Защо се стигна до погромите във Франция?

Протестите във Франция, започнали като бунт на ученици и студенти срещу образователната система, миналата седмица преляха във вандализъм и масови безредици. Стигна се до полицейски час, призиви за въвеждане на извънредно положение, а за днес синдикатите готвят нови шествия и митинги. Властите забраниха всякакви други прояви.

Защо се стигна до погромите? Франция е една от най-социално ориентираните държави и никоя власт не може да си позволи да пренебрегне социалните придобивки, спечелени с времето - това е френският начин на живот.

Премиерът Себастиан Льокорню обвини директно крайната левица за подстрекател и организатор на безредиците. Нейният лидер Жан Люк Меланшон е ключов претендент за президентския пост на изборите след половин година и ако се вярва на социологическите анкети в момента, ще се изправи на балотажа срещу крайнодясната Марин Льо Пен. За политическия отзвук на протестите Михайлина Димитрова разговаря с френския политолог Филип Марлиер:

"Общата тема на основното шествие в Париж бе срещу скъпотията и високите разходи за живот. То мина много спокойно и трябваше да обедини хората отвъд студентските манифестации, започнали преди три седмици. Проблемът дойде от малки групи в периферията на манифестацията, най-вече в Париж, но и в някои градове в провинцията, които явно бяха дошли с други намерения. Вътре в тези групи имаше няколко категории лица -  традиционните черни блокове, както ги наричаме във Франция, това са ултралеви анархисти, които са против държавата и идват на всяка манифестация, за да се бият с полицията и да нанасят щети по обществени сгради.

С голяма доза предпазливост може да предположим, че кметството на Лимож, което бе изцяло опожарено, е било разрушено именно от тези ултралеви индивиди. Има и една категория хора, дошли на протестите абсолютно не по политически причини, а от опортюнизъм, за да плячкосват, най-вече магазини. Възникна проблем с овладяването на ситуацията от страна на полицията и периферните групи се възползваха от това, за да мародерстват. Затова е трудно да се посочи директно кой какво е направил и трябва да има разследване, което да излезе със заключения".

- Но премиерът Льокорню обвини именно Жан Люк Меланшон и неговата крайнолява партия в организиране на безредиците, за да бъдат саботирани президентските избори, които са следваща пролет.

- Формацията на Жан Люк Меланшон не е крайнолява. Да, тя е радикална, но остава парламентарна сила. Вярно е, че премиерът Льокорню критикува Меланшон като морално и политически отговорен за протестите, защото говоренето му и позициите му от известно време подтикват към насилие. Но би било партизанщина да се обвини директно Меланшон за бунтовете. Неговите опоненти обаче сега използват радикализацията на позициите му срещу него.

Не можем да кажем, че всички млади хора във Франция искат да потрошат всичко. Това би било лудост. Става дума просто за едно малцинство,  което често няма абсолютно нищо общо със студентското движение. Това са хора, които не ходят на училище, не са в училищна възраст, изобщо не ги е грижа за ситуацията в училищата.

- Как ще коментирате твърденията, че радикализацията на протестите и последвалите погроми са следствие на руски хибридни атаки?

- Няма публикувани доказателства, че Русия е манипулирала протестите на студентите и учениците. От друга страна, ако искаме да говорим сериозно за руските опити за манипулация на френската политика, има многобройни доказателства за това от дълго време. Режимът на Путин се опитва да манипулира информацията, винаги по един и същи начин, който минава през тролове в социалните мрежи, които разпространяват фалшиви новини. Но за текущите манифестации не е имало доказателства, не е имало дори обвинения в руска намеса.

- Но във всеки случай това е дълбока криза, не само за Франция, но и за цяла Европа. Вярно ли е, че животът във Франция е толкова зле?

- Във Франция има много проблеми, точно както във всички други страни. И не мисля, че френската ситуация е значително по-лоша от другаде. На ниво бедност, проблеми в училище, бих казал, че просто има разлика. Например Франция отделя повече публични средства за училищата, отколкото повечето европейски страни. Но у нас има винаги една колективна реакция, която минава през манифестации, окупации на работните места, директни действия, когато нещата тръгнат на зле. Това е въпрос на специфична обществена култура.

Аз самият съм професор по френски политически науки, който работи в Лондон. Моите британски студенти никога не манифестират като французите. Въпреки че ситуацията на британските студенти е най-малкото толкова лоша, колкото тази на френските. Но е типично френско да се протестира. Винаги. Защо? Френската образователна система е много елитарна, много сурова. Ако не сте много добър ученик, не работите много здраво, много рано ще имате чувство за провал. Вторият момент - противно на изградените стереотипи, Франция не е вече държава с много силни леви партии и синдикати. Точно обратното, държавата е много силна. Затова единственият начин да бъдете чути е да излезете на улицата, при по-мирни форми на протест никой няма да ви чуе.

- Това означава, че традиционната политическа система във Франция е разрушена, нали така? Отразявала съм президентските избори, когато Никола Саркози, а след това Франсоа Оланд бяха избрани. Ситуацията бе абсолютно различна в онези години. Класическата десница и левица вече не съществуват, има хаос в политическия ориентир.

- Да, вярно е. Конституцията на петата република е създадена навремето от генерал Дьо Гол, който е искал много силна изпълнителна власт. И действително, президентът на републиката има много власт и ако реши да не чуе исканията на хората, той може да си го позволи. Това създава напрежение в страната. Нека още веднъж да подчертая парадокса - ситуацията на французите не е по-лоша от тази на германците, на италианците, на испанците. Мисля, че като цяло тя е по-скоро по-добра от тази в повечето европейски страни. И въпреки това избухнаха протести, това е френският начин да се реагира.

- И така, в тази ситуация къде е перспективата за президентските избори?

- Вижте, има повече от половин година преди първия тур, могат да се случат много неща. Но мисля, че за момента има една фаворитка и това е Марин Льо Пен от крайната десница. Тя е много силна, все още може да загуби изборите, но е много добре позиционирана. А ситуация като сегашната е идеална за нея. В момента нейната роля е да призовава към спокойствие, към зачитане на собствеността, с едно говорене за ред, против имиграцията, защото повечето от младежите, които плячкосваха, са от етническите малцинства в предградията.

От друга страна, ако президентският дебат се концентрира върху въпросите за социалното неравенство, за бедността, това ще облагодетелства левицата и ще затрудни Льо Пен.

- И накрая - коя е по-малката злина? Меланшон или Льо Пен президент? Ще проработи ли за пореден път санитарният кордон на втория тур, ако Марин льо Пен води и срещу нея се изправят отново всички останали партии и техните избиратели? Възможно ли е макронистите да гласуват за левичаря Меланшон?

- Мисля, че санитарният кордон, такъв какъвто го познавахме - вече не съществува. Преди той се прилагаше само за една политическа партия - демократите, републиканците срещу крайната десница. В името на демократичните ценности, защото крайната десница на Льо Пен беше считана за формация, опасна за демокрацията. Това проработи и през 2024 г. по време на парламентарните избори, по време на втория тур по места. Мисля, че днес сме преминали отвъд тази ситуация.

Много хора смятат, че крайната десница в крайна сметка се е променила и по-голямата опасност идва отляво, от Меланшон. Той не е много популярен, има привърженици основно сред младите. Останалата част от населението не го обича. Така че мисля, че макронистите, ако има втори тур между Льо Пен и Меланшон, до голяма степен ще се въздържат. Някои биха могли дори да гласуват за Льо Пен.