Безплатни занимания по оздравителна гимнастика в София

Безплатни занимания по оздравителна гимнастика за деца провежда Националната спортна академия "Васил Левски" по международния проект Stand Tall ("Стой изправен"). Инициативата е насочена към подобряване на стойката и двигателната активност на децата, като упражненията са разработени така, че да съчетават полезното с приятното чрез игри и използване на балони. 

В заниманията участват и студенти по кинезитерапия, за които проектът е възможност да натрупат практически опит. Първоначалният проект продължава до 05.11. Идеята е заниманията да не спират след приключването му, а да бъдат осигурени възможности за продължаване на работата с децата.

Водят разговори със Столичната община за възможност заниманията да бъдат разширени в район „Лозенец“. Желанието на организаторите е те да останат безплатни, но ако това не е възможно - се търси вариант за минимално заплащане.

Борислав Чонгов, председател на Асоциацията на физиотерапевтите в България и главен асистент в НСА споделя, че проектът е продължение на по-мащабна инициатива за профилактика на гръбначните изкривявания, плоскостъпието и наднорменото тегло при учениците. В предходни проекти, реализирани заедно с Лайнс клубове и чуждестранни университети са били прегледани 8649 деца в 5 и 6 клас.  Важно е да се прави разлика между действителните заболявания и нарушенията в стойката, които могат да бъдат свързани с начина на живот и двигателните навици, обясни Борислав Чонгов

"Основно ги разделяме на две групи, като едната е със заболявания, които се развиват, а другата е с лоши стойки. Няма нищо общо между двете групи. На едната група трябва да се обръща много внимание и там процентът е доста нисък. Процентът на истинска сколиоза, който открихме, беше около 4% от всички деца, като общо пък лошата стойка при децата беше 60%. Звучи много, но все пак ние ги изследвахме за много параметри. Тоест, ако едното рамо е по-високо - попада в графата "сколиотична стойка". Ако талиите не са еднакви — също. И като ги погледнем, децата, ако имат някакви отклонения, те попадаха в тази графа. Реално сме дали указания, като сме открили заболяване, сме ги насочили към личния лекар — той да провери, да удостовери дали наистина има такова изкривяване и по негова преценка да ги изпрати на ортопед или специалист".

При изследването на ходилата също са установени отклонения

"За ходилата при около 40 до 50% открихме, че има паднал свод, и само около 9% е истинско плоскостъпие.

Според Чонгов, една от основните причини за проблемите е недостатъчното движение. Тежките раници също могат да бъдат фактор, но не бива да се разглеждат като единствената причина за гръбначните изкривявания.

"Една тежка раница не може да бъде самостоятелна причина за гръбначни изкривявания. По-скоро е съвкупността от няколко фактора. Най-големият фактор е обездвижването".

Открихме и около 35% до 37% деца с наднормено тегло, което също е тревожно, при положение че за Европа са 27%".

Мирела Христова, главен асистент в Националната спортна академия, също участва в проекта. Според нея той има двойна полза — помага на децата да бъдат по-активни, а на студентите да видят как теоретичните знания се прилагат на практика.

"Така са избрани упражненията, че дори упражнението да не е извършено в оптимално добрия вариант, то пак носи своя ефект. Но за студентите това естрахотна възможност, защото рядко има такива групови занимания. Тези студенти, които в момента наблюдават програматадогодина, някои от тях, могат да станат обучители"

Балоните са един от отличителните елементи на програмата. Те превръщат упражненията в игра и помагат на децата да запазят интереса си към заниманията.

"Това е веселата част, защото за децата винаги трябва да има елемент на забавление. Те не са дошли, за да тренират. Самото упражнение може да бъде променено. То си остава упражнение, но може да бъде във вид на щафетна игра например. По принцип упражненията са избрани с цел да активират цялото тяло. Децата не са със същински гръбначни изкривявания. Те са с постурални нарушения. Във времето може да се развие като едно същинско гръбначно изкривяване, но в момента са просто с дефицит на мускулен контрол. Упражненията са подбрани така, че независимо дали едно дете е с малко по-изправен гръб, а друго — малко по-изгърбено, да бъдат подходящи за всички, точно защото изграждат мускулен корсет".

Емил Таранчев е на 26 години, студент 3 курс по кинезитерапия в НСА. Той определя работата с децата, като ценна възможност да се подготви за бъдещата си професия:

"Много е динамично и различно от това да го усвоиш теоретично и да го направиш на терен, както се казва, защото децата са различни, с различни нагласи за прилагане на упражненията. Различен подход трябва".

Таранчев е имал възможност да работи и в университет в чужбина, където е обменил опит със студенти от различни националности. Той е категоричен, че в НСА обучението е на високо ниво.

"Имаме възможност много да обикаляме по клинични бази с преподаватели. Самата база в ректората, която имаме, е много добра. Имаме функционални зали, които предоставят възможност за обучение. Клиничните бази също са много ценни, защото ни дават възможност да видим на терен, вече в реалността, как се работи с пациенти и изобщо каква е ситуацията в страната с тази професия. По пътя си в клиничните бази срещаме много различни хора, които са доктори, професори, специалисти и, разбира се, ние създаваме контакт с тях. Обменяме опит и, когато те ни харесат, на практика, предлагат различни стажове, дори да ходим доброволно да наблюдаваме пациенти. Това е много добра възможност, защото не всеки би го направил, особено в по-голяма болница.

Още се лутам между специалностите в кинезитерапията, но за момента се виждам да работя точно с деца, и то с неврологични усложнения, понеже това ми е любимото нещо от малък".

Предстои нова кампания за изследване на учениците от 5 и 6 клас в Столична община.

"Желанието ни е да можем през декември да направим графиците за посещение, защото в Столична община има около 200 училища. Ние имаме способността и организацията да преглеждаме по около 1000 деца на ден при добра организация, така че наистина вече сме направили и софтуер, който работи много добре. Ще се опитаме така да работи, че в момента, когато детето е прегледано, родителите ще получават на момента информация какво сме открили. През февруари-март, като имаме графиците, ще започнем по училищата да преглеждаме децата и след това им даваме различни инструменти. Първо ги насочваме към личен лекар, ако е нещо по-сериозно. Ако е функционално, ги насочваме към кинезитерапевт или рехабилитатор. Имаме инструкции къде да отидат. Имаме готови програми, които директно могат да изпълняват вкъщи, и съответно имаме и такива групи, които могат да посещават".