"Бриентри": Курсът обратно към ЕС е лек за рейтинга на британските лейбъристи

В условията на буксуваща икономика, подем на сепаратистите, засилващи се заплахи от Русия и охлаждане на отношенията със САЩ, курсът на премиера Анди Бърнам за дългосрочно сближение на Великобритания с Евросъюза е правилният избор и за мнозинството от съгражданите му, и за собствената му партия. Това коментира Роб Уотсън, политически анализатор на Би Би Си, в интервю за "Събота 150".

Важно е да се отбележи, че Анди Бърнам има и краткосрочна, и дългосрочна стратегия. В по-близък план той се фокусира върху предстоящата на 20 ноември среща на върха между Обединеното кралство и Европейския съюз, на която се надява на подобряване на условията по настоящото споразумение за Брекзит. Това включва въпроси като хармонизиране на стандартите за хранителните продукти, вноса и износа на стоки от животински произход, условията за студентите.

А иначе това, за което говори все по-настоятелно Бърнам, е всъщност началото на дебат, който ще продължи и след следващите парламентарни избори. Защото според него - и той е категоричен в мнението си - Брекзит е провал и Великобритания трябва да преосмисли отношенията с Европейския съюз. Той е за връщане в съюза. Но е ясно, че това няма да стане другата седмица или идния месец.

Две неща, според мен, движат тази политика на Бърнам. Първото е, че той е в лагера на онези, които са убедени, че Брекзит е катастрофален за британската икономика и до голяма степен са прави. Той все пак е политик, който е за по-голяма роля на държавата в икономиката и за повече държавни разходи, за което се изисква по-висок икономически растеж. Има обаче и политически елемент в заемането на тази позиция - към момента вече отчетливо мнозинство в британското общество е на мнение, че Брекзит беше грешка. Затова Бърнам съзира потенциал да трупа рейтинг чрез критики за Брекзит и лобиране за сближаване с Евросъюза.

Вероятно ще се опита да обедини един от двата блока избиратели, които се разделиха през 2016 година. Единият е на гласувалите тогава за оставане в Европейския съюз, а другият - за напускане. Бърнам би се радвал да привлече колкото може повече хора от първия блок и да отнеме гласове от либерал-демократите и зелените в полза на Лейбъристката партия.

Да, това също е част от съображенията на премиера. Защото се вписва в стратегията му за обединяване на вота против Брекзит. Не бива да забравяме, че част от този вот преди 10 години бяха и националистите в Шотландия и в Уелс. Електоратът на националистическите партии там е недвусмислено за по-тесни връзки с Евросъюза и дори за повторно присъединяване към него - ако се наложи и стане възможно - като независими Шотландия и Уелс. В този смисъл Бърнам работи и за запазване на целостта на Обединеното кралство.

Може би най-добре е да погледнем на въпроса през призмата на негативните последици от Брекзит. Независимата британска Служба за бюджетна отговорност - органът, на чиито икономически прогнози правителството се осланя при определянето на своята политика - изчислява, че Брекзит е довел до спад в производителността от около 4 процента годишно. Предвид мащаба на британската икономика, това означава пропуснат растеж в размер на около 100 милиарда паунда годишно. Огромни са пропуснатите ползи! Може би повторно присъединяване към единния европейски пазар и митническия съюз поне би спряло тази тенденция.

Ползите за Европейския съюз биха се изразили, на първо място, в засилване на търговията с Обединеното кралство. Защото Брекзит навреди икономически не само на нас, но и на европейските страни, които търгуват с нас. Но политическият и стратегическият аспект са не по-малко важни за Евросъюза. Завръщането на една от най-големите европейски икономики в съюза би било изключителен вот на доверие в него като политически проект. Особено когато това става в момент на усилваща се заплаха от Русия и на промяна в отношенията със Съединените щати, на които се уповаваме още от Втората световна война.

Ползата за Евросъюза ще е в посланието: "Вижте какво стана с държава, която ни напусна! Но Брекзит не проработи. И сега тя се завръща." Разбира се, това не означава, че някои европейски държави няма да имат сериозни опасения. Защото не е изключено след дълги и мъчителни преговори и повторно присъединяване на Великобритания някое следващо правителство отново да поеме към напускане.

Само ако са сигурни, че няма да се повтори драмата около Брекзит, тъй като тя беше изключително вредна и изтощителна за Европейския съюз. Великобритания тогава, и особено политиците, които бяха движещата сила зад Брекзит, направо влудяваха европейските политици. И те не искат това да им се случи отново. Анди Бърнам очевидно го разбира и съответно предлага дългосрочен дебат, от който да се разбере дали е възможен политически консенсус.

В момента това изглежда малко вероятно. Не е ясно как би могло да се постигне консенсус срещу консерваторите и реформаторите от една страна - които продължават да бранят Брекзит - и прогресивните лявоцентристки партии, които пък вече открито критикуват отделянето ни от Евросъюза. Но голямото „НО“ за политическите партии са британските граждани. Категорично мнозинство от тях смятат Брекзит за грешка и искат по-тесни връзки с Евросъюза, ако не и повторно присъединяване към него. Интересното е, че и европейците имат такива нагласи.

       

Това е много интересен момент, тъй като повдигането на въпроса от страна на Бърнам представлява предизвикателство не само за Бейдънок, но и за самия него. Защото е ясно, че руснаците ги устройва Брекзит - той отслабва Запада. Проблемът на Бърнам е, че след това заяви, че едва ли намесата на руснаците е била решаваща за резултата. Може би за да не излезе, че отрича легитимността на вота.

Бейдънок и останалите защитници на Брекзит пък внимават да не изглеждат наивни с отрицание на факта, че Русия се меси в демократичните процеси на западните страни - било то в референдуми като този за Брекзит, било то в парламентарни избори. Така че резултатът е деликатно положение и за двата лагера.