От деня

Интервю

Проф. Монхе: Страхът от крайната десница трудно ще повлияе на изборите в Испания

Интервю с проф. Кристина Монхе

сряда, 21 октомври 2026, 07:46

проф. Кристина Монхе

проф. Кристина Монхе

СНИМКА: Личен архив

Размер на шрифта

Испанският премиер Педро Санчес разпусна парламента и предизвика предсрочни избори на 29 ноември. На фона на протести срещу високите цени на жилищата и скъпите наеми, воденото от него правителство не успя да убеди депутатите в необходимостта от законодателни промени за овладяване на кризата. Поредното бламиране на проекти в парламента доведе до решението за провеждането на избори. Социологическите проучвания сочат като бъдещи победители опозиционната Народна партия и крайнодесните от "Вокс".

Ще се превърне ли протестната енергия в реални гласове за социалистите и защо Санчес предизвика предсрочни избори за втори път в последните три години - интервю с проф. Кристина Монхе - политолог и преподавател в университета "Комплутенсе" в Мадрид.

Проф. Монхе, как оценявате решението на премиера Педро Санчес да разпусне парламента и да свика предсрочни избори? Това ли е правилният ход в този момент?

Мисля, че решението на премиера трябва да се разглежда в конкретния контекст - вълната от протести за правото на жилище и смъртта на 87-годишната Мари Кармен, чието принудително извеждане предизвика това обществено недоволство. В момента общественият дебат е изцяло доминиран от тези теми - достъпността на жилищата и социалната политика. А това е рамка, която може да облагодетелства левицата и самия Педро Санчес. Трябва да се има предвид, че левицата тръгва към този вот от много слаби позиции. Избори трябваше да се проведат най-късно до юни или юли следващата година. Така че, според мен, министър-председателят е преценил, че провеждането на избори по-рано е по-изгодно за него и социалистическата партия. Има обаче и втора причина от гледна точка на политическата философия. Настоящото коалиционно правителство до голяма степен е наследник на протестното движение "15М" - известно още като "Възмутените" - масовите граждански и социални протести срещу икономическата криза и политическия елит, започнали на 15 май 2011 година. Лявата формация "Сумар", която е коалиционен партньор на Санчес, е пряк продукт на онова обществено недоволство. Социалните права и жилищната политика са ядрото на тази власт. Когато стана ясно, че в парламента вече няма мнозинство за ключови реформи в тези области, за Санчес стана практически невъзможно да обоснове завършването на мандата на правителството.

Доколко протестната енергия може да се превърне в реални гласове на 29 ноември? Според всички социологически проучвания Народната партия и "Вокс" ще съберат по-голяма подкрепа от социалистическата партия и по-малките леви формации.

Социалното недоволство никога не се превръща автоматично в гласове за една или друга партия. Преди 15 години движението "15M" беше последвано от абсолютно мнозинство за консерватора Мариано Рахой. И отне четири години енергията от онези протести да се отрази в урните. Логиката на улицата и тази на изборите са напълно различни.

Целта на левицата тук не е да привлече гласоподаватели от десницата, а да мобилизира собствения си електорат. В момента между 1 400 000 и 1 500 000 души, гласували за прогресивните партии през 2023 година, сега казват, че няма да отидат да гласуват, или че се колебаят дали да го направят. Тези хора могат да бъдат привлечени единствено ако разговорът се води за социалните права, а не ако фокусът бъде изместен върху миграционния натиск в Сеута или сигурността. Задачата на левите партии е да използват този благоприятен за тях обществен климат, за да върнат разочарованите си поддръжници в изборните секции.

От друга страна, кризата в Сеута все още е налице и опозицията започна кампанията си оттам. Доколко ситуацията в испанския анклав ще повлияе на вота?

Опозицията избра да започне кампанията си от Сеута в деня на националния празник на Испания, за да наложи своя дневен ред. В момента се води първата голяма изборна битка - битката за рамката на дебата. Прогресивните сили искат разговорът да бъде за жилища, социални и трудови права, докато десницата се стреми да го насочи към миграцията, сигурността и корупционните скандали. В същото време посещението на краля и кралицата в Сеута и Мелийя прекъсва една 20-годишна историческа аномалия, но може да предизвика реакция от страна на Мароко. В зависимост от реакцията на Рабат през следващите дни, темата за южната граница може силно да повлияе върху това кой дневен ред ще надделее.

Ходът на Санчес е до някаква степен повторение на решението му от 2023 година. Какви са разликите между 23 юли 2023-а, когато се проведоха предишните парламентарни избори, и 29 ноември 2026 г.?

Много са. Двата момента не си приличат по нищо. Ситуацията днес няма нищо общо с тази от юли 2023 година. Тогава свикването на изборите беше голяма изненада след тежката загуба на социалистите на местния вот. Днес левицата няма добри социологически показатели, но не идва от изборно поражение.

Втората голяма разлика е ролята на крайната десница. През 2023 г. Испанската социалистическа партия използва плашилото от влизането на партия "Вокс" във властта, за да мобилизира своите поддръжници. Към днешна дата крайнодесните участват в управлението на четири автономни области и десетки общини, и проучванията показват, че имат около 20% подкрепа. Страхът от крайната десница вече не работи със същата сила, защото тя се нормализира в очите на обществото. Санчес има нужда от собствена положителна оферта, а не само от плашене с опонента.

Третата разлика е в лявото пространство. През 2023 г. формациите вляво от социалистическата партия успяха да се обединят и спечелиха 30 депутати. Днес, броени дни преди крайния срок за регистрация на коалициите, те са в състояние на разгром и все още не се знае дали ще се явят заедно. В същото време десницата е много по-консолидирана отпреди и управлява на много места.

На този фон е възможно и завръщането на Карлес Пучдемон в Испания и участието му в изборите. Как би могло да се отрази това на вота, според Вас?

Ако Карлес Пучдемон наистина се завърне, то ще бъде, защото неговата партия "Заедно" вижда в него важен изборен коз. Партията тръгва от много лоши позиции в проучванията, след като именно те бламираха правителствения декрет за жилищата и може да се каже, че по някакъв начин допринесоха за разпускането на парламента и свикването на тези избори. В Каталуния фигурата на Пучдемон може да спаси отчасти техния резултат.

В национален мащаб обаче завръщането му играе изцяло в полза на десницата. По-умерените и центристки гласоподаватели на социалистите така и не разбраха отстъпките към каталунските дейци за независимост и амнистията спрямо тях. Физическото присъствие на Пучдемон може окончателно да ги демотивира да гласуват за Испанската социалистическа партия. От друга страна, неговата фигура е перфектният мобилизиращ фактор за "Вокс" и Народната партия, за които той продължава да бъде основният символ на заплахата за единството на Испания.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!