Нобеловата награда за икономика тази година е предупреждение за Тръмп

Американските икономисти Робърт Хол и Майкъл Уудфорд получиха Наградата на Шведската централна банка в памет на Алфред Нобел за изследванията си върху "микроикономическите основи на макроикономическата стабилизация".

Икономистът проф. Рихард Тол, който преподава в университета в Съсекс, следи от години Нобеловите награди и е убеден, че в тях винаги има и много силно политическо послание. Тази година посланието засяга отношенията на изпълнителната власт и централната банка в Съединените щати, обясни Тол пред БНР.

"Нобеловата награда се присъжда за фундаментални промени в начина, по който разбираме икономиката, и обикновено лауреатите са допринесли за това преди десетилетия. Робърт Хол, който беше на снимката вдясно при обявяването на наградата, в момента е на 83 години, а публикацията му датира от 1978-ма. Това е преди 48 години, вероятно преди много от вашите слушатели да се родят.

Но настъпи Голямата депресия. И тогава се появи Джон Мейнард Кейнс и каза: "Не, правителството може да направи нещо по въпроса. То трябва да стимулира търсенето по време на рецесия." Последва Милтън Фридман, който заяви: "Не, не. Трябва да се съсредоточим върху паричното предлагане. И това ще стабилизира икономиката." Малко по-късно се появи и Робърт Лукас и каза: "Не, и двамата грешите. Защото ако потребителите и фирмите предвидят какво ще направи правителството, те ще неутрализират ефекта, като променят поведението си."

Всъщност, тук следва работата на Робърт Хол, която е надградена от Майкъл Уудфорд, нали?

"Това, с което допринесе Робърт Хол, е да създаде модел, според който потребителите биха предвиждали действията на правителството, биха допускали грешки и в това отношение, и биха коригирали поведението си в очакване на това, което правителството ще предприеме.

За известно време това функционираше безупречно, или поне изглеждаше, че работи много добре. Преживяхме периода на "голямата умереност", когато икономическият цикъл, както и възходите и спадовете, бяха много по-малки и значително по-слабо изразени, отколкото в миналото. Повечето централни банкери смятаха, че това е брилянтна идея. А после, разбира се, настъпи финансовата криза от 2008 година, когато се оказа, че Уудфорд е сгрешил и че централните банки трябва да направят повече, да въведат макропруденциални регулации и други мерки. Но всъщност наградата му се връчва за прозрението, че централните банки трябва да управляват инфлацията и безработицата чрез лихвените проценти."

Повечето от централните банки, според мандата си, се придържат към този подход.

"Европейската и Английската централни банки правят именно това. Голямото изключение в момента е Федералният резерв в Съединените щати, където, според мен, по-голямата част от управителите все още мислят в духа на Уудфорд.

Но не е съвсем ясно какво е мнението на настоящия председател на ФЕД Кевин Уорш. Той балансира върху тънко въже - от една страна трябва да угоди на Белия дом, от друга - да насочи Федералния резерв и американската икономика към по-безопасни води. Мисля, че насаме той би искал да се съобрази с това, което казва Уудфорд, но публично не може да си го признае, защото се страхува от Доналд Тръмп."

Живеем в свят, в който глобалният ред, какъвто го познаваме, се разпада пред очите ни. Кризите просто се наслагват една върху друга и то с много висока скорост. Ще успее ли икономиката да отговори и на това предизвикателство?

"Определено има много неща, които се променят. Вече споменах финансовата криза от 2008 г. Тя определено промени начина, по който моделираме икономиката. Преди по-голямата част от икономистите биха ви казали, че това, което се случи през 2008, е невъзможно. Просто не би могло да се случи. Но се случи, нали? Така че очевидно нашите теории са били погрешни.

Мащабът на инвестициите всъщност е по-голям от този на бума в информационните и комуникационните технологии, който наблюдавахме преди 20 години. По-голям е дори и от бума, който следва при развитието на железницата и на парния локомотив. По-песимистично настроените хора наистина предвиждат, че предстои голям срив и че няма никакъв шанс парите, които в момента се вземат назаем, да бъдат върнати обратно."

Има ли политическо послание при избора на лауреатите за Наградата за икономика в памет на Алфред Нобел?

"Да, има политическо послание и то е, че начинът, по който Федералният резерв е бил ръководен в миналото, е начинът, по който трябва да бъде ръководен и в бъдеще. По същество тези, които присъдиха наградата, защитиха независимостта на Централната банка на Съединените щати от Белия дом. Не знам дали са искали да изпратят това послание, но изборът да бъдат наградени именно Хол и Уудфорд определено се възприема по този начин.

Разбира се, ако искаха да изпратят по-силно политическо послание, имаха възможност да изберат между други икономически разработки, които определено заслужават Нобелова награда. Едната е свързана с новите търговски модели, с които разполагаме. Начинът, по който администрацията на Тръмп се меси в международната търговия, е по-сериозен от начина, по който го прави в независимостта на Федералния резерв. Така че това би било по-силно политическо послание. Още по-силно би било да се присъди наградата на Ан Крюгер и Джагдиш Бхагвати за модела им за лобирането и корупцията в правителството. Това би било много звучен шамар по администрацията на Тръмп."