилите през последните 5 години - от 3–4 години е на рекордно ниско равнище от около 2%. Безработицата сред магистрите е дори още по-ниска — около 1%. 60% от завършилите висшисти в България се реализират на позиции, за които се изисква висше образование. Ако сте завършили с магистърска степен, този процент нараства до 85%. Ако имате докторска степен, този процент е над 90%".

Най-високи доходи завършилите наскоро висшисти получават в 4 сектора - отбрана и сигурност; информационни и комуникационни технологии (където се реализират и завършилите математика); секторът на тежката индустрия и медицината.

"Не бих казал въобще сектора на здравеопазването, защото там има очевидна диференциация. Лекарите, които са завършили "Медицина", винаги са в топ 10 на завършилите с най-високи доходи, докато при завършилите "Здравни грижи" - медицински сестри, акушерки, лаборанти и т.н. - доходите не са толкова високи".

Половината от действащите студенти се обучават само в 8 от общо 51 акредитирани висши училища. Това говори за фрагментация на българското висше образование:

"Тя е свързана не само с големия брой университети, но е свързана и с това, че много университети поддържат различни филиали. България има инструменти, които създават естествени предпоставки за консолидация. Те са свързани с рейтинговата система, резултатите от която са част от формулата за финансиране на държавните ВУЗ. Висши училища, при които наблюдаваме по-ниска степен на реализация на завършилите на пазара на труда в определени направления, получават по-малко средства на студент и по-малко бройки за обучаване на студенти в съответното направление, което създава естествени стимули висшите училища, когато предлагат обучение в направление, което не е достатъчно ефективно, сами да ограничат обучението. Това води до консолидация преди всичко от гледна точка на фокуса на университетите върху силните си страни."

Освен в търсенето на специалност с по-добра реализация на пазара на труда, студентите избират и по много други фактори.

"Важно е къде е сърцето им и къде е техният личен интерес."