Доц. Ножаров: Кризата в Черно море внася сигнал към консервативен бюджет

73% от износа на България към трети страни - извън Европейския съюз, минава през Черно море. За туризма повечето хора не се замислят, но в голяма степен българските туристи, пък и чуждестранните, за почват да се притесняват, когато има торпилирани кораби дали няма да има нефтени разливи. Около 11% от БВП идва от туризъм. Да, сега не е летен туризъм, но едно такова наслагване на новини в международната преса, тъй като това е силно отразявано, влияние на ранни записвания. А големите туристически компании работят основно с ранни записвания за дестинации като България

Това каза за БНР преподавателят от УНСС доц. д-р. Щерьо Ножаров - специалист по икономическа политика и макроикономика в коментар за икономическите последици за България, ако военната ескалация в Черно море продължи. Той предупреди, че и каргокомпаниите ще променят транспортните си маршрути заради увеличеният риск.

"Всеки ден престой да кажем на 1 тон товар оскъпява между $5 и $7 товара. А когато се пренася зърно, стомана, цимент, говорим за милиони тона. При милиони тона да сложиш по $7 си е цифра и допълнителен разход за карго фирмите"…

Друг риск е и оскъпяването на застраховките. А самите екипажи на плавателните съдове също ще поискат доста по-високо възнаграждение.

"В крайна сметка и снабдяването на нашата рафинерия, макар че тя е снабдена до 20 декември по мои изчисления, минава през терминала "Росенец", тоест по морски път. При нас не действа газопровод. Ако интензитетът на този конфликт и неговата географска карта продължат и след декември по този начин, това след декември би застрашило и снабдяването, което би увеличило, разбира се, и цената на продукцията на рафинерията".

Ново покачване на цените на дребно "е по-малко вероятно", коментира Ножаров. Причината е, че по-големият товаропоток на България минава през сухопътните граници.

Сухопътният транспорт не е конкурентен на морския по товароподемност, но около 92% от транспорта през България е сухопътен.

"За тежки товари морският транспорт няма аналог, не може да бъде заместен нито с въздушен, нито със сухопътен. Говорим за жито, например, за петрол, за такъв тип товари. За извънгабаритни твари, течни твари, плътни твари. морският транспорт няма аналог, тъй като там цената е по-ниска на тон, който се превозва.

Не смятам, че България ще бъде така силно засегната, дори от гледна точка на хранителни продукти. По-скоро това би повлияло на конкурентоспособността на отделни сегменти от българската икономика- тези, които изнасят."

България е част от ЕС и Еврозоната и има механизми и за подкрепа в случай на натиск, така че "няма пряк риск да се срути икономиката или нещо подобно". В момента обаче има наслагване на кризи в световен мащаб:

"Наслагването на тези всички кризи по-скоро ще се отрази не толкова пряко като някаква конкретна цена на бюджета, но по-скоро като изискване за по-високи антициклични буфери, за по-консервативна бюджетна политика

В процедурата по свръхдефицит, в която се намираме в момента, правителството няма да може да се изкуши към теглене на по-голям дълг. При процедурата по свръхдефицит се наблюдава не само дефицитът, даже това е по-малко наблюдаваното, от темпа на растеж на нетните първични разходи. По-големи дългови потоци означава увеличение на темпа на нетните първични разходи, говорим бюджетни, което реално няма да бъде позволено, тъй като ние сега влизаме в процедура на наблюдение на всеки 6 месеца по регламент 1264 от 2024 година".

Ножаров изтъкна, че съществуват 3 вида дефицит - на касова основа, на числена основа и структурен, а "всичко, което говори Министерството на финансите се отнася за дефицита на касова основа, който ЕС и Еврогрупата не го следят. Там дефицитът може да спадне следващата година, а дори и тази година, може да спадне на 3.8%, от което ЕК няма да се впечатли изобщо, защото на начислена основа дефицит ще остане между 4,9 и 5,1 и структурният дефицит ще остане 4,5".

Правителството ще бъде принудено да предприеме структурни мерки, категоричен е Ножаров пред "12+3".

"Най-сериозната нужда е в бюджета на НОИ, а също и в бюджета на НЗОК; преструктуриране на част от разходите за персонал и издръжка, тъй като към момента те са преструктурирани само за 40% от администрацията, а за останалата част -не. Делегирани дейности, сигурност, военни, учители, лекари - там няма нищо, а това е 60% от всичките разходи".

"Тази криза, която се получава в момента в Черно море, не е чак такава заплаха, но внася допълнителен сигнал към предпазливост и консервативен бюджет", обобщи експертът.