Дан Барна: България трябва ясно да назове руската агресия в Черно море

Черно море вече не е само търговски коридор, а изпитание за европейската сигурност. В резолюция, гласувана днес, Европейският парламент изразява солидарност с България и Румъния заради ескалацията на руските удари срещу търговското корабоплаване, но отправя и сериозно безпокойство от "неясната и двусмислена реакция на българските власти спрямо ескалиращата руска заплаха в Черно море". Как изглежда реакцията на българското правителство на Румен Радев спрямо руските заплахи в региона в съседна Румъния и как Европа може да защити корабоплаването в Черно море, без да чака следващата атака? Възможен ли е общ европейски отговор, когато националните правителства изпращат различни сигнали към Москва?

В Страсбург Ирина Недева разговаря с румънския евродепутат Дан Барна, бивш вицепремиер на Румъния и един от двигателите на резолюцията от името на групата "Обнови Европа". В разговора: необходимостта от европейски център за морска сигурност, защитата на търговските кораби и ролята на България и Румъния в отбраната на източния фланг.

Но и по-големият въпрос пред ЕС: може ли Европа едновременно да финансира отбраната си, да запази подкрепата за по-бедните региони и да избегне нови политически кризи вътре в Съюза?

Настоявате за европейски център за морска сигурност в Черно море. Какво точно трябва да прави този център, кой ще го финансира и кога може да заработи? Не рискуваме ли да създадем поредна институция, докато корабите продължават да бъдат атакувани?

"Тази резолюция е и много бърза реакция на Европейския парламент. Радвам се, че в същия ден, в който тя беше обсъдена в Европейския парламент, НАТО също постави темата за Черно море във фокуса на вниманието си. Резолюцията има две основни цели. Първата е да се признае необходимостта Черно море да бъде определено като приоритет в източния фланг. Втората, както правилно отбелязахте, е свързана със създаването и финансирането на Европейски център за морска сигурност.

Целта на тази структура, на този център, е да повиши способността за бърза реакция при нападения и заплахи за сигурността в Черно море. Войната вече не е само война на танкове и самолети. Тя е война на дронове. А в тази война времето е решаващо.

Именно затова този център трябва да повиши способността на НАТО и на източния фланг да реагират адекватно и навреме.

Става дума за изграждането на техническа инфраструктура, която да отговори на реалността на руската агресия".

Румъния и България са непосредствено изложени на рисковете, но Черно море е външна граница и на ЕС, и на НАТО. Как конкретно очаквате от тази техническа инфраструктура — военно наблюдение, противовъздушна защита, ескорт на търговски кораби или друга форма на присъствие?

"Всичко, което изброихте, е важно. Имам предвид способността да се идентифицират рисковете и дроновете в даден район възможно най-бързо. Важно е също да има възможност да се вдигат самолети, които да унищожават тези дронове.

В този контекст искам да поздравя пилотите от Румъния и Испания, които през последните дни успяха да свалят няколко дрона.

В близко бъдеще може да се наложи да се справяме и с необходимостта да защитаваме търговските кораби и да им осигуряваме ескорт, ако руските дронове продължат да действат агресивно в региона".

Румъния вдигна изтребители срещу руските дронове и ясно назовава агресора. За първи път премиерът Румен Радев спомена Русия като логически свързана с атаките, но и с допълнението, че няма доказателства за източника на атаките. Какво виждате от Румъния в реакциите на българското правителство?

"Трябва да бъдем пределно ясни — и тази резолюция го подчертава: Русия е агресор и извършва нападения срещу източния фланг, включително срещу Румъния и България.

В текста на резолюцията, който договорихме едва вчера, има и препратка към това, че българската позиция се възприема като неясна, като недостатъчно категорична.

Оптимист съм, че и българското правителство ще прояви солидарност и решителност, като признае, че тези нападения идват от Русия и че е необходим координиран отговор.

Това е един от основните проблеми, свързани с тези нападения. Търговското корабоплаване е от решаващо значение не само за държавите от Черноморския регион.

По море се транспортират храни и стоки от първа необходимост за Африка, Азия и много други държави, които зависят например от украинското зърно.

Основният въпрос е как да защитим този търговски трафик.

Ако Черно море се превърне в нещо подобно на ситуацията в Ормузкия проток, предизвикана от войната с Иран, това ще окаже огромен натиск върху пазарите на газ и въглеводороди. Натискът може да засегне сериозно и селскостопанските продукти".

Вие защитавате както по-силна европейска отбрана, така и политиката на сближаване и селскостопанските субсидии. Когато ресурсите са ограничени, кой трябва да направи компромиса? Могат ли държави като Румъния и България да очакват повече средства за сигурност, без да губят подкрепа за регионите си?

"Европа е подложена на силен натиск от страна на антиевропейските, суверенистки и екстремистки движения.

Отслабването на политиката на сближаване е именно аргументът, който използват суверенистките и проруските сили. Те се опитват да убедят европейските граждани, че Европа вече не функционира.

Затова политиката на сближаване е като спойка, която поддържа европейските ценности и европейската солидарност.

Именно поради тази причина смятам, че е важно - за Румъния, за България и за Европа като цяло - политиката на сближаване да остане действаща и силна".

Румъния излиза от близо шест месеца политическа безизходица с правителство на малцинството. Това временно решение ли е, или има шанс за стабилност?

"Перспективите са по-скоро оптимистични, по отношение на стабилността, но не непременно на качеството на управлението.

Румъния в момента е изправена пред подобна ситуация в правителството, а съм сигурен, че и България е преминала през много такива ситуации.

Става дума за парламенти, разделени на три приблизително равни части, в които нито една от тях не желае открито да работи с останалите две.

Вчера парламентът одобри ново правителство. Така че вече имаме нов кабинет.

Това е добра новина за стабилността на страната".

Вие критикувате липсата на конкретен напредък в разширяването. Готов ли е ЕС да приеме Молдова и други кандидати, преди да е реформирал собственото си вземане на решения? И как ще предотвратите сценарий, при който нови членове внасят в Европа своите нерешени проблеми с върховенството на закона?

"Трябва да изразя дълбокото си уважение към Марта Коас, еврокомисар по разширяването, защото тя успя да превърне политиката на разширяване в последователна и работеща политика.

Преди две седмици в Страсбург тя обяви новата стратегия за разширяване, в рамките на която четирите най-успешни и най-подготвени държави получиха пътни карти. Това е значителна крачка напред.

Става дума за Черна гора, Молдова, Албания и Украйна. Те получават пътни карти, които очертават ясен път напред, с конкретни условия и реформи, които трябва да бъдат изпълнени и които са представени на техните правителства.

Това е значителен напредък, защото най-малкото вече има ясна перспектива.

Напълно съм съгласен, че Европа се нуждае от реформи, включително в системата за гласуване и в начина, по който функционират механизмите за вземане на решения. Те трябва да предотвратят повторение на случилото се с Унгария и Виктор Орбан, когато Русия успя да блокира едно звено и така целият механизъм беше спрян.

За да избегнем този лош опит и тази порочна практика, е ясно, че Европа трябва да премине към вземане на решения с квалифицирано мнозинство вместо със сегашното изискване за единодушие.

По въпроса за разширяването един от подходите в новата стратегия е да се запази единодушието само за първата и последната стъпка от процеса, а за междинните етапи да се прилага гласуване с квалифицирано мнозинство.

Работим и в тази посока. Аз също съм член на Парламентарния комитет за асоцииране между Европейския парламент и Молдова. Работим, за да помогнем на страната да осъществи необходимите реформи".

България вече е в еврозоната, кога ще спрем на конвертираме нашите валути като две съседни държави?

"За нас, румънците, а и лично за мен, той е болезнен. Искам да поздравя българските граждани, българските политици и българското общество, защото успяхте да въведете еврото, въпреки че през последните години сменихте седем правителства за около две години.

Фактът, че всички тези правителства успяха да запазят посоката и да спазят критериите за конвергенция, така че в началото на тази година България да стане част от еврозоната, е повод за гордост.

Знам, че между Румъния и България съществува здравословна съседска конкуренция по различни въпроси. Познавам много хора и от двете страни, които се гордеят с постиженията на своята страна — с това, в което Румъния е добра, и с това, в което България се справя добре.

Но що се отнася до еврото, вие се справихте по-добре от нас. Имате моето възхищение".

Интервюто на Ирина Недева с Дан Барна в предаването "12+3" можете да чуете от звуковия файл.