От деня

Новина

Впечатляващи филми в Българския павилион на Венецианското биенале

четвъртък, 22 октомври 2026, 11:56

Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, с куратор Мартина Йорданова и Десислава Димова, комисар на българското участие

Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева, с куратор Мартина Йорданова и Десислава Димова, комисар на българското участие

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Българският павилион на Венецианското биенале впечатлява международната публика. Четирите представени на него художнички не живеят към този момент в България. Затова и представянето на проектите им - четири филма с различна концепция - пред българската публика е изключително интересно. Дамите разказаха пред БНР за проектите си.

Венета Андрова представя своя 3D анимационен филм "Spray and Pray":

"Това е 15-минутен спекулативен документален филм, който е изцяло 3D анимация. Филмът е за дезинформационните инфраструктури в онлайн пространството. Първоначално всичко тръгна от въпроса дали машинно генерираното съдържание може да бъде разпознато автоматично от друга машина, от Изкуствен интелект. Докато проучвах дезинформационното пространство в България като цяло, попаднах на така наречените сайтове – "гъби". Интересът беше насочен не само към какво точно разпространяват тези сайтове, а как мога да документирам също така и да говоря за една система, която е концептирана да бъде невидима. Сайтовете-гъби са псевдоновинарски платформи. Изглеждат като медии, но всъщност съдържанието им се повтаря. Това е известно в изследователските сфери като information laundering, тоест пране на съдържание, когато бива публикувано от най-различни медии, придобива някаква легитимност.

Заглавието е на английски. То идва от военната терминология – да стреляш на посоки и реално каквото улучиш, което е и идиом. И аз го намерих за много подходящ. Целият филм е изграден като експериментален филм, в който има интервюирани хора и това, което ги свързва е тази тъмна гора, в която тази гъба говори с гласа на системата. Той говори с реалните заглавия. С избухването на генеративния изкуствен интелект нещата се изменят, също процесите се изменят, начините се изменят, методите се изменят, но винаги имаш човешкия елемент и човешкия труд".

Гери Георгиева живее в Лондон от 1989 година и оттогава не е спирала да се занимава с изкуство. Нейният филм се казва "Каменният дъжд на Сибила" (или "Sibyls' Dun Shower of Stones"):

"Това е структура от екрани. Работата е направена през 2020 година. Работих с една писателка върху сценарий, където аз се явявам като водеща на новините и говоря едни истории, които са предсказания и пророчества… Аз се явявам в ролята на водеща на новини, но съм като една от древните сибили, чрез чиито тела и устни говори Бог.

За родното пространство между войната и розите говори Райна Тенева - видеохудожник. Филмът е едно пътуване назад към Казанлък и долината около "която е заклещена в едно клише между рози и оръжие, и между красота и насилие":

"Мисля, че във Венеция българската публика беше разстроена от моя филм. Имаше някакви много такива чувства, дълбоки, някак си се извикват. Може би, когато нещо е, разбира се, част от някаква национална репрезентация, заедно с работите на другите художнички, с които правим тоя общ проект. В България мисля, че хората бяха по-отпуснати и някак си беше много забавно за хората да гледат".

Науката е засегната в последния представен филм. Мария Налбантова представя "Блатна песен" - част от дълго проучване, свързано с темата за влажните зони, за промяната на екосистемите, за пресушаването и изчезването на водата и възстановяването:

"В Драгоманското блато земята след пресушаване е използвана за земеделска територия, за монокултура. И това продължава около 50 години. Сдружение за дива природа "Балкани" започва да реализира различни възстановителни дейности там. За мен беше интересно това пространство – от една страна, заради метафората, свързана с блатото, за затъването, за това как, попадайки в едни такива несигурни терени и територии или състояния, как можем да излизаме оттам.

Функцията на изкуството е да създава едни пространства, в които, от една страна, можем да се запознаем с дадени истории, а от друга – да дебатираме по темите, които залага дадената творба", каза тя.

По публикацията работи: Венцислав Василев

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!