Протестите в Албания: "Младите имат огромен ентусиазъм, обединени са"

Призиви "Изгорете парламента", полицейско насилие, запалено Министерство на образованието – така изглежда албанската столица Тирана през последните дни. Но какво всъщност се случва там и защо студентите са ядосани?

Записът, който чухме в началото, ни беше изпратен от Джениса Велиа, която в момента учи магистратура в Тирана и едновременно с това има една работа на пълен работен ден и друга, която е на непълен. Само по себе си това подсказва, че нещо не е наред.

"От първия ден искаме оставката на министър-председателя. Но не е само той или политическата му партия. Този протест е срещу всички политически партии, които имаме през последните 35 години, управляват ни едни и същи – или демократичната партия, или тази на социалистите. Наистина ни е писнало от тези стари хора, които си пълнят джобовете и нищо не правят за хората. Този министър-председател гледа от дома си как града гори и все още казва, че няма да подаде оставка. Хората не те искат вече! От четири месеца ти показват мирно, че не искат да те виждат като министър-председател и ти не ги послуша. После протестът ескалира и ти си затваряш очите и за това. Какво повече да направим?! Всички ученици са на улицата", казва Джениса Велиа.

Но каква е алтернативата за Албания? Появява ли се нова партия на хоризонта, която да обедини гражданите?

"Това прави протеста толкова дълъг и без решение. За съжаление, хората са изгубили доверието на почти всички. Има нови партии и аз лично не им вярвам напълно, макар по някакъв начин да ми се иска да е обратното, другите хора около мен също им нямат доверие. Тук-таме има някои имена, но нищо конкретно. В момента искаме оставка, защото нямаме доверие на никого", обяснява Джениса.

Как медиите в Албания, според Джениса, отразяват случващото се?

"Големите медии в Албания почти отказват да излязат и да отразяват протеста през последните четири месеца. За първи път се появиха може би две седмици след началото на протестите. Хиляди бяхме навън през това време, но те не ни обърнаха внимание. В момента два-три телевизионни канала ни отразяват и го правят от доста време, но те не са част от големите медии".

Ения Ходжа е минала през цялата система на образование в Албания – от началното училище, през дипломирането си като бакалавър в университета в Тирана. В момента учи магистратура "Политология и европейска интеграция", но в Залцбург.

"Много млади хора виждат следването в университет извън Албания като постижение. Не като нещо, което подлежи на избор, а като възможност за по-добър живот. Разбира се, би ми се искало младите хора в Албания да имат необходимите условия за своите академични проучвания или да има повече средства за подобряване на инфраструктурата и като цяло учебната програма да се подобри, но за съжаление, реалността е друга. Хубавото е, че поне има желание за промяна", казва Ения Ходжа.

Ения споделя и повече са своите приятели, които в момента са на улиците в Тирана.  Какви са техните емоции по време на протеста?

"Някои от тях, за съжаление, са били нападнати и хоспитализирани в резултат на полицейско насилие. Други пък са били арестувани, но за щастие, бяха бързо пуснати, не им бяха повдигнати обвинения. Наистина е страшно да знаеш, че хора, с които си пораснал, се борят за по-добро бъдеще и им се налага да се справят с несправедливи последствия. Те чувстват изобилие от адреналин, защото да си там и да се опитваш да пренапишеш историята, е нещо, за което мечтаем, откакто сме били деца и сме слушали нашите родители, баби и дядовци да говорят за комунистическия режим – все още мечтаем за по-добро бъдеще, независимо че се предполага, че вече сме демократична страна. Младите хора имат огромен ентусиазъм, обединени са за първи път от много години. Макар и да е страшно да си пред въоръжени полицаи, адреналинът, ентусиазмът и фактът, че правиш нещо важно за държавата си карат протестиращите да превъзмогнат страха, че могат да бъдат нападнати и да прекарат нощта в ареста или в болницата".

Каква подкрепа от преподавателите си получават студентите?

"Има разделение. Трябва да направим разграничение между професорите, които подкрепят протестите, но не го демонстрират активно и онези, които са излезли на улицата. Не бива да забравяме, че колкото и да са "За" цялото движение, това си има цена. И цената може да бъде работата им. Затова има преподаватели, които биха искали да излязат на улицата, но не могат да си позволят да загубят работата си. Поради тази причина трябва да бъдат по-тихи в подкрепата си. Същевременно има и такива, които застават с лицето си, подкрепят студентите, мобилизират ги, помагат им. Ако трябва да бъда максимално честна обаче – по-голяма част от преподавателите се опитват да възпрепятстват бойкота. Заради техни лични интереси, заради страха да изгубят работата си, заради личните им убеждения и недоверие към протестите. Някои заключват вратите на стаите, за да не могат студентите да си тръгнат или казват, че ще им наложат наказание, ако не дойдат на лекция на следващия ден. Но това вече не е студентски протест, към него се присъединиха и ученици от гимназиите. Така че предстои да видим през следващите дни дали тези заплахи ще продължат", споделя Ения Ходжа.

Джениса пък е активна в протестите от втория им ден в края на май. Оттогава до средата на октомври протестът е бил мирен. Както и тя самата спомена, студентските протести в момента и тяхната ескалация не бива да се разделят от антиправителствените протести, които повече от 140 дни събират хора из улиците на Тирана. Първоначално причината за недоволството е зелената светлина, която правителството е дало за инвестиране в остров Сазан, който от местна природна забележителност да се превърне в луксозен курорт. Инвеститорът? Джаред Кушнер, зет на американския президент Доналд Тръмп. По думите на Ения Ходжа, такава инвестиция е немислима, защото островът е защитена територия, но правителството променило закона по подозрителен начин без дори да се консултира със заинтересованите групи.

За Джениса акцентът обаче трябва да падне и върху липсата на отчетност, на добра здравна система, на качествено образование и малкото възможности за младите хора да изградят своето бъдеще в Албания. Желанието за промяна на протестиращите се е разширило в различни области, но недоволството им остава насочено към едно място – управляващите. А от 2013г. насам първата политическа сила в Албания и министър-председателят са едни и същи – социалистите начело с Еди Рама. На този етап обаче Еди Рама няма намерение да подава оставка. Но и да подаде, ако изходът от нови избори е отново победа за неговата партия, какво следва – на този въпрос Джениса отговори емоционално и се върна в следобеда и нощта на 15-ти октомври. Редно е да направим уточнението, че това, което тя споделя, е лично преживяване и за част от твърденията ѝ не са налични доказателства все още.

"Ако след това, което се случи през последните дни – ние бяхме тероризирани, повярвай ми, бяхме тероризирани. Ако тези хора отново спечелят, това ще бъде краят на света. Чувствам се сякаш съм в диктатура. Хората биват разхвърляни из улицата. Няма значение дали си от протеста, или не, ако просто се разхождаш, полицаите могат да те спрат и качат в коли, които дори не си сигурен дали са полицейски, нито пък накъде ще те отведат. Четири месеца протестирахме мирно и щом това не води до промени, ситуацията става различна. Протестите ескалираха, но преди няколко дни все още можеше да излезеш навън. Може да те арестуват, но това не е страшното в случая. Ще те отведат полицаи, ще те качат в полицейска кола и ще отидеш в полицейския участък. Но от четвъртък следобед те ни пръскат с нещо много, много силно, което прави невъзможно да стоиш навън. Хващат млади момичета и момчета и ги бият, дори не се страхуват от камерите и че някой може да ги заснеме. Те ще те нападнат и набият – шест-седем човека срещу един. А пострадалите са буквално деца на възраст петнайсет-шестнайсет-седемнайсет години. Даже в четвъртък арестуваха десетгодишно дете. Десетгодишно дете!

Започнаха вече и случайни минувачи да арестуват, за да покажат, че не е безопасно да се разхождаш навън. Но това дори не са полицаи. Не знаем кои са. Дори не носят полицейски униформи. Аз съм уплашена, приятелите ми – също, всички сме уплашени, защото тази ответна реакция ни кара да не можем да протестираме, това е диктатура, не е нормално. Иска ми се да добавя и следното – виждала съм, всички сме виждали много подозрителни, страшни, въоръжени и маскирани мъже и си мислим, че са част от някоя групировка, защото не са полицаи. Ходят из протестиращите, мои приятели са ги забелязвали, и проявяват насилие към нас. Моите приятели и аз сме виждали полицаи, които не носят албански полицейски униформи и сме ги чували да говорят на английски, а не на албански. Ако им говориш на албански, няма да те разберат и не ти отговарят, което ни навежда на мисълта, че се взимат полицаи и извън Албания".

От разговора ни с Джениса досега полицейска кола се вряза в протестиращи, полицаите стреляха с гумени патрони и бяха призовани специалните антитерористични сили в Албания да застанат срещу протестиращите.  

Какво обаче мисли Ения за подпалването на министерството на образованието?

"Това има повече символно значение – да се противопоставиш на орган, който се смята за недосегаем. Ще се повторя – осъждам насилието и вандализма, защото може да нарани хората. Не става въпрос просто за сградата, нея можем да я построим наново, но човешкият живот не може да бъде върнат. Имам и друго притеснение, което споделих с приятели – някои частни бизнеси са атакувани също, а не само публични институции. Това е граница, която ние трябва да поставим, защото каузата не е срещу тези частни бизнеси, така че не смятам, че те трябва да страдат от кражби и прочие, но хората, за съжаление, са искали да видят това и са имали нужда да видят това".

Очакванията на студентките Ения Ходжа и на Джениса Велиа са протестите да не утихнат и да продължават, докато не постигнат целта си – поемане на политическата отговорност от правителството и оставка. А бъдещето за двете момичета остава неясно.

"Нивата на миграция се увеличават все повече и повече. Аз самата съм мигрант, а всъщност ми се иска да съм с моите приятели и да се боря за по-добро бъдеще за нас. Тези проблеми са налице от години, много години и вече сме стигнали до момента, когато да кажем "Стоп". Искаме отговорни хора, които да ни предоставят възможности, а не да ни ги отнемат. За много от протестиращите заключението е, че промяната трябва да дойде сега. Малките обещания не са достатъчни. Аз с удоволствие бих се върнала в моята страна, за да ѝ помогна. Това беше и моят първоначален план – да получа по-добро висше образование и да се прибера вкъщи, за да работя за европейската интеграция и изготвяне на полезни политики. Бих искала щом приключа с моето образование, да се установя вкъщи", признава Ения Ходжа.

"Този момент, в който се намираме в момента, е много важен за бъдещето ни. Ако след всички тези протести останем със същите политически фигури и нищо не се промени, тогава този министър-председател може да прави каквото си поиска и ние да не можем да го спрем. Буквално може да продаде нашата земя. Ако дори тези протести не са достатъчни, за да го спрат, мисля, че сме обречени. Ако нищо не се промени, за съжаление, ще потърся алтернативи извън държавата ми", споделя Джесина Велиа.