България - на фокус в 19-ото издание на кинофестивала CinEast в Люксембург

До 25 октомври България е страна на фокус в 19-ото издание на кинофестивала CinEast – Фестивал на киното от Централна и Източна Европа, който ежегодно се провежда в Люксембург. Програмата "България на фокус" представя съвременното българско кино и култура чрез седем пълнометражни и два късометражни филма, срещи с български режисьори и артисти, Българска вечер и два концерта.

В програмата на кинофестивала CinEast са включени следните български филми: "Походът на амазонките" на режисьора Борислав Колев, "Странджа" на Пепа Христова, "Обувките на баща ми" на Христо Симеонов, "В ада с Иво" на Кристина Николова, "LUST" на Ралица Петрова, "Гадже" на Жорж Ванев и "Черни пари за бели нощи" на Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Съпътстващо събитие на кинофестивала в Люксембург е фотоизложбата "Кръстопът", която предлага различни гледни точки към живота и обществата в преход.

Сред шестимата артисти, които показват своите произведения е Веселина Николаева - една от водещите съвременни български артисти, работещи с наративна фотография. В изложбата в Люксембург участва със своя проект "Училище № 7".

"Кураторката Гражина Сидлеска събра шестима фотографи от Централна и Източна Европа, които сме работили по темата "Кръстопът". Някои проекти са по - актуални. Моят проект датира преди 20 години, но той дава друг поглед на контекста на кръстопътищата. Има истории, които са разказани през интимния поглед на микро-общества. Има фотографи, които в продължение на 4 - 5 години поддържат връзка с румънски имигранти, които правят избора да живеят извън Румъния. Защо тези избори са направени и какви са последствията от тях. Голямата дискусия на темата за кръстопътища е това, че когато пред нас има трудни решения, оперираме само с информацията, която имаме в момента, не знаейки кога ще бъдем афектирани лично, семейството ни, обществото. Една такава несигурност и обнадежденост едновременно има в тези серии. Изложбата може да бъде видяна по време на целия фестивал", каза Николаева.

Творбите на фотографите са експонирани в бившето бенедиктинско абатство Ноймюнстер, което днес е трансформирано в мащабен и оживен културен център.

"Този културен център е най - важният в Люксембург. Изложбата е подредена в едно голямо пространство, където има обособени три малки пространства, където понякога има едни автор, а понякога са показани две серии, които си комуникират през визуален език или тематично. Моята изложба е в едно пространство с един разказ за Молдова, какво е останало в архитектурния контекст на страната след социалистическия режим. Затова как има визуален сблъсък между новото и старото, когато хората се разхождат из улиците", обясни фотографката.

В изложбата "Кръстопът" Веселина Николаева участва със своя забележителен фотографски проект, озаглавен "Училище №7". Фотографиите показват емоциите, ежедневието и процеса на порастване на първото българско поколение след демократичните промени у нас, когато старите стереотипи са изчезнали, но новите все още не са напълно изградени.

"Моята фотографска изложба говори или изучава едно подрастващо поколение, един 12. клас в 7 СОУ в София, където прекарах една година от 2005 г. до 2006 г. Моята лична мотивация да направя това проучване, на което гледам като исторически документ, защото от антропологична гледна точка това е поколението, което навършваше 18 г. успоредно с България, ставайки на 18 години в своята собствена демокрация. Това е поколението, където неспособността да се предават знания между родители и деца, се усети много голяма, защото самите родители се чувстваха много затруднени с това да се адаптират и да дадат най - правилния съвет на децата си. Тази "американска мечта" много силно се проектираше върху децата в този момент. На мен ми беше интересно да проследя дали те се разпознават в тези мечти. Това усещане у родителите за липса на реализация, което те са имали в собствения живот, дали тази мечта са успели да преведат адекватно на децата си или децата се усещаха, че бъдещето им в България е несигурно или бъдещето им на друго място ще бъде по - удовлетворително. Като цяло "кръстопътища" е тема, която е много важна за Централна и Източна Европа от промените до сега. Едни стабилни или установени политически общества имат спокойствието да се предават знания, старото поколение да може да води новото, да създава стабилност. Това във времето, в което работих в 7 СОУ не се наблюдаваше и не се усещаше. Затова връщайки се назад, убедено мога да кажа, че поколението на 17 - 18-те е много по-различно от поколението преди 20 години. В книгата, която публикувах има много текстове. За мен е важно да се разглежда като исторически документ, защото показва начина, по който е мислело едно поколение", поясни още фотографката.

Веселина Николаева разказа още, че изложбата в Люксембург провокира интереса на хора от различни националности.

"Публиката на изложбата беше много различна - хора, които работят в посолства, на политически позиции, доброволци, хора от различни общности, включително и българска общност. Имаше хора, които намираха визуалните специфики, защото хората от Източна Европа много лесно можем да разпознаем визуалните специфики на нашите държави, архитектурата, израженията на хората. Имаше интерес и любопитство на хора идващи от Западна Европа. Хората останаха дълго, четяха текстовете, разговаряха, задаваха въпроси", разказа Веселина Николаева.

Кои бяха най-често задаваните въпроси? Към какво публиката проявява интерес и любопитство?

"За преживяванията ни с обектите, които сме снимали. Времето, което е необходима да се инвестира, за да се създаде усещане на доверие. За мен беше важно да инвестирам време в този свой проект, който отне една година. Присъствах по време на лекциите, на часовете в 7 СОУ, времето след часовете, груповите събирания, защото за мен беше важно да бъда приета като част от групата. Когато някой насочи фотоапарат към вас, езикът на тялото се променя. За мен беше важно да няма позиране, да няма театрална игра. Когато вече имах доверието на тази група 12- ци, аз можех свободно да се движа и да снимам без да променям това, което се случваше, което наблюдавах, за да може да бъде автентично, а не подправен образа, който аз рисувах. За мен беше важно това да не е само моята проекция върху тях, както аз ги виждам, а да се даде едно автентично лице на поколението", обясни фотографката.

Веселина Николаева е завършила професионалното си образование в Утрехт, Нидерландия. От 2001 г. работи на свободна практика като фотограф и преподавател. Печелила е редица международни награди, но казва, че най - силно за нейната работа говорят историите, които разказва с фотографията си.

Още чуйте в звуковия файл.