От деня

Репортаж

Д-р Мариана Тодорова, специалист по комуникации и психологът Даниела Стоянова:

Могат ли хората да променят мнението си в последния момент и защо?

неделя, 25 октомври 2026, 11:17

Д-р Мариана Тодорова и Даниела Стоянова

Д-р Мариана Тодорова и Даниела Стоянова

СНИМКА: БНР

Размер на шрифта

В деня на президентските избори колебанието може да продължи до последния момент преди отбелязването на бюлетината.  

Какво накланя везните - личните убеждения, страхът от грешен избор или мнението на хората около нас?  

И когато променим решението си, означава ли това, че сме преосмислили позицията си, или просто сме се поддали на влияние?  

Отговорите търсим от специалиста по комуникация д-р Мариана Тодорова и психолога Даниела Стоянова. 

Да промениш мнението си не е непременно слабост. Но когато става дума за избор, направен в последния момент, остава въпросът какво точно се е променило - убежденията ни или обстоятелствата, под чието влияние вземаме решение. 

В политиката емоциите често се оказват по-силни от аргументите, а потребността да принадлежим към мнозинството може да повлияе дори на иначе категоричната ни позиция. Как работят тези механизми и къде остава личната отговорност на избирателя? 

В изборния ден човек може да влезе в тъмната стаичка с предварително решение, но да излезе оттам с различен избор. Според специалиста по комуникация д-р Мариана Тодорова причината често е в емоциите, които политическите послания предизвикват, а не толкова в рационалната оценка на кандидатите и техните програми. 

"В тъмната стаичка хората рядко гласуват разумно и според програмите и това, което им обещава даденият кандидат. Те гласуват с най-силните си емоции. Много често хората са заложници на собствените си страхове. Те гласуват срещу някого, а не за някого, не гласуват за политики." 

Но ако емоциите накланят везните, психологическото обяснение е по-дълбоко, коментира психологът Даниела Стоянова. 

"Най-често срещаните случаи при промяна на мнението е възможно човекът наистина да е преосмислил позицията си. Другото, което също се случва, е страхът да останеш изолиран. Едното е конформизмът - нуждата да бъдем като другите, да бъдем приети. Ние все пак сме социални същества и принадлежността към групата осигурява някакво спокойствие, идентичност, усещане, че не си сам."

Така в последните часове преди вота разговорите с близки, коментарите в социалните мрежи и усещането за обществените нагласи могат да се превърнат в решаващ фактор. Д-р Тодорова обръща внимание, че именно колебаещите се избиратели са по-податливи на подобно влияние.  

"Когато търсят потвърждение на собствените си съмнения, те могат да се окажат зависими от това кое мнение изглежда по-разпространено и по-приемливо. 

Според мен социалната мрежа играе много сериозен фактор при избора. Всички хора, които се колебаят, те реално погледнато взимат последното си решение на базата на това какво се тиражира в социалните мрежи. Тоест те търсят някакво препотвърждаване на своята теза и ако не я намерят, те са склонни да променят мнението си, за да бъдат част от общото."

Но според Даниела Стоянова е важно да разграничим промяната на убежденията от промяната на публичното поведение. Понякога човек действително започва да мисли различно, а друг път просто казва онова, което ще му донесе одобрение. 

Да бъдеш част от общото обаче, не означава непременно да си убеден в него. Понякога желанието да бъдем харесани или страхът от отхвърляне постепенно изместват собствената ни позиция. И това може да се случи дори без да осъзнаваме, че се отдалечаваме от убежденията си. 

"Често хората изразяват едно мнение пред приятели, друго мнение пред колеги, трето мнение пред хората, от които зависи професионалната им кариера.  Понякога сме толкова чувствителни към одобрението на другите, че постепенно започваме да се съобразяваме с тях, без да усещаме, че някак си бягаме от собствената си позиция и мнение и потребности."

От психологическа гледна точка обаче остава въпросът как да различим осъзнатата промяна от удобното приспособяване към ситуацията. 

"Можем да наблюдаваме у хората няколко неща. Едното са аргументите - може ли този човек да даде достатъчно аргументи за това, че е променил мнението си? Другото нещо е последователността.  И другото нещо е цената - дали той е готов да понесе цената да запази позицията си, когато тази позиция не е толкова популярна или неудобна." 

Следователно промяната сама по себе си не е достатъчна, за да оценим едно решение като правилно или погрешно. Важни са причините зад него. И докато в политиката емоциите и обществените нагласи могат да наклонят везните, психологическата зрялост предполага да допускаме, че можем да сгрешим, без автоматично да заменяме собствената си преценка с чуждата. 

Могат ли хората да променят мнението си в последния момент? Да. Но това невинаги означава, че са преосмислили убежденията си. Понякога решението е повлияно от страх, натиск или очаквана полза, а понякога е резултат от загубено доверие или от нов аргумент. 

"Много трудно в последния момент човек може да получи някакъв генерален инсайт и да каже: "Боже, как грешах досега!" Най-често това е на базата на страх, принуда, цел или нещо, което в момента той вижда, че губи, или нещо, което може да спечели." 

В деня на президентските избори всеки избирател прави своя избор, но отговорността за него остава лична. Защото е едно да промениш мнението си, след като си преосмислил аргументите, и друго - да го направиш, защото всички около теб сякаш мислят различно.

Още чуйте в звуковия файл.