Арт зона

Репортаж

“Кармен“ на Залцбургския фестивал

сряда, 14 октомври 2026, 14:35

Сцена от спектакъла

Сцена от спектакъла

СНИМКА: Залцбургски фестивал

Размер на шрифта

Спектакълът, който гледах в прожекция на голям екран, ме остави с много противоречиви и преобладаващо негативни усещания за липса или за неразбиране на елементи от действието. Не заради музикалната страна, о, далеч не, всички солисти бяха изключителни, като започнем от изумителната Асмик Григорян, която явно няма да спре да ни изненадва със своите изключителни превъплъщения! Джонатан Тетелман също е много убедителен като Дон Хосе с всички състояния и душевни терзания, през които минава героят му, а и е много различен от постановките, в които съм го гледала. Кристина Мхитарян като Микаела е толкова убедително семпла и почти безинтересна като жена, че чак да ти дожалее, а пък на Давиде Лучано не му се налага да показва много мъжественост като Ескамилио, танцьорът/дубльор го прави много успешно. Не, особеното чувство се породи заради някои идеи на режисьорката, които ни оставиха в недоумение. Казвам „ни“, защото много от хората в публиката, с които разговарях, не бяха останали доволни от случващото се на сцената.

“Кармен“ не е от заглавията, които често фигурират в програмата на Залцбургския фестивал. Може би затова се очакваше с нетърпение срещата на режисьора Габриела Каризо – хореограф с италианско-аржентински корени и със собствена танцова трупа в Белгия, и диригентът от руско-гръцки произход Теодор Куренцис. Постановката на Каризо е силно визуална и съзнателно се отдалечава от традиционния образ на “Кармен“, като поставя акцент върху психологията, тялото и вътрешните импулси на героите. За мое голямо съжаление не познавам работата ѝ като хореограф, което сигурно щеше много да ми помогне да вникна в режисьорския ѝ прочит. Според в-к Льо Монд “Каризо пренася на оперната сцена своето виждане за прочит на произведението като смесица от хиперреализъм, физически театър и символика“.

В спектакъла, чието действие се развива в мина, през цялото време присъства танц. На сцената има седем танцьори, чиито движения изразяват подсъзнанието и вътрешните състояния на героите. Всъщност всяка сцена между певците е съпътствана или дори отиграна от танцьори. Говорни диалози няма, а това до голяма степен пречи за проследяване на действието, ако не познаваш в детайли произведението. Извън представянето на една обречена връзка, Каризо се стреми да направи осезаема ролята на средата, в която се намират героите, за развитието на историята и трагичния ѝ край; каква е ролята на семейните връзки, преди всичко на отношенията на Хосе с майка му. Майката на Хосе присъства на сцената и също е включена във взаимоотношенията между основните герои. Спектакълът е по-дълъг от обичайното – около 3 часа и половина, защото са включени испански и джипси мелодии от онова време.  

По публикацията работи: Росица Кавалджиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!