МФ предлага промени в данъчните облекчения за деца, а и в прага за ДДС

Министерството на финансите обяви, че ревизира първоначалните си намерения за увеличаване на данъчните облекчения за семействата с деца.

На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви новите предлагани стойности:

"Тъй като предложението за увеличаване размера на преференциите не беше съразмерно по отношение на едно, две и три деца, така че се предлага при едно дете да бъде 5000 евро, за две деца - 10 000 евро, за три - 15 000 евро, и за деца с увреждания - 12 000 евро."

Министерството на финансите се отказа и от рязкото покачване на прага за регистрация по ДДС. Първоначалното намерение беше догодина той да бъде 75 000 евро, но предложението е ревизирано на 60 000 евро.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обяви, че Международният валутен фонд (МВФ) е критикувал рязкото повишаване на прага.

За предлагания нов акциз за автомобилите с мощност над 250 kW Петкова коментира:

"Изключени са специализираните автомобили, линейки, противопожарни автомобили, автомобили със специален режим на движение, както и електрическите автомобили. По отношение на хибридните автомобили за целите на акцизното облагане ще се гледа само мощността на двигателя с вътрешно горене."

По-висока от първоначално предлаганата ще бъде вноската на хазартните оператори за социално отговорно поведение, която се насочва към няколко министерства и за лечение на хора с хазартна зависимост.

Предвижда се забрана на рекламата на хазартни игри с изключение на рекламите по спортни съоръжения.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров критикува предложението за облагане с данък на ваучерите за храна на стойност от 100 до 200 евро:

"Смятам, че това е стъпка в грешна посока и отваря врата към облагане на социалните разходи като цяло. Със сигурност е в полза на фиска и във вреда на социалните придобивки на хората, които, ако бъдат облагани по тоя начин допълнително, разбира се, няма да бъдат договаряни в колективните договори. От това ще страда сериозно социалният диалог."

Бизнесът категорично възразява срещу повишаването на административните санкции по всички данъчни закони.

Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) поясни:

"Аргументът "превалутиране" не е според нас състоятелен, тъй като в много случаи санкциите от лева са преминали в евро и това представлява на практика 95,58% увеличение."

Социалният министър Наталия Ефремова защити предложението минималната работна заплата от 1 януари догодина да е 660 евро. По думите ѝ, това е ръст от 6,4% спрямо настоящия размер и надхвърля инфлацията към момента:

"Увеличение от 39,80 евро в сравнение с размера на минималната работна заплата за настоящата 2026 година. Предложеният размер от 660 евро е съобразен с възможностите на държавния бюджет, като се отчита социалната функция на минималната работна заплата. Размерът от 660 евро е в рамките на регламентирания диапазон и е възможно най-близко до възможната максимална горна граница.