Арт зона

Интервю

Кристиан Петков:

Поезията като израз на свободата, съпричастността и човешката уязвимост

Интервю с Кристиан Петков

понеделник, 19 октомври 2026, 11:24

Кристиян Петков

Кристиян Петков

СНИМКА: Калина Стоянова

Размер на шрифта

Студентът по български език, литература и история в Софийския университет и млад поет Кристиан Петков гостува в "Нощен Хоризонт".

В стихотворенията си Петков се опитва не просто да описва света, а да съпреживява съдбите на хората, които обществото често подминава. Темите за социалната уязвимост, отминаващото време и самотата са породени от наблюденията му върху живота на хората в неравностойно положение и от усещането за изолираност.

В творбите му присъства и меланхолията по отминалото време - осъзнаването, че някои моменти и срещи никога няма да се повторят. Тази тъга обаче може да бъде и подтик да ценим настоящето, да прекарваме повече време с близките си и да създаваме нови хубави спомени.

Поетът обръща внимание и на опасността човек да изгуби своята идентичност, когато се затваря в себе си или се стреми на всяка цена да се хареса на околните.

Свободата е друга централна тема в творчеството на младия автор. Петков я разбира като възможност човек да изразява мислите си и да живее според собствените си убеждения, без да накърнява правата на другите. В неговата поезия съдии и авторитети се превръщат в образи на ограниченията, които могат да бъдат наложени както от институциите, така и от хората около нас. Наред с личната свобода той поставя въпроса за вътрешните бариери, които сами изграждаме, и за смелостта да ги преодолеем.

Като свои литературни ориентири Петков посочва Никола Вапцаров и Пейо Яворов, а архаично звучащият език в част от стихотворенията му възниква естествено в процеса на писане. За него поезията е начин да осмисля времето, в което живее, да поставя неудобни въпроси и да напомня, че дори малките човешки действия могат да имат значение.

Той е повлиян от класическата литература, обича да чете и да пише всеки път, когато има възможност. Пише своята първа повест "Пълен кръг", която нарича експеримент, защото никога не е писал толкова дълго произведение. В него присъствието на съвременния човек - някъде между 90-те години на миналия век и 2020 г., се преплита в необикновена история за героя Огнянов, който желае да загуби всичките си пари, за да постигне щастие. 

Последният му разказ "Чума" разкрива темата за болното общество, завършвaйки с думите: "Направих всичко, което можах. Ако сами не могат да си помогнат, никой друг не може да ги спаси...".


Още в интервюто на Калина Стоянова с Кристиан Петков в "Нощен Хоризонт".

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!