Проданов: Никой от основните кандидати не е обявил какъв президент смята да е

Никой от основните кандидати все още не е обявил какъв президент смята да бъде, освен широките формулировки.

Това заяви пред БНР политологът Георги Проданов - преподавател в НБУ.

"Формално погледнато българинът си избира президент. На практика това, което става видимо в кампанията обаче - българинът е принуден да избира нещо, някакво такова, което всъщност няма много правомощия, май има церемониални и протоколни функции и никой не знае дали нещо зависи от него. Това е едно говорене, което го виждаме и в говоренето на двамата основни кандидати и до голяма степен в говоренето на една част от останалите и една част от анализаторите, които обикалят студиата. Имаме единствения сериозен мажоритарен избор, освен кметския, избор, който до голяма степен съвпада с лелеяната мечта българинът да избира най-добрите измежду цялото население, за да го управляват, и в същото време това да не бъде забелязано и оценявано по никакъв начин, т.е. този мажоритарен избор, който имаме при президента, непрекъснато се оспорва с коментар на функциите му", коментира той.

Според него имаме изключително странна кампания, в която няма граница между действително това, какво би могъл да свърши президентът, и онова, което могат да свършат партиите, които се явяват задължителна част от количеството избиратели, необходими, за да бъде избран президент.

"Това води до интерпретации - президентът е изразител на външната политика, не - президентът трябва да дава отговори и да участва в скандали, което виждаме в активната кампания".

"Кампанията започна като кална, продължава като кална, като цветът на калта сякаш е различен", смята политологът. По думите му особеното в нея е, че имаме крайно краткосрочна като разговори и послания кампания.

"Кандидатите говорят фокусирани върху злободневни теми и се опитват да приписват един на друг неща, които изискват много по-дълго време за отговори или много по-дълго време за подготовка, отколкото непосредствената реакция", коментира Проданов и даде пример със ситуацията с дроновете в Черно море, както и ситуацията с убийството в Пловдив:

"Неща, които не показват дали действително един кандидат би могъл да се справи с ролята на президент, дали наистина той разбира правомощията и смисъла на тази роля, а го превръщат в говорител на екзотични, свързани с някаква креативност отговори по отношение на тези проблеми. Отново виждаме подценяване на президентската кампания и на президентската роля, особено видимо в това, което правят и двамата водещи кандидати. Това е обидно за мен като избирател. Никой от основните кандидати все още не е обявил какъв президент смята да бъде, освен широките формулировки".

Георги Проданов напомни, че имаме много дълго време наложил се разказ, че от президента нищо не зависи и съответно, че никой от президентите никога нищо не се е опитвал да прави. Според него обаче това не е точно така.

По думите му гражданското общество е онова нещо, което може да допълва правомощията на президента и буквално да бъде подкрепа на това, иначе лесно за отхвърляне в парламента, вето:

"Когато едно вето е защитено с много ясна публична позиция, ако щете чисто морална от страна на президента, общественият отзвук би бил достатъчно силен аргумент срещу това едно мнозинство пренебрежително да отхвърли ветото на президента и да се случи онова, което си е намислила изпълнителната власт. Употребата на правомощията на институцията на президента е неизследваната земя. Много малко президенти са се опитали да влязат в действителната роля на президент. Може би страхът от началото на 90-те години да не прекали с правомощията си, които са заложени в Конституцията, все още остава неразбран, че той всъщност не е страшен, а е гарант за функционалността на институциите. Второ - освен тази немощ в кампанията на двамата водещи кандидати, там виждаме обтекаеми позиции, свързани с ролята на президента, в кампанията на по-малките кандидати виждаме ясно говорене по отношение на възможности, които дава позицията на президент - там има повече търсене на възможно приложение на ролята на президента, отколкото примирението при двамата основни кандидата".

Политологът коментира и ситуацията с корабите в Черно море, ударени от дронове, както и реакцията на властта:

"Срамът около говоренето на директни неща в ситуацията с дронове от страна на правителството показва, че ролята на Русия, която съществува в нашата политика, е много по-голяма, отколкото сме си представяли. Независимо дали става дума за действителна роля на Русия, или страхът от сянката, че ако кажем нещо, някой може да се разсърди и да бъде разтълкувано по различен начин. Голям проблем е това, че на тези избори линията на разделение между двата блока минава по про и антируска тема - влизаме в една конфликтна ситуация, в която не само несмелите изявления на премиера и военния министър, вкарват цялото общество в един много принизен разговор, но и в конфликта, който се натрупва като единствена възможност да бъде достигнат някакъв резултат на изборите, т.е. не търсим фигура на президент, който да обедини, който да изяви национално отговорна позиция или тема, а търсим президент на проруските, проевропейските, антируските, антиевропейските нагласи. Трябва да има президент, който разбира ситуацията комплексно и може комплексно да говори за мястото и ролята на България и собствената си роля в тази ситуация".

Цялото интервю на Силвия Великова с Георги Проданов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.