Автор:
Кармен Манукян
Интервю
"Лобно място на глухарче": за радостта, уязвимостта и етиката на думите
Интервю с Гергана Атанасова
четвъртък 15 октомври 2026 15:43
четвъртък, 15 октомври 2026, 15:43
Гергана Атанасова
СНИМКА: Кармен Манукян
Размер на шрифта
Какво се случва, когато радостта заслепява погледа ни за действителните цветове на живота? Може ли разумът да овладее емоцията, без да я лиши от нейната истинност? И какво ни връща към обикновеното, към малкото и на пръв поглед незначителното?
Това са част от въпросите, които постави поетесата Гергана Атанасова в "Нощен Хоризонт" при представяне на стихосбирката ѝ "Лобно място на глухарче".
Книгата отправя и едно послание - че радостта не винаги е безобидна, а понякога може да замъгли възприятията ни.
"Радостта е ненаситно око".
Според Атанасова радостта е притежаваща "онова по-детски ненаситно око", което може лесно да падне като фина мъгла над случващото се и да ни попречи да разпознаем действителните цветове на живота.
Така радостта се оказва не просто състояние на щастие, а и изпитание за способността ни да виждаме света в неговата цялост - с неговите противоречия, крехкост и скрити опасности.
"Музей на корабокрушенците" - когато морето бъде затворено
Стихотворението "Музей на корабокрушенците" изгражда образа на свят, решил да ограничи движението, смелостта и самата възможност за откривателство.
Морето е затворено, теченията са възпрепятствани, фаровете са понижени, а корабните дневници са превърнати в книги, в които не е позволено да се пише. Зад тази картина се разгръща метафората на общество, което се страхува от свободата и се опитва да подчини живота на правила и забрани.
Особено показателен е стихът:
"Плашехме се от липса на дървесина, не от липса на смисъл."
Тази мисъл насочва към една от съществените теми в поезията на Атанасова - опасността да се съсредоточим върху материалното и външното, докато постепенно губим чувствителността си към същностното.
В стихотворението редът е нарушен не от героичен подвиг, а от нещо съвсем малко и привидно незначително: "една раковина с шум в ухото". Именно този образ се превръща в знак за съпротивата на живота срещу опита той да бъде окончателно регулиран.
Поетесата вижда в завръщането към обикновеното и малкото възможност да възстановим връзката си с истински важните неща.
"Продължаваме да бъдем също толкова смъртни, също толкова уязвими и близки в това, че сме обикновени", отбеляза Гергана Атанасова.
Между интелектуалното и емоцията
Дали в стихосбирката надделява разумът или емоцията? Атанасова призна, че при работата върху книгата е изпитвала известно безпокойство дали интелектуалното начало не натежава прекалено много. В представите на читателя стихотворението често се свързва с непосредствено чувство, с първичност и емоционален порив. Самата авторка обаче не определя себе си като човек, който пише предимно чрез спонтанността на чувството.
"Сърцето винаги е предател. И слава на Бога, че е така, защото в противен случай щяхме да живеем изключително трудно само с единия разум", казва поетесата.
В тази реплика се съдържа едно от основните противоречия, които движат разговора - необходимостта да овладяваме емоциите си, без да се отказваме от тях, и да търсим разума, без да превръщаме живота в механизъм от забрани.
При оформянето на стихосбирката Атанасова работи съвместно с редакторката си Аксиния Михайлова, която определя като великолепен поет. Авторката подчертава колко важни са били за нея съвместният подбор на текстовете и самият процес на работа с езика.
Тъкмо този процес я кара да се замисли за равновесието между интелектуалното и емоционалното в книгата. В крайна сметка личното ѝ усещане е, че стихосбирката носи силно изразена етика.
Поезия с чувство за мярка
За Гергана Атанасова дистанцията между автора и неговата книга настъпва още преди появата ѝ пред читателите. В момента, когато стихосбирката започва собственото си съществуване, тя вече не принадлежи единствено на своя създател.
"Отдавна. Още в момента, в който очаквах тя да се появи, смятам, че вече има отделен живот", сподели още поетесата.
За книгата:
"Лобно място на глухарче" излиза в началото на август, а първите читателски реакции носят на авторката удовлетворение. Особено важни за нея са отзивите, в които разпознава потвърждение, че посланията на книгата са достигнали до своя адресат.
"В елегантната поезия на Гергана Атанасова формата и същността са скачени съдове, поставени в едно подвижно аристократично равновесие", Румен Денев
"Афористичност, бистрота и деликатна ирония", Яна Букова
"Поезия, нежна като слънчев лъч, който носи силата да ви прониже. И да ви напомни, че все едно колко яростно се сражавате със себе си, накрая си дължите милост. Гергана Атанасова е построила духовен дом, в който без илюзии се изповядва тихата вяра в човека, дори той да не я заслужава", Ина Иванова
Гергана Атанасова е автор на стихосбирката „Ковачът на слънцето“ (2009), отличена със съпътстваща награда от конкурса Южна пролет (2009). Носител е на награди от националните литературни конкурси Дора Габе (2006) и Добромир Тонев (2015, 2017). До 2025 г. е част от екипа на литературното списание Кула в Казанлък. Модератор е на литературни срещи. Работи като адвокат и медиатор. „Лобно място на глухарче“ (2026, изд. „Жанет 45“) е нейната втора поетическа книга. Редактор на изданието е Аксиния Михайлова, художник на корицата- Иво Рафаилов.
Още чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Гергана Хрисчева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!