Младите медици: Най-трудният изпит е пред пациента

"Където има любов към изкуството на медицината, там има и любов към човечеството". Думите са на Хипократ, който създава златния стандарт в лечението и грижата за пациента. Той се превръща в символ на свещеното доверие между лекар и пациент, в основен закон за грижата и здравето.

Д-р Винсент Селкински: В България ме задържа възможността да се развивам

В този смисъл отличието „Златен Хипократ“, което се връчва на завършилите медицина с пълно отличие е обещание към обществото, че здравето се поверява на най-подготвените и отдадени на професията млади лекари. Златният Хипократ се превръща в доказателство за максимално усвоени професионални знания още на прага на самата практика в медицината.

Говорим за предизвикателствата пред младите лекари, които са избрали да служат на хуманността, морала и лечение на страданието.

Гости са д-р Димитър Мечков, специализант по Кожни и венерически болести в Многопрофилна болница "Света София" и студентите по медицина Николай Киров и Нона Лазова.

"Най-трудният изпит за един бъдещ лекар не е в университета, а пред пациента - когато трябва да приложи наученото, да разпознае проблема и да поеме отговорност за решенията си. Около това мнение се обединиха студентите по медицина в пети курс Николай Киров и Нона Лазова в предаването "Нощен хоризонт" на БНР.

В разговора участва и д-р Димитър Мечков, специализант по кожни и венерически болести в болница „Света София“. Тримата обсъдиха прехода от университетската теория към реалната клинична практика, неравномерния достъп до медицинска помощ в България и предизвикателствата пред младите лекари.

"Когато застанеш пред пациент, тогава компромисите, които си направил в подготовката, тежат", посочи д-р Мечков. По думите му лекарят не опознава само диагнозата, а и човека срещу себе си. Именно срещата с пациента го кара отново да проверява и надгражда знанията си.

Студентите също усещат разликата между ученето по учебник и работата в клинична среда. От четвърти курс нататък те имат възможност да общуват с пациенти, да ги разпитват и да се учат да събират информация, която невинаги е очевидна от първия разговор.

"Нещата далеч не са просто - имаш пет симптома, поставяш диагнозата и казваш какви лекарства да предписваш. Много по-сложно е", обясни Нона Лазова.

Тя и Николай Киров участват в студентска програма към Министерството на образованието и науката, която им дава възможност да провеждат практики в болнична среда под ръководството на лекар наставник. Според тях работата с пациенти допълва университетското обучение и им помага да придобиват практически опит.

Апатията и примирението като болести на обществото

На въпроса коя е най-сериозната болест на съвременното общество младите медици посочиха не само физическите заболявания, но и апатията, безразличието и примирението.

Според Нона Лазова хората често търсят причините за неуспеха извън себе си и се отказват, вместо да търсят решения. Тя смята, че нагласата да се гледа песимистично на проблемите пречи на промяната.

Николай Киров открои нетърпимостта и мързела като други сериозни обществени проблеми.

Според младите медици в системата има много проблеми, но тя има и силни страни, които не бива да бъдат пренебрегвани.

Като положителен пример те посочиха възможността в България пациентът често да стигне до лекар в рамките на деня -достъп, който в някои други здравни системи може да бъде значително по-труден.

Еднакви здравни вноски, различен достъп до лекар

Един от най-сериозните проблеми според участниците е неравномерното разпределение на медицинските специалисти и възможностите за лечение в страната.

Д-р Мечков припомни за инициативата "Лекар на село", насочена към хората в малките населени места. Опитът му показал колко различна може да бъде ситуацията извън големите градове.

"Само на няколкостотин километра оттук нещата изглеждат коренно различно", отбеляза той.

Според участниците достъпът до медицинска помощ не е еднакъв за всички, въпреки че здравноосигурителните вноски са общ принцип на системата. Проблемът изисква дългосрочна политика за привличане и задържане на лекари в по-малките населени места.

Младите медици обаче поставиха и друг въпрос: как един лекар в началото на кариерата си може да се развива професионално там, където липсват достатъчно специалисти, съвременна апаратура и възможности за работа с различни клинични случаи?

"Ние като млади лекари имаме нужда от ментори, от които да се учим - специалисти на високо ниво, с които медицината и развиващите се технологии вървят ръка за ръка", подчертаха те.

Медицинското образование и специализацията отнемат години. През това време младите лекари изграждат професионални и лични връзки, създават семейства и търсят среда, в която могат да се развиват. Преместването в малко населено място не е просто личен избор, а решение, което засяга цялото семейство.

Затова привличането на млади специалисти не може да се ограничи само до финансови стимули. Необходими са условия за професионално развитие, достъп до наставници, съвременна техника и възможност лекарите да надграждат знанията си.

Още чуйте в звуковия файл.