Интервю
Н. Пр. Пиер Хагман, посланик на Швейцария в България:
Неутралитетът не означава безразличие!
110 години дипломатически отношения и началото на Дните на Швейцария у нас
вторник 13 октомври 2026 13:05
вторник, 13 октомври 2026, 13:05
Н.Пр. Пиер Хагман
СНИМКА: Ирина Недева
Размер на шрифта
Швейцария е неутрална. Но как изглежда неутралитетът в Европа през 2026 година, когато Русия води война срещу Украйна, а самата Швейцария приема европейските санкции срещу Москва и задълбочава сътрудничеството си с ЕС и НАТО? Преди дни швейцарците отхвърлиха със 70 процента възможността неутралитетът да бъде заключен в по-строга формула. В същото време Берн прие нова стратегия за сигурност, която говори за укрепване на отбраната, хибридни заплахи и нова геополитическа среда.
А днес имаме и друг повод да погледнем към отношенията между Берн и София — 110 години дипломатически отношения между Швейцария и България и начало на Швейцарските Дни в София. По този повод Ирина Недева разговаря с Н. Пр. Пиер Хагман.
- Върху какво от тези 110 години дипломатическа история стъпва партньорството между двете ни държави днес?
- През този повече от век на двустранни отношения ние постигнахме много успехи. Утвърдихме своето сътрудничество в редица области, като например образование, наука, научни изследвания, околна среда, сигурност и много други. Посредством своята програма за сътрудничество с България, през последните три десетилетия Швейцария сътрудничи и допринесе особено много за България. Особено важни са икономическите връзки. Швейцария е сред първите пет инвеститори в България, което дава възможност за създаване на много нови работни места. Една от по-новите области на развитие в двустранните отношения е тази на иновациите и научните изследвания. Като конкретен пример мога да спомена Инсайт - Институт за изкуствения интелект в София, който сътрудничи с швейцарски институти в същата област. Отскоро съществува един институт в Пловдив, който се занимава с чисти технологии.
Днес нашите две страни имат отлични отношения. Тази годишнина, която честваме, е повод да погледнем назад, но да погледнем и напред към бъдещето.
- Програмата на Швейцарските дни е доста показателна - изложба, образование, бизнес, култура, професионално обучение, околна среда. Ако трябва да представите днешното българо-швейцарско партньорство с три думи, три области, кои ще бъдат те?
- По повод годишнината, заедно с нашите партньори от Българо-швейцарската търговска камара, решихме да организираме тази поредица от събития. Те са в най-различни области - иновации, сътрудничество, солидарност, култура. Иновативността е важна за нас, защото Швейцария не е само шоколад, а много повече от това. За 16-та година беше обявена на световно ниво като най-иновативна страна.
- Може ли швейцарският модел в дуалното образование, където Швейцария има много традиции, да бъде пренесен в България?
- Системата на дуалното професионално обучение беше въведена за първи път в България от Швейцария през 2015 година. В момента сме на втората фаза, като основната ни цел е да стигнем до частния сектор, тъй като за учениците е важно, докато ходят на училище, да могат да работят. Това е въпрос на координиране и съобразяване с местната среда и не е възможно да вземем сляпо модела и просто да го сложим в българска среда.
- На 27 септември тази година швейцарците отхвърлиха предложението за по-строго конституционно дефиниране на неутралитета. Какво означава този резултат? Потвърждение на традиционния неутралитет или отказ от идеята той да бъде втърден?
- Швейцария е била неутрална и остава неутрална. Тя е неутрална от няколко стотин години, като този неутралитет е записан в Конституцията. Неутралитет не означава безразличие. Нпример, когато имаме нарушаване на международното право, това не означава, че Швейцария е безралична. Гласуването, за което стана дума, че се състоя в Швейцария в края на септември, неговата цел беше да направи швейцарския неутралитет по-ясен за хората. 70% от населението гласува в съотвествие със становището на Федералния съвет. Този резултат беше повторен във всички 26 кантона.
- Швейцария приема санкциите на ЕС срещу Русия, но продължава да се определя като неутрална държава във войната. Може ли една държава да бъде неутрална, когато санкционира една от страните във войната, или трябва да разграничаваме военен от политически и икономически неутралитет?
- Когато говорим за нарушаване на международното право, важно е да се спомене, че въпреки неутралността, Швейцария подкрепи санкциите на ЕС при атаката на Русия срещу Украйна. Решението, което беше взето, е напълно съвместимо с нашата обща политика на неутралитет. По никакъв начин не означава нещо друго. Този неутралитет е записан в Конституцията.
- Швейцария не е член на НАТО, но задълбочава сътрудническтвото си с Алианса и с европейските държави в сферата на сигурността. Има ли нова швейцарска формула- военно неутрална, но много по-интегрирана в европейската система за сигурност?
- Швейцария остава неутрална във военнно отношение по същия начин, както и преди, но тя ще продължи да сътрудничи със своите партньори и съседи.
- Войната е буквално в съседния двор. Има ли обстоятелства, при които Швейцария би могла да участва пряко в европейските усилия за сигурност?
- Швейцария е много загрижена заради ескалацията на войната. Смята тази война за нарушаване на международния правов ред от страна на Русия. От тази глредна точка за Швейцария е много важно да поддържа активно партньорство. Швейцария не е член на ЕС, но активно сътрудничи с всички държави членки на Съюза. Разбира се, ние призоваваме за деескалация на конфликта, за преговори. Швейцария иска да бъде установен постоянен и траен мир, както го определя международното право. На разположение е, за да предложи своя опит и помощ, за да се подкрепи този процес.
- Вторият швейцарски принос за България вече е 113,9 млн. CHF: първоначалните 92,5 млн. плюс още 21,35 млн. за миграция и убежище. Как Швейцария ще измери успеха на тези пари през 2029 г.? Какво конкретно трябва да е различно в България, за да кажете: "Това беше добре инвестирана швейцарска помощ"?
- Швейцария започна да покрепя България още през 1992 година на ниво техническа помощ. През 2007 година, когато България се присъедини към ЕС, започна двустранно партньорство за установяване на програмата за сътрудничество. Ще бъде в сила до 2029 година. Развиват се две основни направления - кохезия и миграция. Българското и швейцарското правителство си сътруничат непрекъснато в процеса на определяне на това кои да бъдат тези програми.
- Тези 13 програми са определени заедно с партньорите ви в България и те са свързани с борбата с корупцията, обществената сигурност, миграцията, качеството на въздуха, отпадъците, здравеопазването, социалното включване и гражданското участие. Това списък с българските слабости ли е? С други думи — когато Швейцария избира да финансира борбата с корупцията и прозрачността, това означава ли, че вижда дефицит именно там?
- Това е дуалното професионално образование и обучение, миграцията, социалното включване и още много други сфери.
- Защо Швейцария, която не е член на ЕС, инвестира в способността на България да прилага европейското право в областта на убежището? Виждате ли това и като инвестиция в сигурността на самата Швейцария?
- Това, че Швейцария не е член на ЕС в случая няма такова голямо значение, защото Швейцария има огромен интерес Европа да бъде сигурна и добре развита и България, като част от ЕС, да бъде добре интергрирана, сигурна, стабилна и добре развита страна. Що се отнася конкретно до програмите за миграция, те бяха избрани след консултации, след разговори, след осъзнаване на това кои са най-важните теми. Първото е грижата за непридружените деца, второто са културните медиатори и посредничеството, което те осъществяват между търсещите убежище и местните власти. Следващото е дигитализацията.
- Има ли риск Блъгария да възприема тези програми просто като пари, европейски или швейцарски, вместо като реформи, за които самата държава носи отговорност?
- Става дума за общо начинание между двете правителства. Става дума не само за пари, които Швейцария да даде на България, но за пренос на опит, за партньорство и за практическото приложение на тези програми в България. Всичко това ни дава основание да мислим, че програмата за сътрудничество ще има успех в България, още повече нека припомним тези вече три десетилетия на опит и сътрудничество, които споменахме преди малко.
- Има нещо любопитно в 110-годишната история на българо-швейцарските отношения. Още в края на 19 век швейцарски специалисти работят в България. Архитектът Даниел Неф проектира Борисовата градина, швейцарски спортни преподаватели участват във въвеждането на модерното физическо образование. През 2022 година идва институтът INSAIT. Има ли, според вас, обща нишка между тези два периода? Швейцарското ноу-хау да бъде пренасяно в България и може ли INSAIT да бъде днешният символ на това партньорство, още повече, че институтът има вече историческо постижение-спечели първи за страната гранд в областта на инженерните и природните науки?
- Става дума за един мост между двете държави и това не е едностранно, не е само на Швейцария в България. И от България има много хора, които са допринесли със своя опит и знания в Швейцария. Много любопитен факт е, че през първите две десетилетия на 20-ти век много българи са заминали да учат в Европа, като по-голяма част са били в Женева, Цюрих и други швейцарски градове. INSAIT е пример за едно печелившо сътрудничество между двете държави. Само в рамките на пет години ставаме свидетели на един успех. Двата най-добри швейцарски технологични института - тези на Цюрих и на Лозана, си сътрудничат със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и резултататът от това е този чудесен институт. INSAIT току-що получи една много важна награда за изследвания в областта на изкуствения интелект и също така да не забравяме, че беше създаде български Chat GPT. Много съм благодарен за подкрепата на българското правителство за тази конкретна инициатива. Потенциалът е огромен за допълнително развитие на тази голяма еко система, която беше създадена в София. Това със сигурност е партньорство, което ще продължи да се развива в бъдеще.
- Много Ви благодаря за интервюто и за шанса нашите слушатели да научат повече за българо-швейцарските отношения, които навършват 110 години, но и за уникалния модел на швейцарската демокрация, пряката демокрация, референдумите и особено последния - за неутралитета, но и ангажимента към международния ред и сигурност!
- Много Ви благодаря за поканата! Надявам се да видя всички на Швейцарските дни!
Цялото интервю на Ирина Недева с Н.Пр. Пиер Хагман може да чуете в звуковия файл.
От днес, 13 октомври до 30 октомври може да бъде разгледана изложбата на открито: "Швейцария и България: 110 години партньорство, иновации и солидарност" на площада пред Националния дворец на културата. Предвидени са и специални събития, форуми на високо равнище, образователно събитие за предимствата на швейцарското образование, инициативи за бизнес контакти, културен обмен и срещи, свързани с двустранната Швейцарско-българска програма за сътрудничество.
Н. Пр. Пиер Хагман и Ирина Недева
СНИМКА: Посолство на Швейцария в България
Н. Пр. Пиер Хагман
СНИМКА: Посолство на Швейцария в България
По публикацията работи: Мария Сивкова-Илиева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!