Сърбия все още е способна на демократична трансформация

В Сърбия утре ще се проведат едни от най-важните парламентарни избори в новата история на страната. Режимът на Александър Вучич, който повече от десетилетие управлява с все по-авторитарни методи, се пропука преди две години, когато на 1 ноември рухна бетонната козирка на железопътната гара в Нови Сад. 16 души загинаха при трагедията, която се превърна в символ на корупцията и безнаказаността на властта в Белград. Самата гара беше отворена през юли същата година след продължителен ремонт, а първоначалните официални съобщения бяха, че козирката не е била включена в реконструкцията. Последвалите разследвания и експертни данни обаче поставиха под въпрос начина, по който е бил извършен ремонтът.

Младите хора в студентския град не останаха безучастни и буквално взривиха Сърбия с протестите си срещу корупцията и завладяната от Вучич държава. Недоволството не стихна и в крайна сметка доведе до предсрочни парламентарни избори. Сръбската прогресивна партия обяви, че самият Вучич ще оглави нейната листа и ще се бори за поста министър-председател. След оставката си като президент той се впусна в скъпоструваща кампания в силно поляризирана медийна среда, в която критичните към властта издания са малко.

Междувременно студентите успяха да вдъхновят преподаватели и общественици, че промяната е възможна. Те предложиха пълна листа от кандидати за 250-те места в Скупщината. Начело застана изтъкнатият кардиолог от Нови Сад проф. Илия Срданович, а сред кандидатите има университетски преподаватели, бивш централен банкер и други публични личности. В четвъртък те се събраха на многохиляден протест в Белград, за да поискат край на управлението на Вучич и възстановяване на държавата, основана на Конституцията. Затова и на заключителната предизборна проява кандидатите държаха в ръцете си Основния закон.

Имат ли младите хора сили да се изправят срещу политическия титан, който не пести средства и усилия, за да запази властта си?

За да разберем не само политическата ситуация, но и личната цена на това да се противопоставяш на властта в Белград, пратеникът на БНР в Сърбия Марта Младенова разговаря с Динко Грухонич - сръбски журналист и университетски преподавател от Нови Сад. Той е доцент във Философския факултет на местния университет, но от няколко месеца живее в Хърватия заради заплахите и натиска, на които е подложен.

"От години съм обект на клеветнически кампании от страна на проправителствени таблоиди и политици заради работата ми като независим журналист, университетски преподавател и защитник на свободата на медиите. Ситуацията се влоши драстично по време на студентските протести в Сърбия.

Бях публично набеден от правителствени служители и получих сериозни заплахи. Дори семейството ми се превърна в мишена. Преди четири месеца колата на сина ми беше вандализирана, което беше особено тревожен сигнал за нас. Всъщност, това, което прави тази ситуация особено опасна, е атмосферата на безнаказаност в Сърбия.

Когато правителствени служители и проправителствени медии представят независимите журналисти или преподаватели като врагове на държавата, те на практика насърчават насилието срещу нас. Затова в края на юни решихме, че да живеем в Сърбия вече не е безопасно и се преместихме в Хърватия. Не мисля, че това е доброволно решение. Бяхме принудени да напуснем дома си, защото вече не можехме да имаме грам доверие на сръбските власти.

Искам да подчертая дебело, че моят случай не е изолиран. Това е много важно. Това, което се случи на семейството ми и на мен, е част от много по-широка кампания срещу независими журналисти, критично настроени университетски преподаватели и всеки, който дръзва да оспори авторитарната власт на Александър Вучич".

- Студентите започнаха мирни протести и достигнаха до политическа сила, която оспорва властта на Вучич. Как си обяснявате тази еволюция само за две години?

- Говорим за съвсем уникална ситуация, защото сме свидетели на много повече от студентско движение. Наблюдаваме дълбока социална и поколенческа трансформация в Сърбия. В продължение на години режимът на Вучич се уповаваше на страха, пропагандата, политическия клиентелизъм и убеждението, че нищо никога не може да се промени. И сега студентите - което, мисля, е изненада за цялото общество - оспориха именно това убеждение.

Една от основните причини движението да оцелее е неговата децентрализирана структура. То няма един-единствен лидер, когото режимът да може да арестува, да дискредитира или да подкупи. Освен това студентите показаха изключителна способност за солидарност, самоорганизация и колективно вземане на решения.

Още по-важното е, че те успяха да преодолеят страха, който толкова дълго време парализираше сръбското общество. Това наистина промени правилата на играта. Студентите вдъхновиха своите родители и преподаватели. Към тях се присъединиха и обикновени работници, земеделци и много други.

Струва ми се, че режимът допусна фундаментална грешка. Подцени тези млади хора. Опитаха се да се справят с тях, използвайки същите методи, които бяха прилагали срещу други опозиционни партии. Но тези методи се оказаха много по-малко ефективни срещу движение, основано на солидарност, доверие и силно чувство за справедливост.

Разбира се, от друга страна, движението е изправено пред огромни предизвикателства, особено сега, когато излиза на политическата сцена. В обществото обаче има промяна, независимо какъв ще бъде резултатът от изборите. Студентите доказаха, че властта на Вучич не е неизбежна и вечна, че страхът може да бъде преодолян и че сръбското общество все още е способно на демократична трансформация.

- Какъв ще бъде изходът от изборите? Повечето хора, с които разговарях, ме предупредиха да не си правя илюзия, че Вучич може да изгуби.

- Това е въпрос за един милион долара. Кой ще спечели изборите? Добре разбирам скептицизма, който срещате, и смятам, че до известна степен е оправдан. Сърбия не е функционираща демокрация със свободни и честни избори вече 14 години. Вучич контролира по-голямата част от основните медии, разполага с огромни институционални ресурси и неведнъж е демонстрирал готовност да манипулира изборния процес.

Трябва обаче да направим разграничение между спечелването на избори и възможността да се поеме властта. В днешна Сърбия това са две съвсем различни неща. Смятам, че студентското движение има реални шансове да спечели подкрепата на мнозинството от избирателите. Дали обаче тази победа ще бъде призната и дали ще последва мирно предаване на властта, е съвсем друг въпрос.

- Какви са възможните сценарии след изборите?

- Първият е "Студентската листа" да спечели абсолютно мнозинство и да може да сформира правителство самостоятелно. Това би бил най-ясният изход, но би изисквало и много силно представяне на изборите.

Вторият сценарий, който намирам за доста реалистичен, е "Студентската листа" да спечели най-голям брой места в Скупщината, но да не достигне необходимите за парламентарно мнозинство 126 депутати. В такъв случай сътрудничеството с партиите на малцинствата и останалите, които като цяло са ориентирани към опозицията, би могло да се окаже решаващо.

Трябва обаче да бъдем предпазливи, когато говорим за малцинствените партии в Сърбия, тъй като някои от тях са сътрудничили на правителството на Вучич. Изобщо не можем автоматично да приемаме, че те биха подкрепили демократичен преход.

Третият сценарий е партията на Вучич да успее да запази властта - било то чрез собствено парламентарно мнозинство, чрез коалиционни споразумения или чрез манипулиране на изборите, което вече се наблюдава. Искам обаче да добавя още едно важно измерение. Дори и студентите да спечелят парламентарно мнозинство, поемането на контрола над държавата няма да е лесно.

Политическата мрежа на Вучич е дълбоко вкоренена в институциите, в службите за сигурност и в държавната администрация. Затова мисля, че най-трудната част от демократичния преход може всъщност да започне в деня след изборите. В крайна сметка ключовият въпрос не е просто кой ще спечели най-много места, а дали ще може да се сформира парламентарно мнозинство за демократична промяна и дали режимът ще зачете резултата, или пък в неделя вечерта ни очаква някакъв ужасяващ развой.

- Според Вас Вучич уплашен ли е от случващото се? Тази скъпа кампания като че ли показва именно това?

- Да, мисля, че е уплашен. Според мен той е обикновен страхливец и има много основателни причини да се страхува. Разбира се, не можем да знаем какво изпитва лично той и честно казано, изобщо не ме интересува. Политическото му поведение подсказва, че той осъзнава колко много е заложено на карта.

За Вучич загубата на властта не би означавала просто загуба на изборите. Цялата му политическа система е изградена около личната лоялност, контрола над институциите, клиентелизма, мафията и разпределянето на привилегии. Ако тази система започне да се разпада, много хора, които днес му са лоялни, може внезапно да открият, че имат съвсем различни политически възгледи и убеждения.

Ако има независимата съдебна система и демократични институции, те най-накрая биха могли да разследват ендемичната корупция, злоупотребите с власт и други сериозни обвинения, свързани с лица, близки както до режима, така и до мафията. В Сърбия е много трудно да се направи разграничение между режима и мафията.

Но бих искал да подчертая още нещо важно. Целта не трябва да бъде отмъщение срещу Вучич или когото и да било друг, а възстановяването на върховенството на закона. В демокрацията никой не трябва да стои над закона, но и на никого не трябва да се отказва правото на справедлив процес. И може би именно от това Вучич има най-голям повод да се страхува - не от политическите си опоненти, а от институциите, които вече не може да контролира.