След сделката на Тръмп с Путин - високо напрежение между Вашингтон и Киев

Скорошен край на войната на Русия срещу Украйна едва ли може да се очаква, показаха серия изявления и действия на водещите фактори.

В отправна точка се превърна новината, че на фона на продължаващи и все по-смъртоносни за цивилното украинско население руски удари, президентът Доналд Тръмп се е споразумял с колегата си Владимир Путин Русия да достави на САЩ стотици, а при необходимост - още милиони тонове дизелово гориво. То поскъпна рекордно напоследък и Тръмп не крие амбициите си горивото по бензиностанциите да поевтинее преди предстоящите в началото на ноември междинни избори за Американски конгрес.

С указ Доналд Тръмп президентът отмени и редица санкции, ограничения и мита спрямо Русия, залегнали в подписания от него само преди месец ”Закон на Линдзи Греъм”, според който можеше да налага мита до 100 процента върху основните купувачи на руски петрол и газ. Американският президент изрази задоволство от своята сделка с Путин. "Това е голяма сделка. Става дума за огромни количества петрол, които постъпват в страната ни. И, честно казано, искам да благодаря на президента Путин”, каза Тръмп.

Договарянето на Доналд Тръмп с Русия предизвика изумление в редиците на собствената му партия. Конгресмени от Републиканската и техни колеги от Демократическата партия внесоха внесоха законопроект, целящ да блокира "корумпираната", по техните думи, сделка.

"Тази сделка няма да намали разходите за американския народ, който вече плаща цената за провалената война на Тръмп в Иран", заяви вносителят на законопроекта Грегъри Мийкс от Комисията по външни работи към Камарата на представителите на Американския конгрес. Реакция имаше и от горната камара.

В общо изявление четирима сенатори-републиканци и трима от Демократическата партия нарекоха действията на Тръмп "пълно предателство спрямо Украйна и директно финансово подпомагане на военната машина на Путин".

Украинският президент Володимир Зеленски изрази огорчение от американския си колега, чийто действия определи като "подарък за Путин, който няма да донесе мир".

"Това несъмнено означава повече пари за тази война, повече средства, с които да ни причиняват страдание. Това само подхранва Путин и му дава възможност да воюва още повече", каза Зеленски.

В отговор на острата реакция на Киев Доналд Тръмп заяви, че с Путин се разбира по-добре, отколкото със Зеленски и посъветва украинците да си изберат друг президент, тъй като украинският му колега не искал сделка с Русия и пренебрегнал предупреждението на Вашингтон да не атакува руските петролни рафинерии.

След тази задочна размяна на остри реплики Доналд Тръмп изненадващо обяви, че Русия и Украйна са се съгласили на "енергийно примирие", което влизало в сила незабавно. Москва отрече, като заяви, че с нея не са били съгласувани параметри на подобно примирие.

Украинският президент Володимир Зеленски декларира, че страната му ще спре атаките си по руски рафинерии, само ако Русия престане да нанася удари по енергийната инфраструктура на Украйна, а тези атаки продължават с неотслабваща сила.

Освен това Киев е готов да организира нови президентски избори, както настоява Тръмп, но за тази цел е необходимо пълно спиране на огъня поне за 60 дни, каза Зеленски. Такъв вариант беше отхвърлен от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, според когото Русия би спряла огъня само в деня на евенуталните избори.

А руският външен министър Сергей Лавров заяви, че, "Украйна не заслужава отсрочката, която едно примирие би дало, защото по време на каквото и да било примирие Европа ще може да натъпче Украйна с ново оръжие, за да продължи войната".

В края на седмицата публично изявление за хода на своята война направи и президенът Владимир Путин. По време на посещение в команден център той заяви, че Русия установява "зона за сигурност" на територията на Украйна по граница, която няма да подлежи на обсъждане при бъдещи разговори с Киев.

Докато от Москва и Вашигтон валяха предупреждения и закани към Киев, стана известно, че е бил ограничен достъпът на Украйна до американската сателитна система Starlink, чийто комуникационни възможности украинските сили използват за по-ефективна противовъздушна отбрана и за по-прецизно насочване на дронове.

Според агенция Ройтерс заповедта за ограничаването е била изпратена до Пентагона от Белия дом, но Доналд Тръмп заяви, че за ограничението не са отговорни нито той, нито собственикът на компанията Space X Илон Мъск.

Тази седмица четирима души бяха задържани в Германия във връзка с неотдавнашния пожар в разположена в Полша станция на системата Starlink.

"Варшава няма никакво съмнение, че руските служби стоят зад този акт на саботаж", заяви полският министър по въпросите на специалните служби Томаш Шемоняк.

Българските власти също обявиха, че разследват палеж на разположени близо до София антени за връзка със Starlink.

На целия този фон генералният секретар на НАТО Марк Рюте излезе с призив, очевидно насочен към европейските съюзници от Алианса - да засилят подкрепата си за отбраната на Украйна, особено за противовъздушната.

Великобритания ще ускори предоставянето на леки многоцелеви ракети, британско производство, които вече се използват за унищожаване на руски реактивни дронове, заяви британскят премиер Анди Бърнам пред пристигналия в сряда в Лондон украински президент Зеленски.

Непоклатима подкрепа за Киев декларираха и другите водещи европейски поддръжници на Украйна, изразявйки и недоволство от дизеловата сделка, която Доналд Тръмп сключи с Владимир Путин.

Според президента на Франция Еманюел Макрон, отстъпки пред Русия не трябва да бъдат правени. И според канцлера на Германия Фридрих Мерц, Москва трябва да бъде подлагана на натиск, а не с нея да бъдат сключвани сделки, както направи Тръмп.

"Русия ще преговаря само под натиск и затова поддържаме санкциите срещу нея. И трябва да ги усилим още повече. Русия очевидно не иска да се отзове на предложенията за мир и за преговори. Президентът Зеленски може да разчита на Германия в тази ситуация", заяви Мерц.

Подкрепата на Италия за Украйна премиерът Джорджа Мелони потвърди в реч пред италианския сенат. Според Мелони мирът, който всички искат, не означава Украйна да бъде оставена да капитулира пред Русия.

"Ако Украйна утре спре да се защитава, както мнозина предлагат, няма да имаме мир. Ще говорим за окупацията на една европейска държава и за завръщането на съветския империализъм. Никой никога няма да ме убеди, че капитулацията на хората, които защитават свободата си, може да бъде наречена "мир". Само справедливият мир може да защити Европа и нашите интереси", заяви Мелони.

В Черно море, този път съвсем близо до териториалните води на България, тази седмица дронове поразиха нови два търговски кораба. Единият от тях потъна заедно с повечето хора от екипажа. Пред посланика на Русия в България премиерът Румен Радев е заявил, че "София не разполага с категорични доказателства за произхода на използваните при нападенията дронове, но, че няма логика Украйна да унищожава собствените си кораби, а резултатите от тези удари са в полза на Русия".

Спешни мерки за противодействие на подобни удари станаха още по-належащи, като се има предвид също, че тази седмица, след вероятни удари, избухнаха пожари и на два кораба в териториалните води на Румъния.

Проблемът ще бъде обсъждан на извънредна среща на Съвета на НАТО, стана ясно след проведена в Брюксел среща на генералния секретар на Алианса Марк Рюте с президента на Румъния Никушор Дан и премиера на България Румен Радев. След срещата Рюте написа в планформата Х, че "НАТО подсилва готовността си по своя източен фланг, включително с увеличаване на способностите за борба с дронове".

Въпросът за сигурността в Черно море беше включен и в дневния ред на тазседмичната лидерска среща на страните от ЕС. В приетото от 27-те заключение по този въпрос се заявява, че "Русия е извършителят на атаките с дронове срещу търговски кораби в изключителните икономически зони на България и Румъния в Черно море" и се отправя призив да бъде назабавно възстановено безопасното преминаване за всички граждански плавателни съдове.

България и Румъния са изразили пред останалите страни от ЕС общата си позиция, че трябва да бъде наложен мораториум върху ударите по търговски кораби.

"Черно море е не просто зона за сигурност. То е изключително важен стратегически коридор за доставка на храни, на торове, на енергийни ресурси и милиони хора зависят от тези доставки", посочи в Брюксел премиерът Румен Радев.

Напрежението в Близкия Изток тази седмица отново се засили. Подкрепяните от Иран йеменски бунтовници хути нанесоха серия въздушни удари по межуднародното летище на саудитската столица Рияд.

Първата атака беше смъртоносна. Тя взе 12 жертви, сред които и гражданин на САЩ. Без жертви се размина удар с балистична ракета по административната сграда на петролната компания "Сауди Арамко" в град Дахран. Саудитска Арабия отвърна с удари по петролни съоръжения западно от йеменската столица Сана и атакува и други позиции на хутите в Северен Йемен.

В Ормузкия проток пък имаше нови атаки по танкери. Снаряд се е взривил на плавателен съд, докато той е излизал от Персийския залив, обяви Британската организация за морски търговски операции.

САЩ обявиха, че са извадили от строя товарен кораб, опитал се да пробие американската блокада на иранските пристанища. А Иран обяви, че танкер, превозвал над два милиона барела суров нефт, се е взривил, след като се е натъкнал на мина, минавайки през Ормузкия проток.

По-продължително прекъсване на производството и транспорта в Близкия изток може да доведе до допълнително поскъпване на енергията и другите суровини, предупреди тази седмица Международният валутен фонд. Според новата му оценка устойчивостта на световната икономика вече достига своите граници.

Седмицата донесе и новината, че папа Лъв Четиринайсети е диагностициран с белодробен рак. Във вторник 71-годишният глава на Римокатолическата църква претърпя операция, при която е отстранена част от десния му бял дроб. Ватиканът съобщи, че интервенцията е преминала "добре, по график и по план".

В петък беше съобщено, че "състоянието на Светия отец показва признаци на трайно подобрение и той отново може отново напълно самостоятелно да извършва обичайните си всекидневни дейности".

Обзора на водещите световни новини от седмицата чуйте в звуковия файл