Ан Апълбаум: Русия прави всичко възможно да подкопае европейската солидарност

Съединените щати поне в три случая не са отправили обичайното предупреждение към Украйна за руска балистична атака. Одобрение за вече платени по механизма PURL доставки на снаряди за противовъздушните системи "Пейтриът" стои на бюрото на шефа на Пентагона Пийт Хегсет, който не го разписва. Сателитите на системата "Старшийлд" продължават да обслужват украинската армия с ограничение върху скоростта. Това каза в началото на седмицата Володимир Зеленски на двама американски сенатори, а Доналд Тръмп отговори - някой друг, а не украинският лидер, трябва да преговаря от името на страната му. Няколко часа по-късно прегръдка между Зеленски и пратеника на Тръмп Стив Уиткоф в Осло сякаш поохлади горещия разрив, също както и разговор между украинския президент и държавния секретар Рубио.

После нещата влязоха в познат коловоз - с украински и европейски идеи за мир Уиткоф отиде при Владимир Путин и буквално му каза да ги прегледа като има време.

Защо Доналд Тръмп и администрацията му продължават да изглеждат като "тих партньор", ако използваме термин от бизнеса, на Москва? До междинните избори в САЩ ли опира всичко, или до по-мащабни промени?

Ан Апълбаум е сред най-влиятелните интелектуалци в Западния свят. Като такъв се формира при падането на Желязната завеса, което отразява като чуждестранен кореспондент във Варшава и Берлин. През 2004 е наградена с "Пулицър" за изследването си на съветската затворническа система "ГУЛАГ". След сделката на Тръмп и Путин за руския дизел, тя припомни дългогодишните, интензивни и странни отношения на американския президент с Москва.

"От януари миналата година Съединените щати не са предоставили никаква (безвъзмездна) военна помощ на Украйна. Тя се бори с европейски пари, с европейски и със собствени оръжия. Украйна разви огромно производство на дронове. Тази година те ще произведат повече от 10 милиона безпилотни апарата, включително най-сложните дронове-прихващачи и много други видове, както и средства за електронна война. САЩ не са от решаващо значение за способността на Украйна да воюва и не могат да спрат Украйна да нанася удари по цели навътре в Русия. Те се случват без никакво американско разузнаване и без каквито и да било американски оръжия.

Така че способността на Съединените щати да влияят на Украйна е ограничена. Вярно е, че промениха параметрите на (системата)  Starlink за Украйна, като не знаем дали това идва от администрацията, или от Илън Мъск, но затруднява конкретно способността на украинците да се защитават, да прихващат руски дронове. Засяга някои операции на фронтовата линия, но най-вече отбраната, а не системите с голям обсег. Виждаме опит за изнудване на Украйна, за сплашване на Украйна и подпомагане на пропагандния наратив на Русия, че ще спечели войната.

Не забравяйте, че за 14 години Русия не успя да завладее Донбас. За пет години на пълномащабна война Русия така и не успя да се приближи до Киев. Сегашната фронтова линия е замразена, защото украинците не позволяват на руснаците да се придвижат напред вече много месеци, а напоследък си връщат територия. Това, което наблюдаваме, е последният опит на Русия да спечели войната. И те се опитват да го направят чрез политическо влияние върху американския президент, може би чрез бизнес сделки, за каквито вече разбрахме, и чрез опити за въздействие върху политиката в европейските страни".

- Доколко това е опит на Доналд Тръмп да постигне някакви дипломатически успехи или поне илюзии за такива преди междинните избори за състава на Конгреса и доколко е продължаващо геополитическо пренареждане?  

- Не може да става въпрос само за междинните избори, защото това, което прави Тръмп, е непопулярно. Путин не е популярен в Съединените щати. Зеленски е с около 30 пункта по-популярен от самия Тръмп. А количеството руски дизел, което ще бъде допуснато в Съединените щати до изборите през първата седмица на ноември, не е достатъчно, за да промени цените за американците. Не може да става въпрос за междинните избори, а мисля, че е нещо друго и добре известно - Тръмп е съюзник на Путин и е свързан с Русия още от 80-те години на миналия век. Десетилетия наред е сключвал бизнес сделки с руски пари.

Това не е теория на конспирацията, то е отразено в множество журналистически разследвания и много от детайлите са известни. Неговите преговарящи в Москва - Стив Уиткоф и Джаред Къшнър - неговият бизнес партньор и неговият зет - докато уж преговарят за мир с Украйна, договарят (с Русия) сделки за добив на минерали в Арктика, за добив на газ и така нататък. Не знам какви са психологическите му мотиви и дали наистина се възхищава на диктаторите, но знам, че има бизнес интереси в приключването на войната и в преследването на сделки след това. И предполагам, че това е част от мотивацията на Тръмп.

- Наскоро използвахте следните думи - връзката на Тръмп с Русия е интензивна, дългогодишна и дълбоко странна - край на цитата. Не изглежда обаче това да притеснява особено неговите привърженици, също така не спря Републиканската партия да се обедини зад него. Предвид руския въпрос и отвъд него, зависи ли МАГА-доминацията в американското дясно от предстоящите избори?  

- Да започнем с това, че повечето американци не гласуват въз основа на външната политика. Това, между другото, е още една причина за европейците да преследват собствена отбрана и собствен просперитет, защото за Съединените щати, за повечето американци, сигурността на Европа не е от значение. Републиканската партия беше успешно убедена, че тези истории за руските връзки на Тръмп не са истина или не са важни. Тръмп успя да отклони вниманието от тях и го насочи към културни въпроси и обвиняването на лявото политическо пространство в различни неща.

Междинните избори могат да се превърнат в повратна точка, но няма как да предвидя кой ще спечели и вече не вярвам на социологическите проучвания. Хората нямат стационарни телефони в домовете си, а когато звъните на мобилен телефон, няма как да знаете със сигурност с кого говорите. Не мисля, че на анкетирането може да се има доверие. Ако все пак се стигне до победа на демократите, това наистина може да е началото на голяма промяна в ущърб на Тръмп.

- Акцентирахте върху вече широко разпространената позиция, че Европа трябва да се погрижи за собствената си отбрана и собственото си бъдеще, отвъд традиционното партньорство с Америка. Но нашият континент не изглежда обединен в това време на големи промени. Ако вземем за отправна точка сегашното широко недоволство заради повишените разходи за живот, зрелищните демонстрации във Франция, Италия, Белгия и други страни, какви промени в нашите собствени обществени отношения са необходими, за да се постигне единство?  

- За част от случващото се Европа няма вина. Имам предвид конкретно цените на енергията, които са високи както заради руската война, но още повече заради войната в Иран. Щом тези цени спаднат, разходите в ежедневието ще ги последват. Друга причина за протестите са крайнодесните и крайнолеви партии, които от години получават външна подкрепа - някои от Русия, други от другаде. И те ползват пропагандата на Тръмп - истинските врагове не са тези, които си мислите, а са имигрантите. Това отклонява вниманието от реалните източници на проблеми.

Но вижте, искам да кажа и нещо друго: в момента Европа е обединена. Европа подкрепя Украйна и от януари 2025 я подкрепя самостоятелно, без американски пари. В момента всички основни европейски лидери - Мелони в Италия, Макрон, Мерц, британският министър-председател, Полша, съвместно с външни партньори като Австралия, Южна Корея, Япония и Канада - всички тези страни работят заедно в подкрепа на Украйна. Чувате езика на несъгласието и недоволството, но Европа е обединена.

Ще е от полза да се обърне малко повече внимание на това. Какво постигна Европа? Тя опази Украйна колкото можа през последната година и половина. Позволи на Украйна да развие това производство на дронове, което един ден ще защитава всички европейци. Украинската армия в момента е най-силната, най-голямата и най-напредналата в технологично отношение армия в Европа. И тя един ден ще бъде актив за европейците, ако се погрижим да не бъде победена. Така Европа започва да изгражда основите на собствената си сигурност.

Европа наистина се нуждае от собствени технологии, отбранителни и граждански, защото зависимостта от Съединените щати се оказва рискована. Игрите на Илон Мъск със Starlink показват, че е лоша идея да се разчита твърде много на технологии, собственост на олигарси с политически амбиции. Пред Европа се открива голямата възможност да развие собствени системи, не само в отбраната, но и в други видове технологии.

Надявам се и българите да разбират колко важно за техните собствени сигурност и просперитет е да са част от обединена Европа през идните години, защото това ще бъде голямо изпитание. Руснаците се опитват да плашат хората, използват саботажи, политически информационни кампании, корупция. Правят всичко възможно, за да подкопаят европейската солидарност, защото знаят, че това е единствената причина Украйна да продължава да се бори. Много е важно хората да разберат това, така че България да не се превърне отново в руска колония.