"Гняв" по Стивън Кинг в Армията - между личната и обществената отговорност

Романът „Гняв“ е първото произведение, което „кралят на ужаса“ Стивън Кинг публикува под псевдонима Ричард Бакман. През 1998 година обаче авторът се отказва от книгата и спира преиздаването ѝ. Историята за тихото момче, което влиза въоръжено с пистолет в класната стая, заключва се със своите съученици и ги провокира да разкрият истинската си същност, съвсем наскоро намира нов живот на театралната сцена.

Спектакълът „Гняв“ вече имаше своята премиера на голямата сцена на театър „Българска армия“. По този повод гости в „Нощен Хоризонт“ бяха актьорите Владимир Матеев и Симеон Дамянов, които разказаха за работата си по постановката и за темите, които тя поставя пред съвременния зрител.

В разговора двамата споделиха своите виждания за света на младите хора днес, за присъствието на насилието в ежедневието и за начина, по който социалните мрежи и отношенията между хората влияят върху възприятията ни за него. Актьорите се върнаха и към собствените си ученически години, за да направят равносметка на средата, в която са израснали, и на промените, настъпили през годините.

За Симеон Дамянов срещата с „Гняв“ не започва с репетициите в театър „Българска армия“. Той се запознава с произведението още в театралната школа, която е посещавал, където книгата е била обсъждана и поставяна на сцена. Тогава Дамянов изпълнява ролята, която днес е поверена на Владимир Матеев – любопитно обстоятелство, което добавя още един пласт към настоящата им среща с историята.

Във втората част на разговора темата се разшири отвъд конкретния спектакъл. Актьорите обсъдиха възможно ли е творецът да бъде отделен от човека и докъде се простира отговорността на автора за начина, по който публиката интерпретира неговото произведение. Въпросите за границите между изкуството и личната отговорност придобиват особена тежест на фона на история, която поставя в центъра си насилието и поведението на един млад човек.

Като вдъхновение за изграждането на своя персонаж Симеон Дамянов посочва главните герои от филмите „Шофьор на такси“ и „Жокера“. Актьорът уточнява, че не е търсил пряко пресъздаване на тези образи, а по-скоро усещането, което те носят. Основната му цел обаче е друга – зрителят да изпита отвращение към момчето, което той играе, и в нито един момент да не му симпатизира.

Така „Гняв“ пренася на театралната сцена не просто история за насилие в училище, а поредица от въпроси за младите хора, обществената среда и личната отговорност.

Още чуйте в звуковия файл.