От деня

Новина

Петър Поспихал: Репресивната власт през 80-те не усещаше отговорност

четвъртък, 22 октомври 2026, 11:16

Петър Поспихал

Петър Поспихал

СНИМКА: Ани Петрова

Размер на шрифта

Тази седмица посолството на Чешката република в България, съвместно с Софийския дискусионен форум и Културния център на Софийския университет, отбелязаха на специално събитие 90-годишнината от рождението на Вацлав Хавел с вечер, посветена на неговото наследство. Концепцията на Вацлав Хавел за живот в истина и днес звучи не като носталгия по едно отминало време, а като належащ въпрос към настоящето

Петър Поспихал - ключова фигура от Чехословашкото дисидентско движение и дългогодишен посланик на Република Чехия у нас, един от най-младите съратници на Хавел от времето, когато е дисидент, сподели за БНР:

Ценностите не се променят като такива в абстрактния смисъл на думата. Но конкретните обстоятелства променят контекста, в който говорим за ценностите, в който говорим за идеали. Съвсем в друго положение сме 30 години по-късно, в друг период на развитието на едно общество, чешкото или българското. Въпросите, които стоят пред нас, са други. Други и не само пред нас, а пред цяла Европа, целия свят, който е много непокоен, много сложен и напрегнат. Трябва да се замисляме отново, този път по-интензивно и по-сериозно, как тези идеали, които са в нас, да ги осъществяваме в сегашните условия и в предполагаемото бъдеще".

Всеки от нас сам в себе си решава дали ще говори истина или малко се огъва и търси пътя си помежду препятствията. Има различни стратегии и различни форми на истина. Има една обществена истина, да кажем, която се формулира доста по-трудно, и някаква морална истина, някакви морални ценности, които не би трябвало да бъдат зависими от конкретните обстоятелства, понеже са вечни. Има и медиална истина - нещо много тънко. Знаем, че нашият свят сега е медиален свят - сложна ситуация.

Предупреждението на Хавел във "Властта на безвластните" за лъжата, която се превръща в споделена реалност е било написано в тогавашната ситуация, но според Поспихал не се сбъдва в момента:

"Мисля, че не. Нашият свят е много по-сложен. Има различни течения, различни форми на изразяване, различни социални групи. Няма тук никаква елементарна схема - "ние" и "те". Днес са на власт едни, после други. Трябва да общуваме помежду си и с убеждение, че някой от тези, с които общуваме, може да стане на власт. По-сложно е".

Хавел се запознава в затвора с Поспихал, който сподели в "Хоризонт до обед", че е бил от първите членове на "Харта 77":

"Бях в затвора, когато бях на 18 години. Той знаеше за мен, понеже защитаваше и тези мои приятели, с които бяхме заедно съдени. И му се струваше, както и на другите, че да затварят 18-годишен човек не може да се приеме спокойно. Затова той знаеше за мене. Запознахме се няколко години след това - през '82-ра, в затвора в Пилзен. В затвора има много различни хора и ние, които се смятахме за политически затворници, поддържахме контакт помежду си. Разговаряхме. Съвместното пребиване в затвора дава по-близко приятелство, повече емпатия. Хората са чувствителни един към друг.

След това приятелството не беше кой знае колко интензивно. Бях в Бърно, той - в Прага. Аз го посещавах там, той вкъщи веднъж ме посети. Имаше много различни хора, дейности, активност на "Харта 77", после той стана президент. Там в този период сътрудничих с него и се занимавах с Централна и Източна Европа".

Петър Поспихал сподели, че не си е представял тогава как ще изглежда светът днес:

"Всички сме устроени по такъв начин, че смятаме, че едно бъдеще ще бъде някакъв вид продължение на това, което живеем досега. Всъщност никога не е така. Има много непредвидими влияния, ситуации и случки. Тогава беше доста ясно, че ще се развива някакъв съвсем нов етап, друг етап. Това показваше, че ще има нещо съвсем ново и че трябва да мислим за бъдещето малко нестандартно, че трябва сами да определяме каква ни е целта, да я пазим, да я следваме. Тогава се заговори за връщането в Европа, присъединяването към НАТО, към ЕС, Европейската общност. Беше съвсем друг период, друг наратив от 80-те години.

С какво се различава именно – това е отговорността. Бих казал, че репресивната власт през 80-те години, да не говорим за по-давните времена, не усещаше никаква отговорност. На тях все им е едно какво ще стане, само да държат властта. А ние, като станахме- Хавел, а тук - Желю Желев и в другите страни - другите - на върха на властта, знаехме всички, че това е огромна отговорност, че едва ли можем достойно да изпълним всички очаквания".

Петър Поспихал разказа за сътрудничеството между дисидентите в Чехословакия, България, Полша и с другите страни във втората половина на 80-те години

С България, както е известно, нямаме обща граница, така че можехме само по телефона, което стана рядко. Опитвахме се да поддържаме контакт, да събираме информация, да публикуваме в нашите "самиздат" или по други начини, информация какво се случва в другите страни на тази част на Европа, за да можем да усещаме повече солидарност, повече съвместна посока. Знаехме, че никой няма да промени положението в собствената си страна само заради своето желание, че има много глобални аспекти, много европейски аспекти и геополитика - Горбачов , промените в Щатите. Във втората половина на 80-те години вече по-открито се заговори за други страни, даже за Съветския съюз, за Русия. Това много помогна след '89-а, защото отношенията между, например, президентите чехословашки, после чешки, и български бяха много хубави, не само заради това, че бяхме от една и съща част на Европа, а и заради това, че имаше подобни идеали, подобно виждане на света, подобен опит от репресии".

Интервюто на Валерия Николова с Петър Поспихал можете да чуете в прикачения звуков файл.

По публикацията работи: Венцислав Василев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!