Ал. Христов: Когато по много линии напрежението е високо, ниска активност няма

Центърът за анализ и кризисни комуникации публикува в петък преди изборите тримесечния си Индекс на общественото напрежение. До края на септември то е 6.10 от общо 10 – формално надолу, но все в зоната на високия риск. Проучването не обхваща обаче последните седмици на кампанията. 

Доцент Александър Христов от Центъра коментира пред БНР, че рекордно ниската избирателна активност не е непременно червен картон за управляващите, даден на шестия месец от победата на "Прогресивна България", но не е и знак, че хората не са гласували, защото са спокойни:

"Когато по много показатели, по много линии, общественото напрежение е високо, ниска избирателна активност на практика няма".

Това обаче не означава, че хората са добре и затова не излизат да гласуват, обясни той:

"Има линии на напрежение. Линиите на напрежение, свързани с постоянни избори, със смяна на правителства и така нататък, и така нататък - това е утихнало. За сметка на това обаче виждаме ръст по останалите. До 30 септември виждаме едно доста сериозно неспокойствие по отношение на цените. И нещо, което този индекс не хваща - може би от средата на октомври насам, виждаме някакви сигнали - напрежение по отношение на дроновете в Черно море, внос на напрежение, свързано с, образно казано, вълненията в Европа. И този случай с избутването на журналистката Колтуклиева, което се оказва доста сериозно като обществен резонанс, може би неочаквано за някои и причината, за която е все още съществуващата представа за НСО едва ли не като някакви безнаказани хора, които вилнеят, бухалка на властта и така нататък. Виждаме ситуация, в която един журналист, който изобщо не е безспорен, в момента, в който се случва това нещо, огромна част от негативизма отива към институцията".

Христов направи паралел между убийството на бизнесмени с политическа свързаност, включително Слави Бинев, и убийство на Младежкия хълм в Пловдив през август. В "Хоризонт до обед" той обясни:

"Първият тип е разтърсващ. Вторият в някаква степен се възприема от хората като форма на възмездие – ето, виждате ли, има един човек, който не се е държал подобаващо при живота си, забогатял е незаконно и това е някаква форма на възмездие. Трябва да разграничаваме от гледна точка на въздействието им върху общественото напрежение и спокойствие.

Ефектът от последното убийство тепърва предстои да бъде измерен. Хипотезата обаче е, че въздейства двояко. Има и разочарование, че макар Радев и Йотова твърде много да внимават да не назовават Русия като агресор, това не е предпазило България от атаки в Черно море близо до границите ѝ", коментира Христов.

"Определено това е източник на доста сериозни притеснения. Тъй като това се случи след 30 септември, когато е финалното измерване на този индекс, който беше публикуван, предстои да видим какво може да се случи. Съвсем скоро ще го установим. Един от по-сериозните източници на напрежение за този период, това отново е свързано по някакъв начин с управлението, са притесненията относно материалното благосъстояние. Цените. Това го идентифицираме като един от най-сериозните източници на притеснения на хората. Разбира се, тук става въпрос не само за формален или реален ръст или спад на цените, става въпрос и за перспектива, за това какви са очакванията за бъдещето".

През решаващата седмица преди балотажа Христов очаква "пълна мобилизация от двете страни" и дебат между кандидатите. Допуска и кална кампания като допълнителен "черен лебед":

"Допускам такъв тип атаки, но черните лебеди се случват в повечето ситуации като че ли по случайност. Предполагам, че инцидентът с Колтуклиева по същия начин не е бил търсен, планиран и т.н., но пък е знак за някаква свръхреакция от страна на една институция, непремерена реакция, която наистина отеква тектонически върху намерението на хората да гласуват. Ще видим точно колко, но със сигурност, предвид позициите, мненията, които проследихме в медиите и социалните мрежи, нещата са сериозни".