Теджон Ли: Всичко е по предложение на маестро Илиевски

Вторият концерт от новия сезон на Радиосимфониците ще се състои на 21 октомври, от 19:00 часа, в зала "България" в София. Заедно със симфоничния радиооркестър на сцената ще бъде и Смесеният хор на БНР, подготвен от Любомира Александрова. Останалите изпълнители ще бъдат гости от чужбина – солистите Стефано Бу и Рийс Дженкинс, детски хор от Южна Корея и също оттам – диригентът Теджон Ли.

Диригентът сподели за БНР, че е бил поканен да дирижира в България от диригента на радиооркестъра Константин Илиевски:

"Всичко е по предложение на маестро Илиевски. Той ме покани да гостувам в България и каза, че трябва да бъде изпълнен нов реквием, написан от корейска композиторка, а към това ще бъде добавена пиеса от български автор. Веднага приех, защото аз съм много отворен към новата музика. Разбира се, като класически музикант, обичам да дирижирам стандартния класически репертоар, понякога и опера, но често трябва да представям и съвременна музика, така че не е нещо ново за мен.

Постарах се да проуча каквото мога за Красимир Кюркчийски. Името му е наистина трудно за произнасяне. Той е много известен български композитор, учил е при Дмитрий Шостакович. Бих казал, че Кюркчийски е като Бела Барток за България с неговите изследвания за фолклора. Мога да кажа, че ми напомня и за Арво Пярт. В тази Ария за струнни чувам нещо от средновековния органум. Усещането за античност той съчетава с автентичния фолклор по много уникален начин. Музиката е много красива, за мен тя рисува някаква драма, но не бих могъл да изразя всичко с думи. Не знам дали това е типично за българската музика, но определено е уникален стил.

Теджон Ли познава оперната прима Веселина Кацарова, защото тя преподава в родния му Сеул. Там се е срещал и с цигуларя Светлин Русев, който беше концертмайстор на Сеулската филхармония, а съпругата на Русев е била състудентка на маестро Ли.

От Илиевски маестрото разбрал, че е поканен да дирижира именно "Реквием за мир - Чеджу 4.3" на Хьоджин Мун, сподели той за "Хоризонт до обед":

"От него научих, че това е почит към трагични събития, които са се случили в Корея. Дори разбрах каква е историята от текста на Реквиема. Всяко дете в нашата страна, разбира се, я изучава в училище, но по този начин сега аз можах да се заровя в дълбочина и смятам, че точно сега е много подходящ момент да се изпълнява тази музика, заради всичко, което се случва по света.

Когато кажем "реквием", веднага се сещаме за творбите на Верди, на Моцарт или Берлиоз, но този Реквием е изцяло нова композиция. Хьоджин Мун не е професионална композиторка. Тя е пианистка, но никога не е изучавала композиция в академична среда. Затова и подходът ѝ е различен. Мога да го определя като много интересен и новаторски, а моята задача е да го поднеса на публиката на най-високо ниво".

"Дирижирал съм латиноамериканска, финландска, френска музика, японски и китайски автори. Подобен опит разширява неимоверно моя мироглед и въображението ми, защото не може само Моцарт и Шуберт. Изпълнението на нова музика е като да научиш нов език", споделя маестрото, който над 15 години е учил и работил във Виена:

"И в Гимназията по изкуствата, и в Университета в Сеул винаги в основата на образованието ми е била виенската класика. За мен не беше непозната тази култура, когато пристигнах във Виена, за да уча музика. Но за мен не беше важно само да уча там, за да получа диплома. Второто най-важно нещо беше да се потопя в културата. Почти всяка вечер бях в Музикферайн или в Щатсопер. Цялото си време, часове наред, прекарвах в слушане на репетиции, концерти, спектакли. Това имаше огромно значение за развитието ми. Ходех по музеите и галериите, за да обогатявам знанията и културата си, защото това, което изучаваме в училище или университета, не е достатъчно".

Теджон Ли завършва престижния Виенски университет за музика и сценични изкуства, където специализира дирижиране и оперна подготовка. Работи като асистент-диригент в "Театър ан дер Вийн", където натрупва значителен опит в областта на оперната продукция, репетиционния процес и работата в тясно сътрудничество с певци и оркестри. В биографията му се изброяват като негови ментори значими имена в съвременното диригентско изкуство.

"Имах огромния късмет да уча при големи диригенти. Бях в класа по дирижиране на легендарния маестро Урош Лайовиц, но понякога имах шанса да ми преподават и други легенди като Зубин Мета, сър Саймън Ратъл и Бернард Хайтинк. Виена е истинско чудо, но не е само изучаването на дирижирането. Голямото ми щастие беше да мога да разговарям лично с тях. Например при маестро Ратъл бях на майсторски клас, но след това го посещавах многократно и сме водили дълги разговори след концертите му в Музикферайн с Виенската филхармония. След един такъв концерт той ми сподели, че още от съвсем млад дирижира музиката на Малер, но с възрастта открива тотално нов свят в същите партитури. Говорихме за това повече от половин час. Не всичко можеш да научиш от нотите, трябва да натрупаш знания и опит с времето. Подобни срещи и разговори допринасят много".

"Малко ми е трудно да кажа дали Сеул е културна столица. В някои отношения – да. Например K-pop музиката е начин за забавление и всички са луди по нея. Но не е лесно да откриеш книжарница, ако искаш да си купиш книги. Има също така и много галерии, но са за съвременно изкуство, трудно се намират класически пространства. Всички следват модата и в Сеул сякаш само това се търси – какво е новото, какво е модерното сега. Разбирам, че технологиите водят света към бъдещето, но аз не съм съвсем доволен от посоката. Да, има новости, но какъв е смисълът от тях? Когато съм във Виена, да, някои хора казват, че е остарял подход, че е твърде консервативно, но за мен има смисъл, защото се правят исторически връзки. В Корея туристите могат да видят древна архитектура, съкровища, но самите корейци искат друго – винаги търсят най-новите технологии. Точно затова на мен ми е приятно да идвам в Европа.

Чувал съм много за България, за храната и за културата ѝ. Сега имам шанса да ги открия. Имаме засилени репетиции с оркестъра и хора, но когато ми остане свободно време, ще изляза. Искам да посетя православен храм. Знам, че в България са събрани различни култури".