Автор:
Снежина Здравкова
сряда 14 октомври 2026 13:38
сряда, 14 октомври 2026, 13:38
Афиш за продукцията
СНИМКА: Залцбургски фестивал
Размер на шрифта
След успеха на “Сватбата на Фигаро“ император Йозеф II, който много ценял Моцарт, му възложил да напише комична опера заедно с императорския поет Лоренцо да Понте. За сюжет посочил действителен случай, който бил разбунил и забавлявал цяла Виена: двама офицери от Триест си разменили жените. Либретото и музиката били създадени само за месец, през декември 1789 г. Премиерата се състояла на 26 януари 1790 г. в Бург театър във Виена, със заглавие “La scuola degli amanti“ или “Училището на любовниците“ и преминала с голям успех. Това е третата и последна опера, създадена от Моцарт и да Понте след “Сватбата на Фигаро“ и “Дон Жуан“. Когато обаче императорът умира, всички театри са затворени заради траура, а когато ги отварят отново, вече никой не си спомня за тази опера. Театрите посягат към нея много години след това.
Моцарт се впуска в играта на неаполитанската комедия с герои, които сменят годениците си, а любовта, измамата и ревността се преплитат в привидно лекомислена история. Музиката всъщност разкрива много повече от комичната страна на случката – с изключителна психологическа чувствителност тя показва колебанията, желанията и промените у героите. Да Понте си служи с остроумие, двусмислици и пикантни намеци, следвайки традицията на опера буфа. Неслучайно “Così fan tutte“ дълго време е смятана за твърде лековата и дори морално съмнителна опера. Даже през XIX век са правени опити сюжетът ѝ да бъде променян и “поправян“. Днес тя се възприема като много по-сложно произведение за любовта, верността и непостоянството на човека. Самото заглавие – “Така правят всички“, а на италиански всички е в женски род, остава двусмислено: кой всъщност да бъде съден – жените, мъжете или всички хора? Моцарт и да Понте не дават еднозначен отговор.
“Così fan tutte“ е поставена от Кристоф Лой и с диригент Йоана Малвиц на Залцбургския фестивал през лятото на 2020 г., по време на Ковид пандемията. Считана за един от артистичните върхове на онова време, постигнат при изключително неблагоприятни обстоятелства, тази постановка и до днес се определя като оперно събитие. Всъщност фестивалът през 2020 г. е трябвало да отпразнува своята 100-годишнина с особено пищна програма. Пандемията, избухнала през пролетта, и предприетите по целия свят мерки срещу разпространението на вируса първоначално сякаш слагат кръст на всичко. Всички големи музикални фестивали през тази година са отменени, включително и Байройтският. В Залцбург обаче ръководството на фестивала успява да създаде макар и значително съкратена, но в никакъв случай минимална програма, съчетана със сложна концепция за сигурност, отговаряща на всички изисквания, и така да я реализира успешно. Критиците тогава пишат: “Това е най-категоричният сигнал към света на културата: че изкуството е възможно, че културата е възможна. Че срещата между хората е възможна.“
Роденият през 1962 г. в Есен, Германия, оперен режисьор Кристоф Лой е много добре познат както със своите постановки на барокови произведения, така и на най-известните оперни заглавия. Канен във всички големи оперни театри, както в Германия, така и по целия свят, той налага собствен почерк в постановките на опери от Монтеверди, Хендел, Глук, Хайдн, Моцарт, Белини, Росини, Доницети, Верди, Берлиоз, Вагнер, Офенбах, Гуно, Чайковски, Мусоргски, Щраус, Яначек, Маскани, Пучини, Лехар, Масне, Бритън, Берг… Неслучайно е получил многократно наградата “Режисьор на годината“, “Най-добър режисьор“, наградата “Лорънс Оливие“ и др. Певците споделят, че с него се работи “като по ноти“. Първото му участие на Залцбургския фестивал е през 2007 г.
За възстановената версия
режисьорът, в тясно сътрудничество с диригентката Йоана Малвиц, разработва също толкова интелигентна, колкото и
практична версия, в която няма никакви драматургични разриви. Два часа и половина спектакълът с
хумор и дълбочина увлича като картина на пъстри човешки взаимоотношения. Сценографията
е семпла: тебеширенобяла стена с две обикновени двукрили врати. Поетичната
основна идея на Лой е, че “натрапчиво подчертaните маскирания не
съществуват“. Да, Ферандо и Гулиелмо се появяват в нелепо шарено
облекло, но изпитанието на любовта сякаш протича открито, без особено да се
набива на очи. Несъмнено Кристоф Лой търси друг ъгъл за поглеждане към
необичайната ситуация, за да ни накара да я възприемем в дълбочина, а не като
повърхностна игра на любовни задявки. Неслучайно специалистите не я възприемат
като чиста комедия, а като комедия с елементи на драма.
На пулта пред Виенската филхармония отново застава Йоана Малвиц.“Влюбването,
самотната любов, отчаяната любов, съмняващата се любов, сродната по душа любов,
леката любов – всички форми, всички етапи, през които тя може да премине в
живота на един човек, могат да бъдат разказани чрез тази история“,
възторжено казва Йоана Малвиц. Родена през 1986 г. в Хилдесхайм,
през 2020 г. тя все още е генерален музикален директор на Държавния театър в
Нюрнберг, през 2024 става главен диригент на Концертхаус оркестъра в Берлин, а
миналата година дебютира в Метрополитън опера със “Сватбата на Фигаро“ и
спечели няколко престижни награди за записите на произведения от Курт Вайл. Музикалният
свят я открива с “Така правят всички жени“ през 2020 г. Любопитен факт за нея:
била е 13 или 14-годишна, когато, получавайки като подарък партитурата на
шубертовата “Недовършена симфония“, пише на първата страница: “Това е първата ми партитура и се надявам
по-късно да бъде първото произведение, което аз ще дирижирам.“
За възстановената постановка Кристоф Лой и Йоана Малвиц връщат направените през
2020 г. по необходимост съкращения. Това им позволява да разкрият още по-точно
и подробно мрежата от взаимоотношения. Един предимно млад, убедителен като
актьорски изпълнения и силен музикално ансамбъл разкрива човешките души в тази
опера буфа. Френско-датското сопрано Елза
Драйзиг /в ролята на Фиордилиджи/ е оперно дете и от малка пътува с родителите
си по света. Както споделя: “Ходех повече
на опера, отколкото на училище“. На 22 години е, когато я канят за мюзикъла
“Шербургските чадъри“ от Мишел Льогран, където си партнира с Натали Десе, но
операта си остава нейната любов. Гостува в Ла Скала, Баварската опера, Дойче
опер Берлин, Лион, Театро Сан Карло Неапол. Сега ѝ предстоят още
предизвикателства: Графиня Алмавива във Виена и в Театро Реал Мадрид, и Електра
в “Идоменей“ в Париж.
От същото поколение е и Виктория Каркачева в ролята на Дорабела. Руското мецосопрано
също има впечатляваща кариера и неслучайно е победителка на конкурса “Виняс“
през 2020 г. и носителка на първа награда на “Опералия“ и на конкурса на името
на Биргит Нилсон през 2021 г. След “Кармен“ от Бизе във Виена и Маргарита в “Проклятието
на Фауст“ от Берлиоз в Театър Шан-з-Елизе през изминалия сезон, през новия тя
ще дебютира в Парижката опера в “Лейди Макбет от Мценска околия“ от Шостакович.
Френско-италианското мецосопрано Леа Дезандре /в ролята на Деспина/ е позната
на специалистите и меломаните. Тя има изумителна биография! Макар че я привлича
балетът и се готви за балерина, по настояване на един от преподавателите си
едва 12-годишна влиза в детската студия към Парижката опера. Едва на 20 години
е, когато започват професионалните ѝ ангажименти в цели оперни спектакли. На 33
години има в репертоара си много сериозни роли от мецосопрановия репертоар като
Медея, Секстий, Дидо, Венера от “Орфей в ада“, Сафо, Мелизанда, Керубино и
други, а през октомври, заедно с Марина Виоти ще бъде Розина в новата
постановка на “Севилският бръснар“ в Парижката опера Бастий.
Украинският тенор и солист на Болшой театър Богдан Волков имах удоволствието да гледам миналата година във Виена като Ленски в “Евгений Онегин“. Много ми хареса и още тогава се поинтересувах от кариерата му. През 2015 г. печели първа награда и наградата на публиката на конкурса на Парижката опера, а през 2016 – втора награда на “Опералия“. Списание Operawelt го избра за “певец на годината“ за 2025.
През 2018 г. дебютира в Метрополитън, после следват всички големи оперни театри в Европа. За следващия сезон има ангажименти в Кралския балет и опера в Лондон “Ковънт гардън“, Виена, Берлин, Париж, Цюрих. На Залцбургския фестивал се изявява за първи път през 2020 г в “Така правят всички жени“ и през 2024 г. като Княз Мишкин в операта “Идиот“ от Вайнберг в постановката на Кщищоф Варликовски. В интервю казва, че “Така правят всички жени“ през 2020 г. е била отправната точка на личната му история със Залцбургския фестивал. “Изобщо не можех да повярвам, че може да ми се случи. По време на локдауна бях като всички останали, а после дойдох тук и завинаги ще бъда благодарен на австрийското правителство, че ми осигури виза. Първите два полета бяха отменени, но при третия път успях да дойда и се почувствах така, сякаш целият Космос се беше отворил пред нас, докато ние играехме пред публика, а навсякъде всичко беше затворено. Залцбург за мен завинаги ще остане мястото на магическите мигове.“
Чаровният, обаятелен и несъмнено много талантлив италиански баритон Андре Шойен /в ролята на Гулиелмо/ е виолончелист по образование. Сравнително късно решава да учи оперно пеене и не къде да е, а в Моцартеума в Залцбург. Изключително търсен е и вече с много разнообразен репертоар. Започнал е с ангажиментите в големите театри в Германия, участвал е в постановки на много оперни фестивали, канен за участия в “Ковънт Гардън“, Ла Скала, Виенската опера, Карнеги хол, Бостън, Барселона, изявен изпълнител на камерна музика, с много записи, с много награди, редовно изнася рецитали в Милано, Торино, Флоренция, Мадрид, Аликанте, Грац, Виена и Берлин. Що се отнася до Залцбургския фестивал, Андре е ветеранът в екипа. Участва тук за пръв път през 2006 г. в постановката на “Ариадна от Наксос“.
Германският баритон Йоханес Мартин Кренцле /в ролята на Дон Алфонсо/ не може да не ви впечатли с репертоара си от над 130 роли, с многобройните си участия във всички големи германски театри и в Ла Скала, Виена, Париж, Цюрих, “Ковънт Гардън“, във фестивали по цял свят. Многократно е обявяван за “певец на годината“ и е носител на много награди. Въпреки диагнозата “агресивна прогресираща форма на миелодиспластичен синдром“ и голямото изпитание, през което преминава на два пъти – през 2015 и 2025, той не напуска сцената за повече от няколко месеца. И още: Преди 20 години и пял в постановка на “Дон Жуан“ в Софийската опера и си спомня с много симпатия за България и за екипа, с който е работил тогава.
Ще завърша с още един цитат: “Любовта в нейното щастие и отчаяние, в нейните изненади и болки, чувствително и прецизно, трезво и същевременно състрадателно – всички форми и всички етапи, през които тя може да премине в живота на един човек, могат да бъдат разказани чрез тази история.“ Това е формулировката, която Йоана Малвиц представя за “Così fan tutte“ и която според мен може да мине за квинтесенцията на идеята за любовта, около която се обединяват всички –композиторът, либретистът, режисьорът, диригентката и певците, и която няма как да ни остави, нас, публиката, безучастни!
По публикацията работи: Росица Кавалджиева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!